Турският президент Реджеп Ердоган завзе и последната крепост на независимите медии със сделката по продажбата на собствеността на „Доган холдинг“, а това даде повод на опозиционния в. „Джумхуриет“ да излезе с публикация под заглавие „Един човек, един глас“, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Айдън Доган 40 г. финансира и управлява медийната си империя, в която влизат най-авторитетните телевизионни канали като Си Ен Ен Тюрк, Канал Д, Тв 2, Дрийм тв и рейтинговите всекидневници „Хюрриет“, „Поста“, „Фанатик“, „Хюрриет Дейли Нюз“, редица списания и издателства. Те вече са собственост на индустриалеца-милиардер и близък приятел на държавния глава Ердоган Демирьорен. Същият през май 2011 г. изкупи акциите и на вестниците „Миллиет“ и „Ватан“, дотогава също собственост на холдинга „Доган“. Напрежението и конфликтите между медийната група на Айдън Доган и Реджеп Ердоган траят вече 16 години, неведнъж държавният лидер и вече водач на управляваща партия на справедливостта и развитието го е нарочвал за мишена заради опозиционния характер на програмите и публикациите. Последно преди седмица „вождът“ изригна по повод статия в „Хюрриет“ със заглавие „И селски кмет няма право да бъде“, която припомни наложената му през септември 1998 г. забрана да заема политически постове и последвалия затвор. Президентът настоя вестникът да бъде съден заедно с обвиняемите за преврата от 28 февруари 1997 г. /тогава премиер е Неджметтин Ербакан, а Тансу Чилер е външен министър/. Първото съдебно заседание по наказателното дело е проведено в Анкара едва на 2 септември 2013 г., свидетелите са общо 103 души, от които 76 са задържани зад решетките.

Моделът на стотиците и хиляди, хвърлени в предварителния арест, е познат и от периода след опита за преврат от юли 2016 г. От четвъртък, когато сделката за „Доган холдинг“ бе публично огласена и всички турски медии я коментират гръмко, журналистическите организации в страната алармират за огромната опасност, грозяща и последните кули на свободното слово. „Пред очите ни постоянно се ликвидират медиите, излъчващи истинските новини. И по-точно, вижда се, че те загърбват мисията си да информират обективно аудиторията. Продажбата на медийната група, известна с критичния си тон и осигуряваща на обществото правото му да получава истината и да бъде навреме информирано, е поредното убийство. Смятаме, че много от колегите ни принудително ще останат без работа, а колко от тях ще успеят да си намерят нова? Ще следим развоя на събитията“, казва Тургай Олджайто, председател на Дружеството на журналистите в Турция. Президентът на Синдиката на турските журналисти Гьокхан Дурмуш счита, че скандалната сделка слага края на наличието на централни медии. От този ден нататък медиите в Турция ще говорят с един глас, ще бъде трудно и невъзможно обществото да се добира до новините, и страната ни ще върви още по-надолу по отношение на свободата на печата, прогнозира той и призовава за по-силна солидарност между журналистите, особено с оглед на бързия скок в броя на безработните сред тях. В изявление на Конфедерацията на синдикатите на печатарите и служителите в пресата се подчертава, че истинският играч зад сделката е именно властта, която има за цел преди изборите през 2019 г. да установят един солов глас на всички медии в страната. Индексът на Репортери без граници за свободата на печата класира Турция на 155-о място от 180 страни. Но Ердоган неведнъж декларира, че Турция е „на едно от челните места сред държавите в света по отношение на свобода на печата, най-нови комуникационни технологии, социални медии и интернет журналистика“, и го прави не само пред публика, но и на официалната си интернет-страница. Той твърди още, че обществеността има правото на „бързи, точни и безпристрастни новини“, а медийните организации трябва да могат да отразяват събитията, „без да бъдат подлагани на никакви ограничения“.

Истината е друга – след опита за преврат и въведеното извънредно положение бе посечена свободата на около 170 журналисти и животът на над 100 медии. Вече има присъди – доживотни или за дълги години зад решетките. Обвиненията са като от матрица – шпионаж, пропаганда в полза на терористични организации, съучастие в опит за незаконно сваляне на републиканската власт и отмяна на конституцията, обиди и клевети срещу президента на страната. Всеки е мишена на подозрения за обвързаност и членство в терористичните групировки – ФЕТО на ислямския проповедник и бивш приятел на Ердоган Фетхуллах Гюлен, Кюрдската работническа партия /ПКК/. По данни, огласени от правосъдния министър Абдулхамид Гюл през февруари т.г., задържаните гюленисти наброяват 38 470, за връзки с ПКК са 10 079 и с ДАЕШ /Ислямска държава/ - 354 души. През 2017 г. разследващите прокурори и съдилищата са разгледали около 10 милиона преписки по делата срещу обвиняемите във въпросните престъпления. От тях новите образувани наказателни преследвания са 4 212 000, подчертава министърът и повтаря, че „Турция е правова държава, в която върховенството на закона е неоспорим факт“.

В числото на десетките хиляди лишени от свобода, освен журналисти и издатели, са магистрати, университетски преподаватели и учители, медици, висши офицери от армията и полицията, войници, политически лидери, областни управители, кметове, правозащитници, дейци на изкуството и културата, потребители на социалните мрежи и т.н. В доклад на „Амнести интернешънъл“ от миналата година се посочва огромният брой на отстранените от работа над 100 000 държавни служители – близо 33 000 учители, 24 000 полицаи, 8000 души от Въоръжените сили, 6000 лекари и други медици, 5000 академици, над 4000 съдии и прокурори, много над 3000 служители от министерствата и свързаните с тях институции. През юни 2017 г. по време на семинар 11 правозащитници, сред които швед и германец, бяха задържани за терористична дейност и пропаганда, сред тях бе и турската ръководителка на „Амнести“.

Това е шокираща пародия на правосъдие, коментира пред АФП Андрю Гарднър, експерт по Турция в правозащитната организация. Подобни събития, илюстриращи проявленията на „правовата държава“, са в изобилие, но Анкара не чува строгите призиви на международната общност и продължава да настоява за членство в ЕС. Че последното ще бъде основна тема на срещата утре във Варна, са убедени и в президентския дворец, и в министерския съвет. Но още миналото лято Европейският парламент в мнозинството си подкрепи резолюцията за прекратяване на преговорния процес. А Ердоган заяви в интервю за Би Би Си, че „Анкара ще въздъхне с облекчение, ако ЕС се откаже да приеме Турция“. За него важният въпрос на срещата на върха е този за обещаните милиарди от Европа за издръжката на бежанците в страната му. „Във Варна ще питам къде са парите от ЕС за 3,5 млн.сирийци и 500 000 иракчани, на които предоставихме убежище. Обещаха два транша по 3 млрд.евро, до момента са ни платени само 850 млн.евро, а вече говорят за втория транш. Ако ще давате парите, давайте ги, не се подигравайте с нас“, обяви преди седмица той, цитиран от всички турски медии.

Възможно е Ердоган да говори и по другата си любима тема – тази за необходимостта от оспорването на Лозанския договор. В края на ноември 2016 г. пред конференция за новата концепция за сигурността той заяви, че „бъдещето трябва да се планира на базата на задълбочения прочит на историята, а Турция ще построи по-голяма от себе си държава с помощта на Аллах“ и специално акцентира на документа, по силата на който 3 млн. кв. км имперски територии са орязани до 780 000 кв.км. „И това стана в Лозана под носа ни. Отнеха ни толкова земи и някои пак намериха повод за гордост. Какво бяхме, какво станахме, какво ще бъдем? Този въпрос за нас е изключително важен. Необходимо е да четем втория план на историята и така да планираме бъдещето си“, посочи Ердоган и припомни, че винаги при споменаването на Лозана „някои се чувстват некомфортно“. „Лозанският договор не е безспорен текст, не е и свещен. Разбира се, че ще го обсъждаме, ще правим опити да постигнем по-доброто решение. Първата световна, Втората световна, Студената война останаха в забрава и на базата на това се опитват да ни затворят в Лозанския договор. Да не ни връзват кусур, обаче ние сме дали дума на нацията си. Ние ще оспорим всички условия“, заяви турският президент пред участниците в конференцията.

Само месец по-късно в реч в конгресния център в Анкара той подчерта, че турският народ „горчиво преживява загубите си от Лозанския договор и трябва да се говори открито, че след войната за независимостта сега е изправен пред асиметрична война“. Ние сме нация, която живее в скръбта за нашите загуби от Лозанския договор, каза още Ердоган тогава. Миналият декември по време на визитата си в Гърция той скандализира домакина си Прокопис Павлопулос с претенции по същата тема и посочи, че „Гърция очевидно не разбира някои елементи от Лозанския договор, подписан преди 94 години, който не касае само двете държави, но и Япония, Великобритания, Португалия и др.“. И не чу, че домакинът му изрази надежда за бързото намиране на изход по Кипърския въпрос, а около разделения остров напрежението ескалира особено в последните месеци заради сондажите за природен газ, на които Ердоган също иска да сложи ръка.

Няма как предварително да знаем хода на срещата утре, но е ясно, че Ердоган и европейските лидери ще бъдат посрещнати с протест. Ердоган – защото „не е демократ и с него не трябва да се преговаря“. Лидерите на ЕС – защото „ако отстъпят пред Турция, то съюзът би капитулирал пред един диктатор“, както посочи лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов. А Асоциацията на европейските журналисти в България издаде символични акредитации за срещата ЕС – Турция на 95 турски колеги, които са зад решетките.