„Ние, музикантите, сме такова племе, което колкото и да създава впечатлението за независими, свободни, понякога дори капризни хора, много често се оказва, че сме зависими от най-различни личности и че всъщност не разполагаме със себе си. Ето, правя, да речем, планове за деня си, знам си ангажиментите и мога да разположа в пролуките нещо, което ми е интересно и важно - но едно телефонно позвъняване от мениджър може да преобърне всичко наопаки, защото често се случва такъв разговор да продължи и четвърт час... Така че всъщност сме зависими - от мениджъри, от колеги, с които работим заедно и ни предстоят съвместни участия, от какво ли още не, в това число и от толкова непредвидими неща... Затова пък наистина всяко свободно време - колкото и оскъдно и скромно да е то, ни е толкова ценно“. 
С тези думи на Пламена Мангова започва нашият разговор с нея, разговор, за който тя успява да отдели малко време между репетицията си и посрещането на приятелите от квартет „Микеланджело“, с които
пианистката направи втория си фурор на тазгодишните „Мартенски музикални дни“
Първият беше още в третата фестивална вечер - Пламена Мангова излезе на сцената на Доходното здание заедно с Румънския национален симфоничен оркестър и неговия очарователен диригент Кристиан Мандял. С тях свиря за втори път, усмихва се пианистката. И отбелязва чудесната атмосфера, която струи от този млад и по биография, и по възраст, и по дух състав. С тях се работи на високо професионално ниво, оркестърът е блестящ ансамбъл, свиря с тях с удоволствие, признава именитата пианистка. 
В интерес на истината, този концерт, който напълно очаквано предизвика възхитата на публиката, за музикантката е бил едно малко изпитание.
„Отначало не разбрах добре какво се случва - в един момент гледам,
светлината намаля наполовина, по клавишите затичаха едни сенки... 
Това започна още по време на репетицията. Веднага настоях да се оправят нещата. Да, оправиха ги - а след малко това се случи отново! Тогава стана ясно, че вината не е у никого - просто стават внезапни токови удари заради обледенелите жици, които от сутринта в неделя се оказаха покрити с ледена коричка...“, разказва Пламена Мангова, която два дни след преживяното може да си позволи да се засмее на неочакваното природно приключение. 
Такива детайли могат наистина да предизвикат неприятни усещания, а това да се отрази на изпълнението. За артиста е важно всичко, важна е атмосферата в залата, важно е осветлението - именно то свързва или не свързва музиканта с публиката, казва Мангова. Всеки детайл има значение - понякога по-голямо, друг по-незначително, но всичко се отразява. Например в зала, изцяло потопена в тъмнина, е значително по-трудно да се свири - все едно, че публиката я няма, а тъкмо публиката е тази, която ни дава енергия на нас, артистите, пояснява пианистката. 
За нея самата срещата й с музиката започва, когато била на пет години и нейните родители й подаряват мъничък роял-играчка. 
Този детски роял омагьосва и въодушевява малкото момиченце
до такава степен, че майката и бащата го отвеждат при музикален педагог. И така започват първите уроци по пиано на Пламена Мангова - музикантката, която кара грамадни зали с ценители и специалисти по целия свят да притихват възхитени. 
От детското роялче житейската пътека първо отвежда Пламена в плевенското музикално училище „Панайот Пипков“, където петгодишното дете постепенно облича своята мечта в конкретни измерения. В гимназиалните класове Пламена става извънредна ученичка на Марина Капацинская, професор по пиано в Консерваторията, самата тя носител на множество престижни награди от конкурси и солист на симфонични оркестри. 
Всяка седмица пътувах от Плевен до София за уроци при Капацинская, понякога уроците продължаваха по три часа, а аз дори не усещах колко време е минало, разказва Пламена Мангова. През 1995 г. едно пътуване, на което я повежда нейната педагожка, бележи развитието на младото момиче за цял живот. 
„Професорката ме заведе при Дмитрий Башкиров, който водеше майсторски клас в школата „Моцартеум“ в Залцбург. Самата Капацинская е негов кадър от Московската консерватория. По това време се провеждаше и Залцбургският фестивал. Така че освен че останах безкрайно впечатлена от преподаването на Башкиров, попаднах на две от концертните вечери на фестивала, които бяха невероятни. Първата беше концерт под диригентството на Клаудио Абадо, а втората - концерт на Виенската филхармония, Малер, Девета симфония с Бернар Хайтинк. 
Бях като в транс...
Накратко, 1995 година беше ключова за мен в осъзнаването на това, че действително искам това да бъде моят живот, моето бъдеще. Затова смятам тази година за главното зърно в живота ми, което предопредели много в него“, казва Пламена Мангова. 
Тя учи една година в Консерваторията в София, а 18-годишна печели трета награда в испанския град Сантандер на конкурса „Палома О‘Ши“. И продължава обучението си във Висшето училище за музика „Кралица София“ в Мадрид, където неин учител е Дмитрий Башкиров. 
Днес Пламена Мангова е една от ярките български звезди, които през последните години впечатляват публиката на европейските и световни сцени. Нейното забележително артистично присъствие е чест за много авторитетни и престижни сцени, като в нейната биография вече са записани едни от най-големите световни подиуми с концертни изяви и участие в престижни музикални фестивали. В нейната кариера са записани ред призове като втора награда в един от най-знаковите конкурси - „Кралица Елизабет“ от 2007 г. През същата година печели и наградата „Diapason d‘Or“ за компактдиска й с музика на Дмитрий Шостакович. Лауреат е на международния конкурс „Vittorio Gui“ във Флоренция (Италия) и фестивала „Juventus“ в Камбре (Франция). Прави международна кариера от Европа до Япония и Южна Корея.
Свири с големи оркестри като Филхармоничния оркестър на Токио
Люксембургската филхармония, Националния оркестър на Белгия, оркестъра на Санкт-Петербург, Ротердамската филхармония, Филхармонията на Френското радио, оркестъра на RAI Торино, Московския симфоничен оркестър „Чайковски“, Филхармонията на Би Би Си, Английския камерен оркестър, Новозеландския симфоничен оркестър, Токийската филхармония, Симфоничния оркестър на Лион, Софийска филхармония и други. 
Работи с диригенти от ранга на сър Колин Дейвид, сър Андрю Дейвис, Валтер Велер, Емануел Кривин, Максим Венгеров, Петер Чаба, Жан-Бернар Помие, Росен Миланов, Емил Табаков. Изнася концерти в реномирани зали като Дома на Бетовен в Бон, Международния форум в Токио, Концертгебау в Амстердам, Моцартеум в Залцбург, театър „Шатле“ в Париж, центъра „Кенеди“ във Вашингтон, в Санкт-Петербург, Берлин, Рига, Вилнюс, Москва, Брюксел, Милано и другаде. 
Трудно ми е да се сетя за най-странното място, където съм свирила, замисля се Пламена Мангова. И след кратка пауза се усмихва: „Може би това е участието ми в един летен фестивал в Сен Тропе, във Франция - самият фестивал се провеждаше на плажовете непосредствено до морето, това беше наистина интригуващо впечатление. Но все пак за мен 
най-потресаващото място, където съм била, си остава Мантуа в Италия
Там свирих в театър, открит от самия Моцарт. Беше невероятно изживяване. Това е един малък камерен театър, но с безкрайно интересна история, а красотата, която цари там, е наистина изумителна“. 
Различните места, където артистичните ангажименти отвеждат пианистката, оставят богата и колоритна гама от впечатления. Обикновено е доста сложно като планировка да разпределиш абсолютно точно програмата си и така да подредиш всичко, че да се вместят и репетициите, и самият концерт, а и да остане поне мъничка възможност да разгледам мястото, където съм пристигнала, особено ако то за мен е ново и непознато, казва артистката. „Винаги се опитвам - макар че не винаги се получава, за съжаление - да си отделя, ако не цял един ден, то поне половин ден, за да се разходя, да почувствам града с неговия дух, природа, хора. И не спирам да си мисля, че ако професията ми не беше такава, не бих могла да обиколя света и да вкуся всичките му прелести. Нашата професия е много тежка, иска страшно много от музикантите, но пък дава изключителния шанс човек да види много красиви места. 
Такова вълшебно място за мен е Нова Зеландия
от Сингапур също останах безкрайно впечатлена“, казва Пламена Мангова. 
И все пак признава, че нейната вечна любов си остават Испания /чувствам я като много моя! - казва Мангова/, Италия и Южна Франция. И не само защото са много красиви, а защото там тя се чувства уютно и пълноценно. 
Както, впрочем, се чувства и в Русе. „Тук ми е много хубаво - все едно, че съм си у дома. Аз казвам на всички свои колеги: В този град Русе са идвали Шостакович, Курт Мазур, свирили са Гидон Кремер, Юрий Башмет - това е град с традиции и с култура. И винаги се радвам, когато мои колеги също оценяват Русе и „Мартенски музикални дни“ по достойнство. Обичам фестивала и от все сърце му пожелавам да дочака да се направи нещо за подобряване на акустиката в концертната зала. Интересът на хората към фестивала, който си е извоювал име на елитарен музикален форум с оригинални програми и много високо ниво, заслужават това“, завършва Пламена Мангова.