Стотици русенци - и млади, и стари, се събраха на площада покрай Паметника на свободата, за да станат зрители за пореден път на удивителния спектакъл на "живите статуи" на букурещкия театър "Маска". Още към шест вечерта екипът на постановката започна да подрежда декорите - нарисуваната катедрала "Света Богородица" от парижкия бохемски квартал Монмартър, реквизита на отделните миниспектакли, като очерта периметъра на всяка от фигурите с дебело въже. Някъде по това време започна и подготовката на актьорите - полагането на извънредно тежкия и сложен грим и обличането на специалните костюми. 
Точно в 20 ч 16-те персонажа излязоха на площада и застанаха пред "Сакре Кьор", където изпяха Химна на Република Монмартър, написан през 1922 година от Люсиен Бойе по музика на Шарл Борел-Клерк. След това артистите заеха местата си, очертани от въжетата. Продавачката на яйца застина до коша, пълен с яйчица, в очакване носачките пред нея да закудкудякат. Продавачът на кутии се полюшна и започна да предлага опаковки за бижута и изненади, като се опитваше да прикрие капака с нарисувана гола жена. Продавачът на отрова за плъхове наблюдаваше множеството, скрит зад дебелите кръгли черни очила, а перачката яростно търкаше бельото по дъската за пране. Всеки етюд продължаваше по пет минути, а след това следваше двеминутна пауза, през която актьорите застиваха като мраморни изваяния. Плетачката на дантели замираше над своя барабан, продавачката на риба изпускаше шарана, човекът, който пали фенерите слизаше по стълбичката, а продавачката на кибрит се вглеждаше в кутията, пълна с клечки с фосфорни главички. 
Майсторството на румънските артисти не само да пресъздадат атмосферата на Монмартър отпреди век, но и да застиват като вкаменени /особено в немилостивата русенска жега/ впечатляваше силно разхождащата се около паметника публика. При това до такава степен, че зрителите "забравяха" да ръкопляскат на етюдите на актьорите, макар че от театъра изрично помолиха за това преди началото. Една немалка част от публиката пък създаваше усещането, че е дошла с главната задача не да гледа, а да снима - снимаха фигурите, снимаха и себе си до фигурите. Явно доста от тези хора бяха от населението на социалните мрежи - за които животът протича там, а това ще рече, че те ще "гледат" спектакъла на театър "Маска" не на живо, а после, като си го "качат" във Фейсбук.