Странна гледка видяха минувачите по главната улица „Александровска“ пред училище „Отец Паисий“ в късния неделен следобед на 10 юни - няколко момичета и момчета с посребрени коси се държаха като тийнейджъри, радостно подскачаха, подвикваха, ръкопляскаха и се прегръщаха. Сред тях бяха родената в Русе именита пианистка проф. Павлина Доковска, която от години живее в Ню Йорк, както и професорката по информационни системи в Ню Бритън Олга Петкова, която също е русенка. Двете заедно прекрачват прага на училище „Отец Паисий“ през 1961 година, а преди броени дни заедно със съучениците си от първи „а“ клас отново се събраха. Бившите възпитаници, които през юни 1968 година завършиха седми клас с класна ръководителка Мария Красналиева, се видяха след 50 години и отново прекрачиха прага на любимото училище. 
„Разпознавахме се трудно, бяхме се променили физически през тези 50 години, но след размяната само на няколко думи малките момичета и момчета излязоха на повърхността на заблуждаващата ни физика. Бяхме все така ентусиазирани, енергични и непослушни. Единственият човек, стоящ спокойно между нас в този следобед, беше една млада, усмихната жена - директорката на училище „Отец Паисий“ Биляна Алексиева. Тя беше жертвала част от неделния си ден, за да отвори за нас вратите на старото ни училище“. Това разказват в благодарствено писмо съученичките и приятелки Доковска и Петрова. 
Бившите възпитаници се разходиха из коридорите на училището, разпознаха класните си стаи и си спомниха за любимите учители, а също и за подвизите в гимнастическия салон. Те останаха впечатлени от модерните придобивки на училището, сред които новите мебели, красивите стенни рисунки, съвременната учебна апаратура. 
Сред завършилите седми клас през 1968 г. в „Отец Паисий“ има учители, строители, успешни бизнесмени, а също и хора на академията и науката, техниката, словото, на визуалните изкуства и на музиката, инженери. Някои са пътували и живели по целия свят, има и такива, които са прекарали целия си живот на съседната до училището улица. Но всички смятат, че училище „Отец Паисий“ със своята среда, учители, история и авторитет е било изграждащ положителен фактор в живота им. Убедени сме, че и много други по-млади и по-стари бивши ученици на това прекрасно училище мислят като нас. Благодарни и горди сме да бъдем негови възпитаници!, казват момичетата и момчетата от випуск 1968.