Историята описва английския крал Хенри VIII като злобен лакомник, ненаситен на храна, жени и насилие. Той е син и наследник на крал Хенри VII и управлява Англия от 22 април 1509 г. до 28 януари 1547 г. Вторият крал от династията на Тюдорите е един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Жени се 6 пъти, като сред съпругите му е и Ан Болейн - една от най-известните кралици в английската история, въпреки че е била на престола само 3 години. Тя е героиня и в историческите бестселъри на Филипа Грегъри, посветени на Тюдорите, които управляват Англия от 1485 до 1603 г.
Хенри VIII води разточителен живот. Любимият му замък е Хамптън Корт Палас, където често отсяда заедно с дъщеря си от Ан Болейн - бъдещата кралица Елизабет I, известна и като Кралицата дева. Днес кухните в палата, които са напълно възстановени, дават представа как се е готвело за династията Тюдор. По време на разцвета на Хамптън Корт кухнята заемала повече от 50 стаи в двореца. Персонал от 200 души осигурявал две хранения на ден за 800-те членове на кралския двор - едното около 11:00 ч и второто около 17:00 ч. Списък с провизии от времето на Елизабет I хвърля малко светлина и върху количествата месо, които били изяждани: годишно за кралската кухня били необходими 8200 овце, 2330 елена, 1240 вола, 760 телета, 1870 свине и 53 диви свине. Повечето дивеч бил от кралските гори, рибата била доставяна от двореца Pond Garden, различни билки били отглеждани в двора на замъка, а по-екзотичните подправки и цитрусови плодове били внасяни от Европа и Ориента. Цялата храна се приготвяла в Голямата кухня в Хамптън Корт - огромно помещение с шест големи камини и шкафове. Обикновено ястията се готвели върху открит огън. Месото се варяло в огромни медни казани, които събирали почти половин тон вода. Изтънчените и богати десерти и пудинги се печали в т.нар. сладкарница.
По времето на Хенри VIII пайовете са сред най-популярните ястия. Приготвяли ги от рафинирано брашно, като сладките варианти били декорирани с още сладкиши. Изобщо когато става дума за кралска кухня, представянето е всичко. Акцентът не бил върху вкуса, а върху изключителността - колкото по-впечатляващо било едно ястие, толкова по-високо било оценявано. Деликатеси като месо от делфин и бобър на скара били сервирани като подходящи по време на пост. В пайовете понякога скривали живи птици или жаби, които се разлетявали или разбягвали, когато срязвали пая. Пауните и лебедите били сервирани в оригиналното им оперение, което изисквало особено голямо майсторство от готвачите, които първо ги одирали, а после отново ги „обличали“. 
Едно нещо обаче присъствало само символично в пребогатото кралско меню - зеленчуци и плодове. Смятали зеленчуците за храна на бедняците, затова много рядко се появявали на височайшата трапеза. А сурови плодове почти не се консумирали, дори през 1569 г. били забранени, защото... причинявали болести. Поради липсата на зеленчуци и плодове в менюто обаче скорбутът бил толкова разпространен в Лондон през 16-ти и 17-ти век, че д-р Гейдън Харви, лекар на Чарлз II, го описал като „Болестта на Лондон“.
Затова пък кралската храна изобилствала от мазнини и сладкиши. Десертите били подслаждани със захар, която била твърде скъпа, защото рядко се намирала. Наградата за това удоволствие, естествено, била развалени зъби. С всяко кралско ястие се сервирал бял хляб от фино смляна пшеница, на масата слагали и сложни скулптури на замъци или животни, направени от различни желета. Подправки като индийско орехче, карамфил, джинджифил и шафран се използвали обилно в ястия, сосове и гарнитури. И, разбира се, ейлът се леел в изобилие, за да се преглъща по-лесно тежката храна. Силното сладко вино било най-популярната напитка в кралския двор. Около 600 000 галона (2727,6 л) ейл били изпивани годишно в двореца Хемптън Корт - и това е само един от няколкото замъка на краля.
И ако доста храни звучат доста странно за съвременния вкус, то някои от кралските десерти заслужават внимание. Един от тях е оризовият пудинг, който всъщност има вековна история. За него Алън Дейвидсън пише в „Oxford Companion to Food“: „Оризовият пудинг е потомък на по-ранните оризови ястия, датиращи от времето на римляните, които обаче ги използвали само като лекарство за разстроен стомах. Има средновековни ястия, приготвени от сварен ориз, смесен с бадемово или краве мляко или двете, подсладени и понякога оцветени. Оризът бил скъп, защото се внасял, затова и тези ястия били луксозни и само за богатите. Рецептите за пикантни оризови пудинги започват да се появяват в началото на 17 век...“. В кулинарната книга за кухнята на Тюдорите  „The Good Huswife’s Jewell“, публикувана през 1596, има рецепта за оризов пудниг „Tart of Ryce“: „Сварете вашият ориз, поставете жълтъците от две или три яйца, подправете със захар, канела и джинджифил, масло и сок от два или три портокала и го сложете на огъня“. Очевидно рецептата е предназначена за готвачи, които и друг път са приготвяли оризов пудинг, защото няма посочени нито количества на продуктите, нито указания как точно да се приготви.
Рецептата, която ние ви предлагаме за оризов пудинг, е адаптирана към съвременните условия, но ще ви даде представа на какво се е наслаждавал на трапезата си лакомникът Хенри VIII.

Кралски оризов пудинг

Необходими продукти:
2 ч.ч. бял ориз
1/4 ч.ч. безсолно масло
1 1/2 ч.ч. прясно мляко
1 1/4 ч.ч. пълномаслена сметана
3 големи жълтъка
1/2 ч.ч захар
1 1/4 ч.л. канела
1/2 ч.л. джинджифил
1/2 ч.л. индийско орехче
3/4 ч.ч. стафиди
3/4 ч.ч. сушен касис
Начин на приготвяне:
Фурната се загрява до 180 градуса. Оризът се слага да ври с вода. През това време стафидите и сушеният касис се накисват в гореща вода, като се оставят на котлона да кипнат и се отдръпват от огъня. Оставят се да киснат. След като оризът се свари, се слага маслото и се бърка, докато се разтопи. В купа се смесват млякото, сметаната, жълтъците, захарта, канелата, джинджифилът и индийското орехче. Сместа се изсипва в ориза и се разбърква. Добавят се изцедените стафиди и касис. Тавичка за печене се намаслява и в нея се изсипва оризът. Пече се в предварително загрята до 180 градуса фурна около 45 минути, докато повърхността стане златистокафява. Пудингът се сервира топъл.