Сдружение „Национален център за безплатнa правна помощ“ e организация, чиято цел е да осигури на гражданите безплатна защита срещу дружества-монополисти. Сдружението разполага с екип от опитни адвокати, предоставящи помощ на територията на цялата страна при дела срещу топлофикации, ВиК, банки, мобилни оператори, кредитни институции, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, застрахователи, както и в изпълнителни производства, образувани от държавни и частни съдебни изпълнители срещу гражданите.
Въпросите си към Сдружение „Национален център за безплатна правна помощ“ можете да поставяте на телефони 0988 86 75 77 и 02 441 08 99, или на e-mail адреси: [email protected] и [email protected], както и чрез електронната поща на вестник „Утро“ [email protected] 

Миналата година баща ми почина и когато подреждахме вещите му установих, че срещу него е имало няколко заведени дела от фирми-доставчици на комунални услуги. Разпитах майка ми за подробности и тя ми обясни, че делата са приключили в съда, като впоследствие частни съдебни изпълнители /ЧСИ/ са почнали да търсят баща ми да плаща сумите, за които е бил осъден. Самата тя твърдеше, че делата са доста стари, но не знаеше в каква фаза са към момента. Порових в интернет за информация дали могат да търсят тези суми и от мен като наследник и се оказа, че могат. Вярно ли е това? Имам ли възможност да избегна плащанията, тъй като с баща ми цял живот отношенията ни са били лоши и нямам никакво желание да му плащам дълговете и неплатените сметки, които на практика не съм трупал аз. Другото важно в случая е, че малко преди смъртта си баща ми е внесъл някакви суми по изпълнителните дела, но според майка ми години наред той не е бил търсен от съдебни изпълнители, нито е имал имущество или банкови сметки, които да му запорират. Ако години наред действително не са предприемани действия от ЧСИ, не означава ли това, че дълговете са погасени по давност? Мога ли поради този факт, ако действително е така, да възразя като наследник, че не могат да търсят тези пари от мен?, М.С., гр. Русе

На първия поставен от читателя на вестник „Утро“ въпрос - дали кредиторите могат да търсят наследници на длъжниците си за събиране на вземания по изпълнителни дела, образувани срещу длъжниците, отговорът е положителен. Наследството не се изразява само в наследяване на активите на починалия, които могат да са недвижими имоти, вещи, вземания и др. подoбни, но и пасивите - тоест в наследствената маса се включват и дълговете на наследодателя и наследникът „наследява“ и дълговете. След смъртта на лицето всеки негов наследник може да бъде търсен за заплащане на дълговете на починалия, като това може да стане не само във вече образувани дела, но и в такива, които предстои да бъдат разглеждани от съда. 
Наследникът на длъжника може да се спаси от плащане на дълговете на наследодателя, ако извърши отказ от наследство
Тази стъпка е уместно да се предприеме, ако наследодателят е оставил преимуществено задължения, но не и активи. Отказът от наследство се извършва чрез съда по постоянния адрес на починалото лице - наследодател. Така например, ако наследодателят е имал постоянен адрес в град Русе, компетентен да разгледа отказа от наследство е Русенският районен съд. Следва да се има предвид, че отказът от наследство е окончателен и наследникът не може да промени впоследствие решението си за отказ и отново да придобие права върху наследството. 
Вторият въпрос, поставен от г-н М.С., е твърде общ и няма достатъчно информация, за да се отговори изчерпателно дали може да се позове на изтекла погасителна давност. Принципното положение в случая е следното: 
погасителната давност не води до заличаване на самото задължение,
а до невъзможност от длъжника да бъдат събирани суми за погасяването му по принудителен ред, например в изпълнително дело от ЧСИ.
Погасителната давност е защитен механизъм на длъжника да се позове на нея в случай, че в дълъг период от време /най-често - пет години/, кредиторът /обикновено чрез ЧСИ/, не е предприемал изпълнителни действия за събиране на вземането си. Погасителната давност не се прилага служебно и длъжникът следва да се позове на нея чрез съд – било като сам заведе дело, че не дължи на това основание или ако срещу него бъде заведено дело: че не могат да му търсят погасени по давност суми. 
Ако погасените по давност суми бъдат заплатени доброволно от длъжника, не се счита, че са платени неоснователно, а напротив - тези суми са редовно платени. Това означава, че ако след изтичането на съответния давностен срок длъжникът плати на кредитора си дължимата сума /например по банковата сметка на кредитора/, той няма да може да търси възстановяването й като неоснователно платена. 
Съвсем друг е случаят, ако дължимата сума бъде платена в изпълнително производство след като задължението е погасено по давност.
Това означава, че длъжникът не я е платил доброволно и има право да си я търси обратно чрез съда, тъй като неоснователно му е събрана от ЧСИ. При това положение длъжникът следва да прояви активност и да заведе дело срещу кредитора, като в хода на делото представи съответните доказателства, че сумата му е събрана чрез принудително изпълнение след като задължението е погасено по давност. 
Наследниците имат същите права, както и самите длъжници – ако от наследодателите са събрани погасени по давност суми в хода на принудително изпълнение /например чрез ЧСИ, както е в настоящия случай/, тогава наследниците имат право да търсят неоснователно събраните от наследодателите суми. Наследникът няма това право, ако наследодателят му е платил доброволно погасените по давност задължения или ако наследникът вече е извършил отказ от наследство. Поради това нашият съвет е преди да пристъпите към отказ от наследство, внимателно да проучите имущественото състояние на вашия наследодател и дали този отказ ще е най-добрият вариант за вас.