Една цяла седмица голяма част от русенци бяха подложени на своеобразно изпитание. Те често срещаха по улиците в центъра една обаятелна дама с огненочервени коси, със заразителна усмивка и излъчваща невероятно витална енергия. Изпитанието беше за тези, на които им се струваше, че виждат известната българска актриса Мария Статулова, но разумът им подсказваше, че една толкова известна актриса няма какво да прави по напечените от юнското слънце русенски улици. Ако беше Мария Статулова, тя щеше да е дошла за гастрол, значи, щеше да седи по сенките и да пие студена лимонада, докато стане време да се гримира за вечерния спектакъл.  А такова нещо в афиша на театъра няма. Ама пък Мария Статулова да се шматка по "Княжеска", че даже и да мери пъстри рокли в бутиковите магазинчета - не, няма как да стане тази работа! 
Сигурно искрометната дама с огнените коси просто прилича на столичната прима...
Обаче! Истината е, че именно тази актриса прекара осем чудесни дни в един от най-горещите русенски месеци. Защото Мария Статулова бе поканена в журито на 22-рия национален ученически театрален фестивал "Климент Михайлов", който приключи преди дни.
"Много добре се чувствам във вашия град. Много ми е приятно. За съжаление, не се е случвало да играя в трупата на русенския театър, но затова пък много пъти съм идвала тук на гастроли. И много добре помня чудесната реакция на русенската публика. Особено на моя образ на Баба Гицка от "Големанов". Ето, сега пък съм в журито на този прекрасен фестивал. Децата направо ме изумиха: виждам ги как играят, как танцуват, играят с кукли, радвам им се и им се възхищавам, като заедно с това не пропускам да им посоча грешките - искам да говорят правилно. Знам, че езикът се движи и се променя, но аз съм един от радетелите за чистия български език и затова посочвам това и на младите. Сега на този фестивал съм впечатлена и от подбора на драматургични текстове, който правят ръководителите на ученическите трупи. 
Избират Гогол, Стратиев, Йордан Радичков - вижда се, че те вълнуват децата
чудесно е, че така, с класиката в драматургията, се възпитава и техният вкус", казва Мария Статулова. 
"Дали съм си мечтала да стана нещо друго, освен актриса? Ами, да! Мечтаех да стана балерина и исках постоянно да се обличам в бяло! Ама понеже бях дебело дете, скоро ми се наложи да разбера, че балетът няма да се превърне в моя съдба. Но аз растях в артистична атмосфера - моят баща Иван Статулов беше художник, а освен това беше и актьор във военния театър. Аз ходех на уроци по пиано, но всъщност по-често ходех в гримьорната. И си мечтаех да играя в киното. После, като ученичка в Руската гимназия в Бургас, организирах жестоки бягства, особено от часовете по екскурзоводство, за да ходим със съученици на кино! Впрочем, учителката ми по физика страшно много приличаше на руската актриса Инна Чурикова, която обожавах. По-късно, когато видях Чурикова на живо, останах впечатлена от това, че двете наистина удивително си приличаха", продължава актрисата.   
Мария Статулова израства в колоритния свят на бургаските художници
които са известни със самобитността си и в изкуството, и в житейските позиции. Това е един артистичен кръг, в който влизат и Иван Статулов, и поетът Христо Фотев, и Ненко Токмакчиев /бащата на актьора Тончо Токмакчиев/, и други художници, театрали, писатели и поети от морския град. Както признава самата артистка, в този град има нещо магнетично, нещо, което поемат всичките ти фибри и което остава у теб за цял живот - като белег за съпричастност към една свобода, която може да ти даде само и единствено морето. Тази атмосфера е невероятна и неповторима, убедена е Статулова.  
Когато взема съдбовното решение да се обрече без остатък на актьорското изкуство, тя се подготвя за кандидатстването във ВИТИЗ. Там е студентка на друго голямо име в българската култура - проф.Боян Дановски. Колкото и тривиално да звучи, съдбата явно си избира Мария Статулова, за да я среща с много такива известни и знакови имена. И момичето от Бургас напълно се вписва в тази орис - органично заема точното място, което сякаш й е отредено в пъзела на живота, иначе казано, в театрални постановки, филми, киносериали, но също и житейски ситуации и подредби. 
Така Мария Статулова играе на сцена и пред камера с Георги Слабаков, Гриша Вачков, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Невена Коканова, Катя Паскалева. Работи с режисьори като Георги Дюлгеров и Иван Андонов. 
Едно от най-вълшебните й преживявания е докосването до грамадния, необятен талант на Апостол Карамитев. 
"Той не вървеше - той летеше. Походката му беше такава, когато се качваше по стълби, не можеше да се изкачва стъпало по стъпало - вземаше по няколко наведнъж с грамадния разкрач на дългите си крака. Винаги се движеше стремително, вечно бързаше нанякъде. 
Един такъв въздушен и сякаш неземен Апостол Карамитев
Брат му Асен сьщо беше много красив, той беше гримьор в един от филмите, които снимах - магнетичен също като брат си, но все пак не можеше да се мери с Апостол. Понякога се улавям и днес, че като вървя по "Раковска", несъзнателно се изправям - за да летя като Апостол, устремен към небето...", разказва Мария Статулова.
Тя самата започва да печели награди още с първите си роли. Актьорската й кариера започва през 1975 година, а първата награда идва година по-късно: през 1976 г. е обявена от Съюза на артистите в България за най-добра млада актриса. Две години след това на 15-ия филмов фестивал във Варна печели специалната награда за ролята на Румяна във филма "Авантаж". Следват други култови филми от златната съкровищница на българското кино: "Бъди благословена", "Покрив", "Дами канят", "Адаптация", "Маневри на петия етаж", "Да обичаш на инат", "Иван и Александра", "Аз, Графинята", "Жребият", "Дунав мост" и други.
От театралните роли най-много си харесва Аглая Епанчина в "Идиот" по Достоевски
Фьокла в Гоголевата "Женитба", в която Мария Статулова е играла и Агафия Тихоновна, Баба Гицка в "Големанов", трите роли, които изпълнява в пиесата на Иван Голев "Вавилонската кофа", 11-те /!/ роли, които изиграва в "Жена по обява", любим спектакъл й е "Надежда сляпа" - моноспектакълът на Боян Папазов, който е писан за самата нея. Много обичам пиесите на Константин Илиев, признава тя. И признава още нещо: "Обичам да се влюбвам в моите роли. Така стана например с Баба Гицка". 
Дали й е останала все още неизиграна и все още мечтана роля? 
О, да - веднага отговаря Мария Статулова. И признава, че от много време мечтае да изиграе ролята на Касандра Пророчицата. Имам огромно желание да изиграя този образ, но също и други образи от древногръцката драматургия, и трагични, и комични, казва актрисата. И понеже си дава сметка, че в момента никой от съвременните режисьори в съвременните български театри не би посегнал към такъв драматургичен материал, тя се зарича: "Чакам някой културен човек да се захване с такава постановка. 
До 120-ата си година ще го чакам! 
А междувременно, докато го чака, тя не спира да играе. И да чете. В момента предпочитанията й са към автобиографични четива като автобиографиите на Чарли Чаплин и Марлон Брандо, но все пак Чехов си остана нейната голяма читателска любов. Както и прозата и драматургията на Йордан Радичков - нейния свекър. Впрочем напоследък Мария Статулова с огромно удоволствие чете и новия Йордан Радичков - това е техният син с режисьора Александър Радичков. Синът ни вече издаде трета книга - съвсем наскоро я пусна от печат "Жанет 45", неговите книги много силно ме зареждат, обяснява Статулова. 
И разказва за именития си свекър: "Беше изключителен човек. Невероятен - с неговата доброта, човечност, за таланта му да не говорим. Но всъщност точно това искам да кажа - при този огромен талант, който го правеше един от най-великите писатели в България, при тази почит, на която се радваше, той си остана един много земен и много спокоен и мъдър човек. Освен всичко останало от него ни е останала и нашата най-любима супа 
Ангелската супа на дядо Данчо
Две глави лук и няколко картофчета. Е, слага се и малко олио, солчица - но е невероятно нежна супа, направо е най-нежната супа на света! Често си я правим и сега". 
На финала на разговора ни Мария Статулова издава още една своя мечта. 
"Толкова ми е загадъчен светът на живописта, на изобразителното изкуство, имам много приятели художници - и мечтата ми е да изиграя... една картина! Още дори самата аз не съм много наясно как точно би могло да стане това, но си мечтая да го направя. Знам, че няма да е лесно - да отключиш и да изобразиш сюжетите, които съдържа едно живописно табло, но пък изкушението е наистина несравнимо!".