В началото на 19 век мадам Ромен се прочува в Париж с две неща - удивителната й красота и лимонадата, която продава в Cafe du Bosquet. Кафето е едно от няколкото заведения, собственост на съпруга й, а красотата й е описана през 1814 г. от френския журналист и историк Луи-Мари Прюдом: „Лицето й е като парижки мрамор, а черните й очи и коси поразяват с контраст. Естественият цвят на бузите й е толкова свеж и така нежен, че изглежда като произведение на изкуството... Тя е една от най-красивите жени в Париж - голяма великолепна свежест, красива кожа, тънка талия, фигура, пълна с благодат“. Тя е прочутата La Belle Limonadiere - Красивата лимонадажийка, заради която пред заведението се образували опашки. Както можете да се досетите - от мъже, изведнъж станали любители на разхладителната напитка.
Първата рецепта за лимонада във Франция всъщност се появява два века преди мадам Ромен. Тя е публикувана в „Le Cuisinier Francois“ („Френският готвач“, 1651 г.) на кулинарния реформатор от 17 век Франсоа Пиер де ла Варен, който за първи път поставя готварството на методологична основа и така слага край на хаоса и фантазиите в средновековната кухня. Според редица историци лимонадата дошла в Париж от Рим през същия 17 век благодарение на родения в Италия френски кардинал Мазарини (1602-1661), който поканил в новата си родина търговци на лимонада. В началото на 18 век по горещите летни улици на Париж обичайна гледка станали разносвачите на лимонада на „Compagnie de Limonadiers“, които наливали освежаващата напитка в чаши от контейнери на гърба си. Появили се и заведения, които предлагали лимонада, кафе и сладолед.
Точно такова било и Cafe du Bosquet на мосю Ромен. И колкото съвременниците се възхищавали на разкошната му съпруга, толкова се чудели каква ирония на съдбата ги е събрала като семейство. Защото мосю бил невзрачен, сух и с една ръка. Но и малко можели да си представят как този незабележим човек боготворял съпругата си. Мадам Ромен била не само красива, но и много модерна за времето си жена. Прически й правел най-модният парижки фризьор, а на роклите й завиждали дори дамите от кралския двор. Сред поклонниците й бил писателят Оноре дьо Балзак, дори се смята, че на някои от своите благородни героини той придавал черти на мадам Ромен. А слухове по онова време говорели, че шотландският писател сър Уолтър Скот е влюбен лудо в La Belle Limonadiere.
„Рано сутринта пред вратата на Cafe du Bosquet се оформяше опашка, която искаше да влезе, а хората бяха толкова много, че се наложи властите да се намесят“, пише френският журналист Жул Лов. Дори се наложило да бъде поставена охрана около кафенето и през нощта. Бизнесът се разраства и мосю Ромен отваря ново, по-голямо заведение, наречено „Cafe des Milles Colonnes (Кафенето на хилядите колони), в Пале Роял. По това време дворецът е превърнат в голям търговски център, в който най-известното заведение е Cafe de Foy, известно като средище на противниците на крал Луи ХVI и свързано с Френската революция. Именно на една от неговите маси на 12 юли 1789 г. журналистът и политик Камий Демулен скача със сабя в едната ръка и пистолет в другата и призовава тълпата да вземе оръжие и да се разправи с краля. Два дни по-късно Бастилията пада.
Cafe des Milles Colonnes е в близост до историческото кафене, но много скоро го задминава по слава. При това не само заради красотата на мадам Ромен. През 1817 г. тя е на 43 години и е в разцвета на силите си. Но съпругът й като добър търговец знае, че не може да разчита само на великолепната си съпруга. Затова той прави голям ремонт на кафенето и го превръща в дворец от „Приказки от 1001 нощ“ с истински трон. Церемониалният стол някога принадлежал на най-малкия брат на Наполеон - Джером, докато царувал във Вестфалия между 1807 и 1813 г. След фалита на кралството тронът бил продаден на търг. Дали тогава мосю Ромен го е взел за своята богиня, или по-късно, не е ясно, но официалният кралски стол се превърнал в най-важната мебел в кафенето, защото на него съвсем по кралски седяла мадам Ромен.
През 1815 г. някой си Джеймс Симпсън след посещение в Cafe des Milles Colonnes пише: „Това е уникално място, в което атмосферата беше величествена. Салонът е целият в огледала, в които се оглеждат коринтски колони, които изглеждат умножени безброй пъти. Сервитьорите сервират кафе, сладолед, плодове. Около мраморните маси седят английски офицери, пруски хусари, шотландски търговци, немски брунсуикъри, френски дами. В средата на залата зад мраморна маса и пред огледала седи belle Limonadiere, облечена в пурпурно кадифе и покрита с бижута. Никой не можеше да се обърне към нея, без да бъде представен предварително, както беше невъзможно и да си представиш, че някой просто ще си поръча кафе или лимонада на „нейно величество“. За мое щастие седях отдясно на трона, ядях сладолед и от време на време разговарях с дамата, сър Уолтър Скот и неговите спътници. Когато се присъединих към тяхната компания, имах възможността да чуя разсъжденията на г-н Скот за френската сцена и коментарите му за единствената личност, която ръководеше кафенето - блестяща с диаманти, умножени от огледалата отпред, отзад и в профил, заобиколена от букети с цветя, чаши за вино и купи с плодове. Стотици се заглеждаха в нея и трябваше да си припомнят факта, че тя не е кралица“. В Париж по това време дори сплетничели, че самият Наполеон покровителствал красивата мадам Ромен, тъй като той също честичко се отбивал в кафенето.
Но приказката внезапно свършила през 1824 г. По време на езда мосю Ромен паднал от коня и починал от раните си. Опечалената вдовица отказала да отвори кафенето без него. Тя страдала две години, след което отрязала прекрасните си коси и отишла в манастир, където останала до края на живота си като монахиня.

Домашна лимонада

Необходими продукти:
8 лимона
1 литър студена вода
1/2 чаша захар
листа прясна мента
Начин на приготвяне:
Водата се сипва в голяма стъклена кана и се добавя захарта. Разбърква се, докато захарта се разтвори. Седем от лимоните се изстискват, а осмият се нарязва на кръгчета. Лимоновият сок се прибавя към водата, кръгчетата и пресни листа мента се пускат в каната. Лимонадата се прибира в хладилник за няколко часа. Сервира се с кубчета лед.
Друг вариант за приготвяне на домашна лимонада е да се свари сироп от водата и захарта и след като охлади, да се добавят лимоновият сок и кръгчетата лимон.