Проф. Аргирова има дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог. Тя е признат авторитет в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. От 1994 г. е доктор на медицинските науки, а от 1997 г.  - професор по вирусология. От 1992 г. насам е преподавател по вирусология в Биологичния факултет на СУ „Климент Охридски“. В периода 1995-1997 г. е заместник-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор. От 1992 до 1994 г. е координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в Световната здравна организация в Женева, Швейцария, във връзка с глобалните програми срещу HIV/СПИН. От 1994 до 1996 г. е член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации (UNAIDS). В момента работи в Клинична лаборатория на болница „Токуда-Аджъбадем“, „Сити клиник“ в София.

Науката постигна революция в лечението на хепатит С, новата персонализирана терапия, която у нас се реимбурсира от Здравната каса от 2016 г., показва много добър резултат. Над 3000 български пациенти вече са излекувани с нея. А от 1 януари 2019 г. в България ще бъдат въведени нови молекули за ликвидиране на опасния вирус, които са още по-ефективни. Това съобщи известният вирусолог проф.д-р Радка Аргирова, която в момента работи в Клиничната лаборатория на болница "Токуда",  на 17-ата национална среща на фондация "МОСТ" ("Медии Общество Семейство Традиции") в курорта Албена.
Очакваната пангенотипна терапия ликвидира вируса, независимо от неговия гепотип
Тя може да помогне дори на пациенти, за които досегашните лекарства са се оказали безпомощни. Клиничните изследвания са показали, че 90% от пациентите в рамките на 12 седмици са оздравели. Заради високата ефективност на иновативната терапия миналата година Европейската агенция по лекарствата е препоръчала лекарствата да бъдат пуснати на пазара по бързата процедура, обяснява известният български вирусолог. Одобрението вече е факт и от началото на следващата година и българските пациенти ще могат да се лекуват с тези медикаменти.
Особености на вируса на хепатит С 
В процеса на репликация вирусът не навлиза в ядрото на клетката и не оставя свой генетичен материал за разлика от вирусите на хепатит В и ХИВ. Затова той се размножа много бързо, но от друга страна, тази негова особеност и спецификата на генетичния му строеж прави възможно пълното му унищожение с антивирусна безинтерферонова терапия, до която имат достъп и всички български пациенти, тъй като от 2016 г. се плаща и от нашата Здравна каса. Според проф. Аргирова тя е революционен пробив в лечението на хепатит С. 
Когато се установи наличие на инфекцията, трябва да се определят вирусният товар и генотипът му, а след това да се вземе решение за терапията и нейната продължителност. Това се налага, защото вирусът на хепатит С има 6 генотипа, като всеки от тях се дели на субтипове (идентифицирани са 64) и всеки се влияе различно от приложената терапия, обяснява проф. Аргирова. На база на особеностите на генетичния строеж на вируса, новите медикаменти блокират действието на протеините, които са ключови за възпроизвеждането му. Лечението при болните с генотип 1А трае 24 седмици, при болните с генотип 1Б - 12 седмици. При генотип 3 и 3А то е много трудно и продължително. Освен терапията, Здравната каса заплаща и мониторирането, но това са скъпи методи.
Вирусът на хепатит С се предава най-често по кръвен път
На риск от заразяване с него са изложени най-често хора, които си инжектират наркотици и употребяват общи спринцовки и игли. В болниците пациенти също биха могли да бъдат инфектирани при неадекватна стерилизация или пък при преливане на непроверена кръв и кръвни продукти. 
Вирусът може да се предаде и по полов път или от майка на бебе, но такива случаи са много редки. За 3 години например в болница "Токуда" е установен само един случай на предаване на заразата от майката на детето, отбелязва проф. Аргирова. Важно е да се знае, че хепатит С не се предава чрез кърмата, храната и чрез докосване и целувки с носител на вируса.
Инфекцията с хепатит С е тиха
Лошото е, че в 80% от случаите тя протича без симптоматика или пък признаците са леки и отшумяват, без човек да им обърне внимание, и болестта хронифицира. Когато симптомите (лесна умора, гадене, повръщане, загуба на тегло, болка в ставите, тъмна урина, светли изпражнения или жълтеница) се проявят, най-често черният дроб вече е увреден. Ако човек е бил заразен с хепатит С и години наред е живял с инфекцията, без да знае и да се лекува, се стига до фиброза, цироза, рак или чернодробна недостатъчност.
Обикновено инфекцията се открива случайно - при предстояща операция, ин витро, кръводаряване. Когато се установи хепатит С, е важно да се прецени дали има увреждане на черния дроб, особено при късна диагностика. Това става чрез различни неинвазивни методи или биопсия. Проф.Аргирова пояснява, че при някои хора организмът сам успява да се справи с инфекцията за период от около 6 месеца, но ако след това хронифицира, трябва да се започне лечение. Когато вирусът се установи, хепатит С може да бъде напълно излекуван с настоящата безинтерферонова терапия. При пациенти с напреднал стадий на увреждане на черния дроб обаче лечението е по-трудно, но не и невъзможно. Безинтероновата терапия, макар и скъпа, е ефективна, но проблемът е, когато черният дроб е засегнат. Както казва проф. Аргирова, вирусът е унищожен, но болестта остава. Затова днес усилията на медицинската наука са носочени към търсене на лекарства, които да се справят с пораженията, нанесени от вируса на черния дроб.
Доброволно изследване за хепатит С е решението на проблема
Това смята проф.Аргирова. Според нея е необходимо да се организират кампании, които да информират българите и да ги стимулират да си направят вирусологично изследване. Това е особено важно, защото хроничните носители на вируса на хепатит C в България се оценяват на около 1.5%, което прави около 110 000 души. Приблизително 90% от тези хора не знаят, че имат хроничен хепатит C. А това е голям риск за развитие на чернодробна цироза и първичен рак. Диагнозата се поставя със серологичен тест. Първо се прави кръвен тест, за да се открие присъствието на антитела на вируса, като се използва ензимен имунотест. Ако резултатът е положителен, се прави ново изследване, за да се потвърди имунотестът и да се установи тежестта на състоянието.