Вратарят Александър Георгиев, който през този сезон дебютира в Националната хокейна лига за „Ню Йорк Рейнджърс“, планира да пътува до България през лятото, става ясно от негово интервю за сайта eurochicago.com.
22-годишният Георгиев е роден в Русе, но още като дете напуска страната със семейството си и се премества в Москва, където се занимава с хокей на лед от 5-годишна възраст. На 7 години застава на вратата. Баща му е българин, а майка му - рускиня. Той има руски паспорт и е младежки национал на „сборная“, с чийто тим печели сребърен медал на световното първенство до 20 години в Хелзинки през 2016 година след драматична загуба на финала с 3:4 след продължение от домакина Финландия. Георгиев е първият българин, който играе в Националната хокейна лига и вече се смята за едно от откритията на най-силното хокейно първенство в света.
„Любимото ми място е Русе, където съм се родил и съм бил най-дълго време. Това е градът, който познавам най-добре. Харесва ми центъра с неговите красиви места. Това лято съм планирал пътуване до България. Най-вероятно през юни“, коментира той.
Георгиев обещава, че ако някой ден спечели купа „Стенли“, ще донесе трофея или поне шампионския медал в България. 
„Искам да им благодаря за поддръжката (на българите) и да им пожелая щастие и всичко най-добро! Надявам се, че все повече хора в България ще гледат моя спорт, ще се интересуват и ще се занимават с него“, каза той и допълва, че много обича българско сирене, а любимата му храна е „кебапче и пържени картофи с много сирене отгоре“.
Семейството на Георгиев се стреми да спазва някои български традиции като носенето на мартеници за Баба Марта, а родителите му още пазят негови български детски играчки.
„Имам и набор от български монети“, допълва той. 
В „Ню Йорк Рейнджърс“ българинът има възможност да тренира с един от най-добрите вратари в света Хенрик Лундквист. 
„Наблюдавам го и се уча на някои тънкости. За мен е важно как се готви, какво прави извън леда, за да поддържа своето тяло. Мисля, че всички вратари се стараят да научават нещо един от друг. Дори и Лундквист се обръща с въпроси към мен, най-често свързани с екипировката“, казва Георгиев.
„Трудно е да се каже кой е най-щастливият ми момент. Може би това е всеки път, когато постигаш цел, която си си поставил отдавна. Първата среща на по-високо ниво е изключително важна, запомняща се. Така беше и когато ме извикаха в националния отбор на Русия, и когато играх за първи път на световния шампионат за младежи и победихме. Така бе и в първата среща в НХЛ, и при първата победа тук - всички те са се запечатали дълбоко в паметта ми. И така се получава досега, че най-трудните и отговорни срещи са и най-щастливите“, завършва Георгиев.