Днес е ден за преклонение пред паметта на един достолепен духовник и забележителен хуманист, оставил дълбока следа в Русе и в България като отдаден на паството си и загрижен за него пастир. Това е Величкият епископ Михаил, избран по-късно за Доростолски и Червенски митрополит и посветил на епархията 34 години от живота си. Този изключителен служител на Бога и човека е роден преди точно 134 години.
Михаил идва на този свят на 6 април 1884 година в Калофер със светското име Димитър Тодоров Чавдаров. Негови родители са Тодор Драганов Чавдаров и Парашкева Аврамова - дъщеря на Димитър Аврамов и Велика, дъщеря на чорбаджи Недя Начоолу от Калофер. По майка бъдещият висш църковен сановник е потомък на дядо Колю Загорецът от род Аврамови, освен това е втори братовчед на титаните Христо Ботев и Иван Вазов.
Първоначалното си образование малкият Димитър образование получава като 
ревностен ученик в родния си подбалкански Калофер.
През 1896 година семейството му се преселва в София, където завършва прогимназия в квартала на бедните Ючбунар - днешният централен квартал „Зона Б-5“.
През есента на 1898 година юношата е приет в Самоковското богословско училище, в което постъпва с блестящо издържан конкурсен изпит и завършва през 1902 година като първенец.
Митрополит Михаил е започнал от обикновен писар до протосингел, а по-късно и Викариен Епископ на Варненския и Преславски Митрополит Симеон.
От 15 август 1902 година до 6 август 1906 година работи като писар във Варненско-Преславската митрополия.
През есента на 1906 година със стипендия, отпусната от Светия Синод, заминава за Русия, където до 1910 година следва в Киевската духовна академия.
Още повече засилва трудолюбието си като студент в Киевската духовна академия, като получава стипендия по случай 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Екзарх Йосиф. Завършва през 1910 г. като кандидат на богословието.
След завръщането си в България, от 1910 до края на юли 1912 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово служение, 
на 24 декември 1911 година, в семинарския храм „Свети Йоан Рилски“ е постриган в монашество с името Михаил 
от тогавашния ректор Велички епископ Неофит, по-късно Видински митрополит, който на следващия ден 25 декември го ръкополага и в йеродяконски чин.
На 1 август 1912 година във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Симеон.
От същия ден е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия, която длъжност изпълнява до 17 август 1923 година.
Като протосингел във Варна той взема дейно участие в Църковно-народния събор през 1921-1922 година.
Като такъв на 6 януари 1915 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон.
Самият митрополит Михаил говори с голяма мъка за своя старец митрополит Симеон, който му е оказвал голямо въздействие за духовното му и църковно израстване.
От 17 август 1923 година архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на август 1926 година.
На 28 април 1924 година във варненския Катедрален храм „Успение Богородично“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Велички“ от архиереите Варненски и Преславски Симеон, Старозагорски Павел и Левкийски Варлаам.
От 1 септември 1926 година до 3 април 1927 година Велички епископ Михаил е викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон.
На 3 април 1927 година е избран, а на 10 април е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит.
Като епархийски архиерей той е инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания в епархията си и извън нея.
Почетен председател е на Българския червен кръст в София, а от 1927 до 1944 година е и председател на БЧК в Русе.
Преди да заеме епархийската катедра в Русе имало само три християнски благотворителни дружества и едно ученическо християнско дружество с не достатъчна дейност за изискванията на времето. Безбройните и безгранични инициативи на добротворство извисяват митрополит Михаил като най-ревностния социален деятел в престолния град и епархията. Той ръководи и вдъхновява всички добротворни прояви в епархийската църква и на гражданската общественост в гр. Русе.
Издига високо знамето на организираната благотворителна и социалноетична служба, като основен дълг е на епархийския архиерей и оттам - като дълг на цялата Църква.
Още в началото на своята архипастирска дейност поема председателството на русенския клон на дружество „Червен Кръст“ и на общоградския комитет за благотворителност, прераснал през 1934 г. като клон на „Обществено подпомагане“. Председател е и на Съюза за закрила на децата и комитета, грижещ се за просяците и недъгавите. 
Основава църковни и прицърковни сиропиталища, старопиталища, дневни домове за деца, 
летни колонии на две смени за ученици от прогимназиалните и гимназиалните училища. На всяко християнско братство и християнско младежко дружество се поставят от митрополит Михаил освен задачи за религиозно-национално възпитание и такива, та вярата на братствените и дружествените членове да се потвърждава и чрез делото на добротворството. Самият той е стимулатор, участник и вдъхновител на общоградските благотворителни дела: постройка за гръдноболни (1934 година), откриване на домове за деца, старци и недъгави, родилен дом и спортни площадки.
На 12 юли 1947 година в Разград бъдещият патриарх Максим е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който с благословението на Светия Синод назначава архимандрит Максим за свой протосингел. Тази длъжност Максим заема от 1947 до 1950 година.
От 8 ноември 1948 до 4 януари 1949 година митрополит Михаил е наместник-председател на Светия Синод. 
Докато през лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи Йонко Панов го определя като „предан представител на реакцията в църквата“
и предлага да бъде отстранен от Светия Синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от Политбюро на управляващата Българска комунистическа партия.
Митрополит Михаил има много публикувани статии и сказки в „Църковен вестник“. Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер.
По сведения на съвременници, митрополит Михаил никога не е имал доходи освен заплатата си, която използва за лични благотворителни цели. Човек на дълга и предан на служението си владика, митрополит Михаил с лични средства и учреден таен фонд при митрополията подпомага семействата на убитите и попадналите в затвори и концлагери свещеници и църковнослужители от епархията.
Този достоен българин се представя на Бога на 8 май 1961 година в София. 
Погребан е в притвора на русенския катедрален храм „Света Троица“.
Преди седем години, на 8 май 2011 година в същия храм е отслужена литургия с панихида по случай 50-ата годишнина от кончината на дядо Михаил. Тя е оглавена от тогавашния патриарх Максим, а до него служат още трима митрополити, сред които и приемника му - Негово светейшество патриарх Неофит.
След края на литургията архимандрит Виктор Мутафов напомня за живота и делото на митрополит Михаил с думи, които цитираме дословно.
„Извън преките си задължения архимандрит Михаил участва като председател, подпредседател или член в настоятелството на повече от двадесет църковни, общоградски благотворителни и просветни организации. Това послушание архимандрит Михаил изпълнявал в продължение на 11 години.
Той се постарал да направи най-полезното за организирането на църковния живот в епархията. Особено внимание обръщал в подбирането на свещеническите кадри и църковната дисциплина. 
В Русе по негово време са построени три църкви - „Успение Богородично“, „Св. Петка“ и „Св. архангел Михаил“ и още около 50 църкви в епархията. 
Изографисани са всички градски църкви и някои селски, като се пробуждал между християните оживен интерес за щедри дарения. До катедралния храм „Света Троица“ е построен църковен салон (днес сграда на Русенската опера), предназначен за конференции, сказки, коледни елхи и прожекции на филми с църковно съдържание. Построена е ведомствена жилищна сграда за свещеници и служители в администрацията с 18 апартамента.
Дванадесет години издателството при митрополията издава списанията „Вяра и живот“, „Детска вяра“ и „Нива Божия“. Много книги и брошури са раздавани безплатно.
Стимул за самообразованието на свещениците и тяхната проповедническа дейност са спомогнали издадените окръжни и опреснителния свещенически курс. Той се провежда ежегодно от 1934 до 1943 година в манастира „Св. Марина“ край село Каран Върбовка и продължава около 12 дена. В него участвали 60 свещеници. След 1944 година курсът е преместен в църквата „Св. Георги“ в Русе.
Митрополит Михаил организира активна благотворителна дейност в епархията с разбирането, че това е задължение на Църквата. Основани са църковни и братствени сиропиталища, старопиталища, дневни приюти за деца, летни колонии, трапезарии, игрища и занимални.
Дядо Михаил е бил почетен председател на Българския червен кръст, председател на русенския клон на организацията, председател на русенския клон на Съюза за закрила на децата, председател на русенския клон на „Обществена подкрепа“ и други организации. За тази му дейност проф. д-р протопрезвитер Стефан Цанков нарича митрополит Михаил „душата на християнската обществена благотворителност“.
А ние ще го наречем строител на храмове и спасител на души. Поклон!
По материали от интернет