Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Николай ЧАКЪРОВ
През 1883 г. в Русе се създава първото в България немско училище. Неговата цел е да обучава децата на немската колония в града на родния им език. През 90-те години на XIX в. училищното ръководство разкрива за големите ученици курсове по счетоводство и търговска кореспонденция, които привличат в училището децата на много българи. Поради разрастването на училището директорът - пастор Теодор Вангеман (ръководител и на Евангелистката църква в Русе), инициира събиране на пари и през 1901 г. е построена великолепна училищна сграда на ул. „Борисова“. През 1906 г. е открита и Търговска гимназия. В края на 1907 г. Т.Вангеман се оттегля от ръководния си пост. По финансови причини през 1910 г. училището изпада в остра криза, преодоляна през следващата година с активната помощ на Германското министерство на външните работи. В края на 1911 г. от Германия идва д-р Карл Виргенц, назначен за директор на немското училище или както и до днес е известно - Дойче шуле.
Този месец се навършват 130 години от рождението на Карл Фридрих Вилхелм Виргенц, поел първата си глътка въздух на 28 юни 1888 г. в Дрезден. Основно образование получава в родния си град, а през 1908 г., пак там, завършва учителски семинар. След това следва търговия, финанси и политически науки в университетите в Лайпциг и Хамбург. Дипломира се като доктор по политически науки. 
След отбиване на военната си служба учителства две години в селището Хинтергесдорф край Дрезден и през 1911 г. идва в Русе, където по-късно се жени.
Под ръководството на младия и напорист директор училището бързо възвръща своя престиж и популярност, преодолявайки конкуренцията на другите чуждоезикови училища в Русе - католическо, френско, еврейско, арменско, турско, гръцко и румънско учебни заведения. За съжаление бушуващата Първа световна война разрушава всичко постигнато. През октомври 1918 г. учебните занятия в немското училище са прекратени, а сградата, по нареждане на Френската легация в София, действаща по заповед на Френското правителство, през ноември с. г. е окупирана от френските войски (подобна мярка не се прилага спрямо другите немски училища в София и Пловдив).
Самият Виргенц, след напускането на Русе през 1918 г., се установява в Будапеща като бизнес-преподавател в тамошното немско училище. По-късно е на работа в Хамбург, но през 1921 г. отправя молба до Министерство на външните работи на Германия 
да бъде освободен от службата си, за да може да се завърне със семейството си в Русе 
и да съдейства за повторно откриване на немското училище, т.к. „потребността на тамошното население от това училище е голяма“.
Скоро след края на първия световен конфликт, на 18 ноември 1920 г., в София се провежда среща на директорите на бившите немски училища в България - Фердинанд Векерлинг (София), Карл Виргенц (Русе) и Е. Колсдорф (Пловдив), с представители на германското Външно министерство в България - аташето Алберти и тайния съветник Мертенс. Обсъждат се възможностите за повторното откриване на немските училища.
Според К.Виргенц най-проблематично е русенското училище и припомня спора с френските власти. Самият той е проверил в Кадастъра на имотите и се оказва, че собственик на сградата е Т.Вангеман. 
Обществеността в Русе подкрепя идеята за възстановяване на немското училище, но е нужна стабилна помощ 
(не само финансова) от Германия. Дипломатите от Външно министерство обещават съдействие.
Берлин натоварва д-р К. Виргенц да защитава немските интереси и тези на училището. В продължение на няколко години се води упорита борба, в която той влага цялата си енергия, организаторски талант и предприемчивост.
На 23 април 1921 г. е възстановена Германската евангелистка община в Русе. За председател е избран Евгени Мюлхаупт - директор на Машинна фабрика „Е. Мюлхаупт и съдружници“. Новата община упълномощава К. Виргенц да я представлява. На 3 юни 1921 г. бившият директор получава от Т.Вангеман пълномощно, с което последният му отстъпва всички права върху немското училище и през ноември с.г. е задвижена процедура за нотариално прехвърляне на имота на името на Евангелистката община.
На 14 август 1921 г. 
френският консул в Русе, по нареждане на френското посолство в София, обявява училищната сграда на ул. „Борисова“ за френска собственост
и там е настанен френски католически орден, който подготвя откриването на свое училище. Карл Виргенц предлага да се настоява Франция да възмезди германската страна с определена сума (такива са клаузите на Версайския договор), за да се построи ново немско училище.
Действията на Карл Виргенц дават резултат. На 25 септември 1922 г. окръжният нотариус в Хайделберг го назначава за генерален пълномощник на Т.Вангеман в България. След упорити търсения се изяснява, че в русенската финансова служба няма официален документ, според който французите да са собственици на имота и че сградата на ул.“Борисова“ в Русе е частна собственост на Т.Вангеман, а не собственост на Евангелистката община. Немското училище е било под наем в сградата. В тази връзка френската страна няма права върху сградата, т.к.
според Версайския договор частна собственост в несъюзна на Франция държава не може да се конфискува, дори нейните притежатели да са немци.
На тази база през 1923 г. германското правителство завежда дело срещу Репарационната комисия в Арбитражния съд към Международния съд в Хага, като за арбитър е определен норвежкият съдия Байхман.
В крайна сметка през 1925 г. Арбитражният съд се произнася в полза на немската страна. Между Германия и Франция се постига споразумение френската страна да заплати определена сума за сградата. Така в началото на месец май 1925 г. е сключен договор за продажба на имота по ул.“Борисова“ за 4,5 млн. лв., като всички разноски по сделката се поемат от французите. При подписването те заплащат с чек 100 000 фр. франка, а останалата сума, дължима за шест месеца, е пресметната в долари по курса на БНБ.
За да се избегнат трудностите от предходните години и по настояване от Немското посолство в София, от Немската евангелистка община в Русе се отделя Немски училищен съюз, който изработва свой устав, нотариално заверен и утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 8 март 1926 г. Съюзът трябва да поеме собствеността върху училищната сграда.
От есента на 1925 г. Карл Виргенц 
усилено търси подходящ терен в Русе за новото училище. 
Огледани са редица сгради, но или цената им е много висока, или не са в централната част на града. В крайна сметка К. Виргенц се спира на предложението на търговеца Хуго Шобер за един имот, който последният е придобил от своя тъст. След дълги преговори Шобер се съгласява да намали цената от 4 на 3 млн. лева и Немският училищен съюз купува имота, намиращ се на ул.“Цариброд“ №5.
На 31 май 1926 г. започва строежът на училището. От германското Управление на държавните строежи предоставят плановете за строеж и само за 3 месеца е построена модерна и хубава училищна сграда. Тя носи чертите на типичната следвоенна германска архитектура - семпла, но с представителна фасада и точно премерена функционалност.
На 15 септември 1926 г. русенското немско училище пак отваря врати и 270 ученици започват обучение (от тях само 15 германчета). За директор отново е назначен д-р Карл Виргенц. 
Строежът на училището окончателно е завършен през 1928 г.,
когато е построено още едно крило и така се осигуряват стаи за Търговската гимназия, която със Заповед №921 от 25 юни 1929 г. на министъра на народното просвещение Никола Найденов е призната за пълно средно училище.
През 1932 г. първите 12 абитуриенти (9 младежи и 3 девойки) успешно полагат зрелостните си изпити и завършват средно образование в единственото учебно заведение от този вид между немските училища в чужбина.
На 25 юни 1933 г. тържествено се отбелязва 50-годишнината на Немското училище в Русе. На тържеството присъстват Н.П.Доростолски и Червенски митрополит Михаил (който за пръв път посещава чуждестранно училище), кметът на града инж.Йордан Павлов, комендантът на Русенския гарнизон ген.Пенев, всички директори на средни училища в Русе, много граждани, а директорът произнася реч на български и на немски език и награждава завършилите 33-ма абитуриенти (от тях 11 са пълни отличници).
Преподавателите в Немското училище са особено популярни и обичани в Русе. 
На първо място сред тях е директорът д-р Карл Виргенц - човекът, благодарение на когото училището два пъти „възкръсва“ - през 1911 и 1926 г. Той има изключително голям авторитет сред русенското гражданство и сред учениците. По спомени на бивши ученици д-р Виргенц винаги се е отличавал с изискания си стил на обличане и с вежливо и внимателно отношение към ученици, учители и родители.
На 28 юни 1936 г. в училището и във Военния клуб тържествено се отбелязва 25-годишната просветна и обществена дейност в Русе на д-р Карл Виргенц, което е широко отразено от тогавашната русенска преса. На тържеството присъстват всички официални лица в града, много граждани и родители на ученици.
От името на цар Борис III
министерският пратеник Апостолов връчва на К. Виргенц Офицерски кръст за заслуга IV степен. Поздравления поднасят кметът на Русе инж. Кирил Старцев, началникът на Русенския гарнизон ген. Т. Даскалов, Иван Недков от Русенската търговско-индустриална камара, Йосиф Вешков от Търговския съюз, г-н Христов - от името на родителския комитет, учители и много граждани. Специална телеграма изпраща и германският пълномощен министър в България Е. Рюмелин. Юбилярят получава поздравления и подаръци от председателя на Българо-германското дружество в града и лекар в немското училище д-р Александър Доганов, от офицерите, завършили курса по немски език, а Марин Златов от Ново село му поднася килим, изработен в селото специално за директора.
Д-р Карл Виргенц умира на 26 март 1941 г. Според съобщение във вестник „Русенска поща“ това е „станало в София след мъчително боледуване и една сложна операция“. Смъртта на директора се оказва нов тежък удар върху училището. Всички в града - колеги, приятели, ученици и техните родители, са потресени от страшната вест. Карл Виргенц оставя като наследство едно дело, за което той работи в продължение на 30 години и на което отдава цялата си енергия и любов. В деня на неговото погребение (извършено в немското гробище в Русе, като германска почетна рота отдава военни почести) много магазини в Русе остават затворени - по този начин русенци изразяват своята дълбока почит към делото на бележития педагог и общественик, оставил ярка следа в историята на града.