Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

„Аз съм готов да умра хладнокръвно, когато това го изисква дългът, възлаган ми от науката“. Думите са на един чужденец, с чието име българинът така е свикнал, че не се замисля кой всъщност стои зад него. Д-р Пирогов не е просто лекар, а човек с много достойнства, професионалист, променил практическата наука хирургия. В нейната история и особено във военнополевата хирургия, която той създава, заема такова място, каквото Менделеев в историята на химията или Павлов - в историята на физиологията.
Среден на ръст, попрегърбен, с обло лице и леко разногледи светли очи с надвесени дебели вежди, той е темпераментна натура. Честен, праволинеен, суров и взискателен към себе си и към другите, но природно срамежлив и непрактичен в житейските дела.
Невероятната биография на Пирогов може да събуди възхищението на всеки. Той е 13-о дете в заможното семейство на интендантски майор. Има щастливо детство в спокойствие и благополучие.
Домашният учител, студент по медицина, допринася за афинитета му към тази наука.
На 11 години е настанен в частен пансион, един от най-добрите в Москва, но семейството внезапно се разорява и ученикът напуска през пролетта на 1824 г. През есента, едва 14-годишен, постъпва в Московския университет. Следващата година баща му умира. През 1927 г. завършва университета и полага успешни изпити в Руската императорска академия на науките в Петербург. Издържалите заминават за университета в град Дерпт, Естония (сега град Тарту). Наричат го „професорския“, защото завършилите ставали професори и заемат катедри в университетите на Русия. Там Пирогов проявява изключителната си хирургическа дарба. Занимава се и с изследвания по анатомия и експериментална хирургия, за които получава златен медал. През август 1832 г., само на 22 години - възраст, на която другите завършват медицинското си образование - младият лекар защитава докторска дисертация. Тя е написана на латински език и в нея се осмелява да критикува възгледите на известния английски хирург сър Астли Купър (1768-1841), както и да обяснява по нов начин нещо, вече обяснено от известният френски лекар Легалуа. 
Получава разрешение от император Николай Първи за двегодишна научна командировка в Германия - 
в Университетската болница в Берлин, както и в други клиники.
На 26 години, след завръщането си като професор от Германия, е назначен през 1836 г. за завеждащ на Катедрата по хирургия при университета в Дерпт. Скоро става любимец на студентите. Две години по-късно младият учен заминава на специализация във Франция, на разноски на учебното заведение. При пристигането му в родината през 1941 г. Николай Първи утвърждава неговото преместване във Военномедицинската академия в Петербург. Същата година там, по негова инициатива, е организирана Клиника по болнична хирургия, където Пирогов разгръща научна и педагогическа дейност. 
В академията работи до 1856 г. През 1846 г. основава първия в Европа Анатомически институт. Следващата година става член-кореспондент на Руската императорска академия на науките, само 37-годишен. Но постепенно атмосферата започва да го задушава и напуска хирургическото поприще, разочарован от изостаналостта на николаевския режим, оскърбен от реакционната професура в академията. 
Така медицинската наука губи своя гений, 
а студентите - един блестящ преподавател. Назначен е от Николай Първи за инспектор на Одески учебен окръг, после го прехвърлят на същата работа в Киев. През 1861 г., на 51-годишна възраст, в разцвета на силите си, д-р Пирогов е уволнен за прогресивни разбирания. От пролетта на 1862 г. до 1866 г. е назначен за ръководител на групите от млади руски учени в чужбина, подготвящи се за професорска дейност в Русия. През това време обикаля някои европейски държави и подготвя за печат свои материали, резултат на 10-годишен опит от участието му в различни войни и от работата му във военните болници.
През август 1862 г. Джузепе Гарибалди, национален герой на Италия, e ранен от куршум в десния крак. Лекуван безрезултатно от 17 известни европейски лекари, в края на октомври е посетен и от Пирогов, който точно определя местонахождението на куршума. Така кракът е спасен от ампутация.
През 1866 г. се оттегля в имението си в село Вишня (сега Пирогово) край град Виница, Украйна, където по пет-шест часа на ден приема болни и оперира. Там остава до смъртта си.
През май 1881 г. обществени и научни организации в Москва устройват честване на 50-годишната научна и лекарска дейност на д-р Пирогов. 
Обявен е за почетен гражданин на Москва. На тържеството юбилярят вдига тост: 
„Като човек на миналото, минавайки мимолетното настояще, пия за светлото бъдеще“. 
В този период в устата му се появява незаздравяваща рана и той сам си слага диагнозата - рак. Умира на 5 декември с.г., на 71-годишна възраст. В градината, в подземна гробница лежи балсамираното му тяло. През 1947 г. домът му е превърнат в музей.
Първата жена на Пирогов Екатерина Березина, от която има двама сина, умира след раждането на второто им дете. Преживява загубата й много тежко. Майка му се заема с отглеждането на децата, но когато през 1850 г. умира, той се оженва втори път.
Неизменно е участието на лекар от класата на д-р Пирогов във войните, които води Русия. Макар да е негов изразът, че всяка война е „травматична епидемия“, те са неизбежно зло и мястото на хирурзите е на фронта. 
Участието му във военни действия започва в Кавказ през 1847 г. Там 
за първи път прилага наркоза при полеви условия и за първи път прави гипсова превръзка, откривайки нова ера във военната медицина.
Като участник в Кримската война (1853-1856), по негова инициатива милосърдни сестри работят на линията на военните действия - за първи път в историята на руската и световната медицина. При нападението на Севастопол те оказват милосърдна помощ и на вражеските войници - англичани, турци и други. Тази хуманна дейност се извършва 10 години преди създаването на Международния червен кръст през 1864 г., на който д-р Пирогов е съосновател. При отбраната на Севастопол е широко използван и експерименталният метод, въведен от хирурга. По време на тази война той си създава успешно работещи организационни принципи, които прилага по-късно, по време на Руско-турската война.
Като представител на Руския червен кръст, през 1870 г. Пирогов е на фронта на Френско-пруската война (1870-1871). Участва в международните мероприятия за дезинфекция на полесражението при град Седан, Франция.
На 24 април 1877 г. е обявена поредната Руско-турска война. В нея участват руските учени С.П. Боткин, Н.В. Склифасовский, В.В. Марковников, Е.Е. Ерисман, както и военните лекари Приселков, Обермилер, Бубнов, Богоявленский и др. Войната е трудна  в политическо, военно и медицинско отношение.
Д-р Пирогов, 67-годишен, 
заминава за фронта по своя инициатива, но и по молба на руската императрица - 
великият княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Дунавската армия, се разболява. С оглед на огромния му военномедицински и хирургически опит, съзнателно не е поканен да участва във войната. Пристига в България на 10 октомври 1877 г. и остава до 17 декември. Център на работата му е Плевен - там работи най-дълго. По време на пребиваването си е консултант на армията по военна медицина и хирургия и инспектира военнополевите болници и служби на фронта и в тила.
Руската военномедицинска служба не е добре подготвена за тази война, поради провежданите реформи в армията. Такава е оценката и на медицинския персонал, и на военните кореспонденти. Особено тежко е състоянието в Плевен, поради дългата блокада. Умират от глад и болести турски войници и българско население. Пирогов активно съдейства за своевременна дезинфекция на военновременни болници, лазарети, обществени сгради и частни домове. По негова заповед това е направено и в други градове, сред които и Русчук. Започват мероприятия и за хигиенизиране и благоустрояване на селищата. В крайдунавските градове, включително и в Русчук, започва строителство на крайбрежни булеварди с цел укрепване на брега на река Дунав. В бричка и каруца Пирогов изминава около 700 км, посещавайки 10 от 13-те руски военновременни болници, 10 дивизионни лазарета и 3 аптечни склада. Всички са разположени в 19 населени пункта - 6 градски и 13 селски.
Д-р Пирогов работи и за Русчушкия отряд - 
там главен хирург е д-р Кадацки. Пирогов е изпратен в Бяла, главен център на тила на отряда, където остава от 3 до 7 ноември. Лично оперира ранените, настанени във военновременните болници № 48, разположени в къщи, и № 56 - в палатки. Болница № 48 е с 400 ранени, за които се грижат 5 сестри. Сред тях е милосърдната сестра баронеса Юлия Вревская, починала от петнист тиф, погребана в Бяла. На 8 ноември Пирогов заминава за Брестовица, за щаба на Русчушкия отряд, за да запознае престолонаследника Александър Александрович, главнокомандващ на отряда, с медицинското осигуряване на бойните действия. Там е и военният министър на Русия Дмитрий Милютин (1816-1912). Задачата на Пирогов е от особена важност и е изпълнена блестящо. Основоположник на организацията и тактиката на медицинската служба като наука, организатор на медицинското осигуряване на войската, хирургът допринася и за развитието на санитарното дело. Неговите принципни положения на организиране на медицинското осигуряване са залегнали в основата на българската военномедицинска служба, създадена през 1877 г. към Българското опълчение. Той е първият руски военен лекар-администратор. Негови са думите: 
„Не медицината, а администрацията играе главна роля при оказването на помощта на ранените и болните в театъра на войната“.
До 1856 г., за 20 години професорска дейност, той има над 10 монографии Наблюденията си от работата по време на Руско-турската война д-р Пирогов описва в двутомника „Военнолекарското дело и частната помощ в театъра на войната в България и в тила на действащата армия в 1877-1878 г.“, излязъл в Русия през 1879 г. В него, както и в другите му трудове, са заложени научните основи на военната медицина. В България Пирогов проверява на практика своите учения и по-късно ги синтезира в 20 формулировки. Макар последните 25 години от живота си да е извън научните учреждения, той не прекъсва научната си работа. На 5 ноември 1879 г. започва да пише „... Дневник на стария лекар...“, който също има голям принос към медицината.
Родоначалник на научна школа в хирургията, първокласен анатом и клиницист, изтъкнат хирург новатор, създател на военнополевата офталмология. Талантлив експериментатор и педагог, основоположник на анатомичното направление в хирургията - няма област във военната медицина, в която д-р Пирогов да не е работил. Още през 1841 г. полага началото и на септичното учение - употребата на калиев перманганат, йодна тинктура и други.
За първи път в историята на медицината той прави на бойното поле 700 операции под наркоза.
През пълноценния си, отдаден на хората и на науката, живот д-р Пирогов получава световна известност и четири златни медала „Демидовска премия“. Медалът се връчва веднаж в годината само на учени за техните научни разработки и достижения, по преценка на Руската императорска академия на науките.
През 1897 г. в Русия е открит негов паметник. През 1974-1975 г., по инициатива на о.з. генерал-майор проф. д-р Здравко Мицов, в различни градове в страната са издигнати общо 26 обелиска, 3 ротонди по паметните места, един паметник в Скобелевия парк на Плевен и 1 бюст-паметник в двора на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина - най-големия по рода си център за спешна медицинска помощ в България, - наречен на неговото име.