Страхотно се чувствам в Русе, толкова много позитивизъм излъчва вашият град, че човек неминуемо се зарежда с положителни нагласи. Това каза турската художничка Сенем Каш Тюфекчи, която преди дни откри своята първа самостоятелна изложба в града. Нейни миниатюри и образци на традиционното калиграфско изкуство са подредени в една от залите на Русенската художествена галерия и ще радват там ценителите до 18 май. За Сенем Тюфекчи това е второ идване в града на брега на Дунава. 
Първото й запознанство с Малката Виена стана миналата година през октомври
когато бе поканена да присъства на церемонията по награждаването на участниците в Биеналето на миниатюрата, което се организира от РХГ. Тогава по време на самата церемония публиката избра посредством пряко гласуване за свой фаворит не друг, а именно Сенем Тюфекчи, която беше представила за биеналето една от своите малки прелестни работи. 
А сега публиката в Русе може да допълни своите впечатления от специфичния стил, в който работи Тюфекчи, и да добави още възхита към впечатленията си от нейното изкуство. Тя е представител на художниците, които творят в техниката тезхип, малко позната у нас, поне сред широките кръгове на почитателите на изобразителното изкуство. Западното наименование на тази ислямска живопис е „илюминация“ или „сияещата живопис“. Всъщност, думата произлиза от арабската дума „зехеб“, която означава злато. Именно златото, което е основна съставка при създаването на изображенията тезхип, придава онова сияние, което западняците безпогрешно са доловили и са извели като определящо в стила. 
Художниците, които рисуват тезхип, използват истинско висококаратово злато
В продължение на часове те го стриват на прах, за да го превърнат в боя и така го нанасят по краищата на причудливите орнаменти в картината. А след като приключи работата, допълнително сияние на живописната картина се постига, след като художниците полират рисунъка с помощта на специален инструмент с ахатов накрайник - мухре. 
Да, наистина, една творба в жанра, в който работя, изисква доста дълго време, усмихва се Сенем Тюфекчи.
Изкуството датира от векове, първото ателие, в което художници са рисували по този начин, е било отворено през 15 век по време на управлението на султан Мехмед Втори - точно по време на неговото управление Константинопол приема името Истанбул. Тъкмо тезхип е била характерната техника, с която са били украсявани свещените ръкописни книги като Корана - 
изящните винетки, цветя и клонки са представлявали не друго, а именно тезхип
Днес тезхип във вид на самостоятелни живописни платна или като обрамчване за арабска калиграфия украсява стените на съвременни офиси, художествени галерии и исторически музеи. 
Точно това показва в русенската галерия Сенем Каш Тюфекчи, като преплита класиката със собственото си одухотворяване и опоетизиране на сюжетите. Изящество и хармония се преплитат с философски и житейски послания, които авторката дискретно или директно добавя към картината. 
Да, аз търся начина премерено и интересно да съчетава традицията на класическия тезхип с модерното, а специално в тази изложба тук се постарах да покажа и двете линии, казва гостенката от Истанбул. И разказва как самата тя е стигнала до това увлечение, което е превърнала в своя съдба. 
„Много обичам да чета книги, това ми е страст още от детството. Бях шестнадесетгодишна, когато през 1994 година при едно мое поредно обикаляне из антикварните книжарници в Истанбул, където често ходех, попаднах на един лист от книга, който ме впечатли особено силно. Върху синята хартия на листа беше изписано с красиви арабски букви нещо, а около надписа беше изобразена прекрасна плетеница от клонки, листа и стилизирани цветя. 
Останах направо като омагьосана
Попитах в книжарницата какво е това и ми отговориха: „Тезпих“. Започнах да търся повече информация що е то тезхип. Тогава се обърнах към моя вуйчо, който учеше в Художествената академия. Вуйчо ме заведе в академията, във факултета по класически изкуства и там видях с очите си боите, четките, хартията за тезхип. Толкова бях запленена от видяното, че когато си тръгнах оттам, знаех твърдо: ще направя всичко възможно, за да вляза в този факултет и да се науча да рисувам така“.
Сенем се подготвя за тежките изпити и успява да стане една от студентките в класическия факултет в Истанбулската художествена академия. Така нейната първа любов в изкуството остава завинаги и нейната Голяма любов. 
Целият процес на създаване на една такава картина отнема много време - всъщност, той те поглъща изцяло, казва Сенем. 
Трябва да подбереш много грижливо хартията, върху която ще рисуваш
тя не бива да бъде много тънка, но да не е и прекалено груба. Преди да започне същинската работа, хартията се подсилва и й се придава цветен тон, след това започва проектирането на рисунъка в най-малки подробности, цветовете също се подбират предварително. Така от разказа на Сенем Тюфекчи става ясно, че това, което зрителят възприема в изложбената зала като дихание, като един цветен миг, всъщност се изработва дълго и прецизно. То е като водопад - когато си подготвен за това, което искаш да направиш, ти остава само да следваш ръката си, която изрисува и изписва онези дълбоки неща, онези смисли и подтекстове, които си замислил да изречеш в своята картина, усмихва се художничката.
Нейни работи досега са показвани в самостоятелни изрложби в Турция - в Истанбул, Бурса, Ескишехир, а също и в Гърция, в Македония и сега в България. 
Наистина много се радвам, че първата ми българска експозиция е в Русе - този град някак ми дава спокойствие, чувствам се много добре във вашия прекрасен град, каза Сенем Тюфекци, която се надява тези нейни срещи с Русе и русенци да продължат.