Не съм от хората, които ще се променят само заради това, че са заели една началническа позиция, влизането във всеки такъв кабинет винаги означава само едно: че тръгваш по пътя към вратата. Това казва Росица Георгиева, на която преди дни министърът на образованието и науката подписа заповедта за назначение като началник на Регионалното управление на образованието в Русе. 
Ако има някаква промяна, тя е по-скоро в това, че сутрин идвам първа, още в 7.30, а вечер си отивам последна, казва новият просветен шеф. А, и още една промяна, засмива се Георгиева. „Колеги обърнали внимание, че докато съм се изкачила от 7-ия до 10-ия етаж /в сградата, където РУО заема въпросните два етажа - б.а./, си била отишла и част от усмивката ми. Вероятно е нормално - сега грижите са повече, отговорността ми е в пъти повече отпреди. Нямам право на грешка, колкото и шаблонно да звучи - или ако имам право, то е на много малко грешки. И все пак се надявам, че скоро ще си възвърна цялата усмивка“, казва Росица Георгиева. 
И признава, че особено труден й се видял периодът, докато изпълнявала длъжността началник. 
„Тези шест месеца бях като във водовъртеж
Тъкмо си помисля, че съм разчистила нещо, на следващия ден връхлита друга лавина. Мъртвите души в училището в Бяла, проверки в професионалните гимназии, ежедневната работа, която по обем си е достатъчно голяма, а от януари се прибави и подготовката на държавния план-прием... Получавах съвети: „Временно си на този пост, остави всичко така, както си е било години наред! Ти ли ще оправиш тези неща!“. Но аз не мога така. Като съм поела ангажимента, не мога да остана безучастна и без мое виждане. А аз имам виждане - и то е, че трябва да има мноогообразие от професии и специалности в училищата, за да могат децата да получат възможност за по-широк избор“, обяснява Георгиева. 
Като се връща назад във времето, тя май не си спомня кога не е имала собствено мнение и не го е отстоявала. В различните ситуации това се е проявявало по различен начин. „Не съм от хората, които сляпо вярват на хороскопи, но много ме забавлява едно анимационно филмче за зодиите от 1974 г. Аз съм родена под знака на Овена. А във въпросното филмче на една жп линия се срещат един овен и един влак. Първо се сблъскват. После се сблъскват отново. После се сблъскват за трети път на релсите. 
Накрая влакчето се отмества и заобикаля овена, който непоклатимо е застанал на релсите 
и изчаква локомотивчето да се оттегли“, разказва Георгиева. 
Е, не чак толкова непоклатимо, но и тя си отстоява принципите и позициите. И следва това, което е планирала. Била в 4 клас, когато с майка й отиват на гости при бащата, който работи в руския град Тюмен. 
„Едно от първите неща, които ни разказаха, като пристигнахме, беше, че в града има много бивши затворници - излежали присъди и останали в Сибир. Другото се виждаше с просто око - че градът е огромен, особено за нашите, български мерки. И ето, аз тръгвам да купувам хляб, в близкия магазин няма, затова решавам да обиколя наоколо - в напълно непознатия огромен град - за да се върна у дома с хляб! Разбира се, че се загубвам - и това е най-невинното, което ми се случва, по-страшното е, че докато пресичам някаква улица, се сблъсквам почти челно с камион... И се озовавам в болница, където оставам няколко дни в кома. Какво са преживели мама и татко - не ми се мисли. Но пък аз как да се върна у дома без хляб?!“, разказва с усмивка Росица Георгиева. И заключава миролюбиво: „Оттам, от първото ми пътуване до Тюмен, ми остана любовта към Русия. И затова след 7 клас влязох в Руската гимназия“. 
И както и до днес помни своята първа учителка - другарката Гинка Златева от училище „Димитър Благоев“ /сега „Васил Априлов“/, така помни и класната си от Руската Валентина Михайлова, историците Зулима Бешук и Александър Александров, директорката Екатерина Трифонова. Когато била в 11 клас, било взето решение да се смени името на гимназията, вече училище за европейски езици. „Възложиха и на нас да помислим кое да е новото име. Класният Александров подсказа, че е добре да бъде име на човек полиглот, допринесъл за България. И тогава името на свети Константин-Кирил Философ просто си дойде като липсващото парченце от пъзела“, припомня си Георгиева. 
Тя си припомня и други неща. Например как като абитуриенти сутринта 
след бала залостили входа в гимназията с трабанта 
на бащата на нейния съученик Захари. Просто вдигнахме колата, пренесохме я по стълбите и я сложихме пред вратата, разказва сегашната шефка на просветата. 
А след дипломирането кандидатствала право в Софийския университет. Тогава все още в СУ за тази специалност кандидатите са безброй, а на нея не й достига бал. Разочарована е, но си дава дума: този университет, който не я е приел, тя да го завърши поне няколко пъти!
Междувременно докато Росица преживява своята драма, майка й подава документите й с резултата от изпита в СУ в полувисшия институт за начална педагогика в Русе. „В началото отидохме да гледаме уроци. Първият урок беше в „Олимпи Панов“, а учителката само с думи така извайваше децата в класа, сякаш беше вълшебник грънчар, който майстореше чудни съдове. Излязох като зашеметена. И си казах: „Ето, това е моята професия!“. 
През 1994 г. завършва института, като междувременно отглежда сина си Димитър. И през 1996 г. влиза в първия си клас в училище „Никола Обретенов“. 
Учителите бяха много, свободните места - малко
така че замествах, казва русенката. Помни първото посещение на инспектор - била е учител едва на три месеца, а урокът бил за струпани съгласни. Малко след това Росица записва задочно начална училищна педагогика в Пловдивския университет. „Ходех на работа, подготвях се за изпити, вземах нощния влак - имаше такъв до Пловдив! - отивах на изпит и следващата вечер пътувах обратно към Русе. Продължавах да работя по заместване в различни училища, завърших ПУ, а след това дойде писмо от инспектората да изберат петима начални учители за 3-месечна квалификация в Богословския факултет за учители по религия в началния етап. Аз бях изключението в групата, където всички бяха на постоянна работа. Но аз съм убедена, че в живота нищо не се случва просто ей така, случайно“, казва Георгиева. 
За учебната 1998/1999 година Росица Георгиева сама сформира 7 групи по религия в различни училища. Благодарна съм на колегите, даваха ми по пет минути на родителските срещи да агитирам, казва тя. Но нейната цел е да бъде открито щатно място за преподавател по религия. И това става - когато тя вече е сформирала цели 21 групи! 
Няма нищо по-благодарно за един учител от това, че децата го обичат и му се доверяват, убедена е Росица Георгиева. За нея най-свидни са точно тези години, когато е хвърчала през целия град, за да преподава ту в едно, ту в друго училище. „Помня, бързам от „Никола Обретенов“ за час в „Иван Вазов“. А там децата ме посрещат с думите: „Чакаме те! 
Само не тичай толкова бързо, че ще ти се пръсне сърцето!
Как да не те стоплят такива искрени детски тревоги! Интересно е, че с тези ученици, които са били съвсем мънички деца, когато съм им преподавала азбуката на вярата и добродетелите, се срещаме и сега, те са вече големи, но винаги се радваме да се видим, обясява Росица Георгиева. 
На 7 ноември 2000 г. тя открива първия в цялата страна училищен кабинет по религия. В училище „Никола Обретенов“ идва тогавашният митрополит Неофит, днес патриарх, който освещава кабинета и подарява библия. В София откриха такъв кабинет едва година по-късно, уточнява Георгиева. А тя самата през 2001 г. разбира, че само с преквалификация няма да стане. И записва богословие в СУ - 5 години за бакалавърска степен, после още 1 г. за магистърска. И в това време се ражда вторият й син Борис. Така когато през март 2006 г. се дипломира като богослов, дипломите на Росица Георгиева от СУ стават две. Малко по-късно прибавя още една магистърска - по философия, а след това идва и докторската степен във факултета по педагогика на СУ... 
Междувременно Светият синод убеждава правителството, че има нужда от експерти по религия и Русе е сред първите 6 РИО, които получават такива експерти след конкурс. Росица Георгиева е русенският експерт, колкото това да не се харесва на някои персони. Впрочем, 
тя остава и последният експерт по религия -
единствена в страната от 2014 до 2017 г., когато вече и в РИО Русе се закрива бройката. 
Наистина работата с децата е най-благодарна, затова и аз при все че в момента съм началник, си оставам учител, казва Георгиева. Те са най-големият коректив, възрастните не могат да са толкова безпристрастни, затова трябва често да се оглеждаме в детските очи - преди да направим децата конформисти, добавя тя. И признава, че нейните най-сладки победи са били, когато е получавала признанието на малките, „гласували“ за нея с избора си да съставят група по религия. 
А най-голямата подкрепа получава от семейството си. „Съпругът ми Георги е моята сродна душа, всичко, което съм постигнала, е благодарение на семейството ми, на Георги, който толкова много ме подкрепя и помага, на синовете, които винаги са моята опора. Сега, докато се готвех за изпита в министерството, Георги от време на време ми подхвърляше: „Нали си знаеш, че и да не станеш началник на РУО-то, ти си си началник на нашата къща!“, разказва Росица Георгиева. Тя се радва, че семейството й спазва златното правило: на Рождество Христово и на Великден всички да са заедно. А тя, когато има време, винаги приготвя нещо вкусничко, като не пропуска да прибави и фирмения си сладкиш - любимата си торта Тирамису.