„Дунав“ се измъчи, но победи с 1:0 „Етър“ в мач не само за точки, но и за престиж. Ето как според нас играха футболистите на русенския отбор.
Мартин Луков - предотврати почти сигурен гол след изстрел на Иван Петков с глава от упор. При центрираните топки обаче странно не напускаше голлинията и рисково оставаше защитниците да се оправят почти сами с високите топки.
Христо Попадийн - редуваше борбеност с колебливи отигравания. На два-три пъти се оплете и се забави да изчисти топката в опасна близост до Луков. Ограничи се със своите чисто дефанзивни задачи. 
Мартин Ковачев - с него, каквито и гафове да допуска защитата като цяло, тя винаги изглежда по-бойка и подредена. 
Божидар Васев - много активен в атака, но допусна няколко пробива през зоната си. 
Петър Патев - както винаги старателен в защита, можеше да вкара и гол с глава.
Насим Зитуни - този футболист е загадка. Мек в единоборствата, въпреки че създава впечатление за поглед към играта. По едно време някои зрители яростно призоваваха Орачев да го смени с Диян Димов, но старши треньорът изглежда реши, че трябва да пази здравето на капитана. Зитуни все пак бе сменен логично. 
Бранимир Костадинов - показа страхотно старание в дефанзивен план, но неговата основна работа е да бележи голове. Изпусна да се разпише на два пъти от идеални позиции.
Красимир Станоев - игра навито, но без блясък.
Исмаил Иса - не вкара гол, дълго време остана изолиран в атака, но при смяната си получи шумни аплодисменти. Те казват много.  
Васил Шопов - когато има ден, няма кой да го спре. Хвърли много сили в двете фази на играта. 
Юлиан Ненов - провали поне три много перспективни атаки. На моменти все едно го нямаше на терена, въпреки че потича доста и се хвърли здраво. 
Резервите: 
Мустафа Н`Дайе - сенегалецът се включи като лъв, гонеше за всяка топка, изтормози с активността си защитниците на гостите. 
Христо Лемперов - заигра като десен външен халф. Трудно може да бъде оценяван.
Михаил Милчев - влезе в самия край на мача, колкото да се даде малък отдих на отбора.