Инж.Валентин Димитров,
политик, общественик и русефил
През последните месеци се обсъжда новото административно деление на България, целящо изграждане на райони с устойчиво икономическо развитие и стабилен брой на населението в тях - минимум 800 000 души. Предложени са 3 варианта, от които първият изключва Русе като административен център, а третият наподобява съществуващия Северен централен район. За ощетената Северна България най-подходящ и защитим е вторият вариант, в който държавата се дели на 4 района, единият от които е Дунавски. Той предвижда обхващането на териториите на 11 области: Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра и Търговище. Естественият административен център е Русе - Дунавската столица.
Защо вариант 2 /Дунавски/ и защо Русе да е административният му център?
Аргументите са исторически, географски и икономически.
Създаденият със султанско ираде Дунавски вилает обхваща териториите на 7 санджака: Варненски, Видински, Нишки, Русенски, Софийски, Тулчански и Търновски. Изборът на Русе за център на вилаета предизвиква оживени коментари, най-вече от страна на руските дипломати, които изтъкват политически и „центристки“ мотиви. Те са тенденциозни, защото търсенето на географски център не е зъдължително при административното райониране. Утвърждаването на Русе, а не на Търново, се налага от географското положение, контактите и възможностите за развитие. Разположен на десния бряг на река Дунав, Русе е град, отворен към света. Стопанските му връзки са насочени към Централна Европа. Близостта на румънските железници, свързани с европейската жп мрежа, дава реална перспектива градът да стане важен транспортен възел, осъществяващ връзките между Османската империя и значимите европейски центрове.
Исторически шанс нашият град получава с назначаването на Мидхат паша
за валия /губернатор/ на Дунавския вилает. Френски възпитаник, широко скроен човек и реформатор, той е сравняван с Петър Велики. Смята се, че Мидхат паша е управлявал от 22.10.1864 до 22.02.1868 г. Довел е със себе си хора, владеещи френски, немски и български език. Дошли са високообразовани директори, инспектори, лекари, инженери, архитекти. Реформите на Мидхат паша са повсеместни - в администрацията, правото, образованието, здравеопазването и стопанския живот. Той води безкомпромисна борба с корупцията и закостенелостта. Дейността на Мидхат паша се следи от чуждите консули и след като западните правителства се убеждават, че в Дунавския вилает нещата се случват всекидневно, започват да разкриват консулства в Русе. Освен съществуващите на Австрия, Прусия, Англия и Италия, нови разкриват Франция, Белгия, Нидерландия и Гърция. Руското консулство се премества от Търново в Русе на 1 юни 1865 г.
Мидхат паша е взискателен и безкомпромисен към всички, без разлика на вероизповедание и народност. Провинилите се отстранява, независимо каква позиция имат в йерархията. Строят се административни сгради, хотели, паркове, болници и аптеки. Много от първите неща по нашите земи, случили се в Русе, са по времето на Мидхат паша - печатница за вестник „Дунав“, орган на вилаета, и жп линия Русе-Варна са най-значимите сред тях. След 1864 г. се открива нова страница в историята на нашия град, който за по-малко от 4 години става модерно селище, а жителите на Русе с оправдано самочуствие наричат себе си европейци. В града се случват важни събития при висок емоционален градус.  Феликс Каниц пише: „Ако Мидхат паша беше останал по-дълго време валия, вярвам, че Русчук, облагодетелстван от своето великолепно разположение, щеше да надмине за кратко време по красота всички главни търговски центрове на Долния Дунав“.
До ден днешен белодрешковците (шопите, наричани така заради бялата шопска носия - б.ред.) не могат да преглътнат факта, че София е била в образувание със столица Русе.
Във времето са наложени множество унижения и гаври с нашия град
Първото е Шуменското - след преврата на 19 май 1934 г. Русе попада в административна единица с център Шумен. При „развития“ социализъм градът беше подложен на хлорно обгазяване от Гюргево. За да не си развали отношенията с румънските другари, Тодор Живков допусна появата на т.нар. „русенски бял дроб“ и масово изселване на русенци в посока Стара планина и най-вече в Трявна. Заради това национално предателство режимът на Тато се препъна в Русе и отиде в историята. Поредна и най-голяма гавра с най-европейския град на България беше подчиняването му на новия областен център Разград - близък до сърцето на „най-големия ловец в държавата“ Пенчо Кубадински. Пак извадиха „центристки“ аргумент - видите ли Разград бил географски център. По този повод незабравимият Радой Ралин се провикна: „То и на мен г...т ми е по средата, но командва главата“. Унижения от по-ново време са: Апелативен съд - във Велико Търново; НАП-Варна - офис Русе; Басейнова дирекция „Дунавски район“ - в Плевен; администриране на русенските паметници на културата отново от Велико Търново и още и още.
През територията на България преминават 5 паневропейски транспортни коридора - IV, VII, VIII, IX  и X.
Русе има уникалния географски шанс да е пресечна точка на два от тях - VII и IX.
VII паневропейски транспортен коридор свързва Северно море с Черно море чрез речната канална система Рейн-Майн-Дунав. Заедно с България той е от първостепенно геополитическо значение за още 9 страни: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия, Румъния, Украйна и Молдова и второстепенно за Италия, Полша и Швейцария. Българският участък е в Долен Дунав /от Железни врата до устието/ и е с дължина 471 км. Русе има най-голямото речно пристанище в България, като включва и тези в Тутракан и Силистра. За успокоение на „центристите“ ще дам факти: Пристанищен комплекс Видин е на 793-ти км, а „Пристанищен комплекс Русе“ ЕАД оперира с генерални и насипни товари от 375-ти км до 497-ми. Стратегическото ни разположение е забелязано от римския император Веспасиан /69-79 г./, който е изградил Сексагинта Приста - Пристанище на 60-те кораба. Числото е впечатляващо дори за днешните представи. По реката се превозват над 100 000 000 тона товари, а има идеи, които ще увеличат стокооборота и са изпълними:
1. Река Дунав през Елба/Одер да се свърже с Хамбург /Северно море/ и Шчечин /Балтийско море/.
2. През Висла/Варта и канала Бидгошч, Дунав да се свърже с Гданск /Балтийско море/.         
3. Река Дунав чрез Морава/Вардар да се свърже със Солун.
4. Без преминаване през устието Дунав да се свърже с Черно море посредством канал Русе-Варна. Идеята е от 20-те години на XX век.
Паневропейски транспортен коридор IX свързва Хелзинки-Виборг-Санкт Петербург-Псков-Москва-Калининград-Киев-Любашевка/Роздилна-Кишинев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Стара Загора-Хасково-Александруполис.
В Русе са налични всички видове транспорт - шосеен, воден, въздушен и жп транспорт. Това предпоставя изграждането на интермодални терминали /ИМТ/, обхващащи всички комбинации на претоварване. За съжаление, и тук се прояви „ревността“ на София. При отреден терен и готова първична проекто-сметна документация, финансиране на ИМТ в Източна промишлена зона не се намери. За справка - в световноизвестната гара Яна /Софийско/ беше построен ИМТ за 28 млн. лева. „Специалното“ отношение на София към Русе най-добре личи от пътя убиец Русе-Бяла, от „липсата“ на пари за довършване на АМ „Хемус“, от легендарния тунел под Шипка и още и още.
Между Северна и Южна България има очеваден дисбаланс
в аспекта население и държавни средства, насочени към него.
При съотношение на населението 1.8:1 в полза на Южна България, парите са 4:1. Коментарът е излишен.
Прекомерната централизация в нашата страна няма аналог в Европа /може леко да ни съперничи Мадрид в отношенията си с Каталуня/. Като започнем с безобидното изказване на всеки софиянец: „Бях в провинцията“, т.е. навсякъде другаде освен София, и стигнем до чудовищното струпване на власт, пари и население в столицата. Даже се чудя как ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ и Параходство „Българско речно плаване“ не са базирани в София.
Устойчивото и равномерно развитие на регионите минава през идеята Европа на регионите /а не на столиците/ и наш дълг е да върнем достойнството на Русе.