„Много ми е приятно да се разхождам по русенските улици - и времето е прекрасно, слънчево, топло, и градът е чудесен. Ето, вървя сега и си спомням разни красиви неща - от първия ми русенски период, после от втория ми русенски период...“. Това каза актьорът Рашко Младенов, който бе за три дни в Русе, за да участва във фестивала „Мартенски музикални дни“. Този път той беше в другото си амплоа - не на актьор от театралната сцена, а на музикант. Ролята му беше в мюзикъла на Александър Владигеров „Веселите градски музиканти“, обрал овациите в последния фестивален ден.  
За Рашко Младенов всъщност музиката е първото изкуство, в което той се потапя още като ученик. Завършил е софийското Музикално училище и за него не е имало съмнение, че животът му ще премине под знака на музиката. Съдбата решава друго. И Рашко Младенов завършва ВИТИЗ, а първата му професионална сцена е сцената в драматичен театър „Сава Огнянов“, където пристига след дипломирането си и с първата си съпруга - именитата днес режисьорка Маргарита Младенова. 
Музиката обаче винаги е намирала начин и време да прозира през театралните проекти и ангажименти на Рашко. А по време на втория русенски период, когато беше директор на ДТ „Сава Огнянов“, Младенов направи няколко съвместни концерта на актьори от театъра и музиканти от Русенската опера и това беше бурно аплодирано от публиката. След като тогавашният министър Вежди Рашидов без време го пенсионира, Рашко Младенов съвсем сериозно се завърна към музиката. В ролята на пианист го видя и тукашната публика в спектакъла „Ла“ заедно с музиканта Константин Цеков. А миналата есен Рашко Младенов заедно с Борислав Веженов, Денко Проданов и Прея направиха „Веселите градски музиканти“. 
Напоследък едни други музикални провокации оцветяват хобито му, което за зло или за добро не се е превърнало в професия. Това изкушение са... конкурсите за непрофесионални пианисти. Започнало се с това, че вдовицата на пианиста Антон Диков го поканила да участва в петия такъв конкурс в София, който организира самата тя. „Явихме се около стотина човека. Там свири, впрочем, и Ицко Финци. Аз свирих една интерпретация на Божидар Абрашев-син по прочутата „Ръченица“ на Петко Стайнов. Спечелих първа награда - грамота и едно медалче. А миналата есен пък се явих на също такъв конкурс, но в Париж! Там пък бяхме заедно с журналиста Явор Дачков, който също свири на пиано от дете. В Париж аз също изсвирих първо парчето по Петко Стайнов, това силно впечатли журито, изслушаха цялата пиеса, въпреки че останалите ги спираха още на втората минута. Но все пак и аз, и Явор не минахме във втория тур...“, разказва Рашко Младенов. 
Сега той се подготвя за нов такъв конкурс. „Свиря по пет-шест часа на ден. Много ми е приятно. Конкурсът е в Ню Йорк, така че друго ако не, ще се разходим с жена ми Милена, както направихме и в Париж с Явор и с неговата съпруга Галя“, засмива се артистът. И скромно отбелязва, че дарбата му на пианист се е оказала много навреме и на място в най-новата премиера на Народния театър „Neoдачници“ в постановка на живеещия в Германия Иван Пантелеев. Там Рашко Младенов играе ролята на един скромен „чичо“, който има немного реплики, но през целия спектакъл свири на пиано - при това произведения на Скрябин, Балтазаре Галупи и други от тази величина.