Д-р Светослав Дачев е завършил Медицинска академия в София през 1986 година. След това започва работа в поликлиниката на Окръжна болница, а по-късно в детско отделение. През 1992 година взема специалност по педиатрия и започва работа в Тубдиспансера. През 2002 година придобива и специалност по детски белодробни болести. След кончината на управителя на Тубдиспансера д-р Димитър Граматиков д-р Дачев спечелва конкурса за ръководител на лечебното заведение и от 2013 година е шеф на диспансера, който по-късно се преименува на Специализирана болница за лечение на белодробни болести „Д-р Димитър Граматиков“.

- Д-р Дачев, утре е Световният ден за борба с туберкулозата. Все още ли тази болест е бич за хората?
- Туберкулозата е едно от най-страшните заболявания до средата на миналия век, което е отнемало живота на десетки милиони хора на година. Въпреки значителното подобрение в борбата с туберкулозата в цял свят тя все още остава един значим здравен медицински проблем заради факта, че новозаболелите ежегодно в цял свят са около 15 милиона, а 1.8 милиона са починалите.
- Какви научни открития поставят началото на успешната борба с болестта?
- Успехите срещу тази болест започват след идентификацията на причинителя - микробактериум туберкулози, който представлява група микроби, патогенни за хората и животните. Основна заслуга за това има Луи Пастьор, който през 1886 година описва микроба и започва развитие на борбата с имунни методи, които включват ваксината ВСG /бактериум калмет и герен/. В началото тя е била доста некачествена, но след 20-те години на миналия век придобива много високо качество. След 1945 година ваксината се произвежда и в България, като този щам е един от най-добрите в света и масово се използва в Южна и Централна Америка и в Канада. Тя се поставя на новородените след 48-я час от раждането, а реимунизация се прави на децата на 7 и 11-годишна възраст. Преди и 17-годишните се реимунизираха, но сега това е премахнато от здравното министерство, без да се разбере причината.
- А какво е направено по отношение на диагностицирането на туберкулозата? 
- Паралелно с разработването на ваксината се работи и по диагностиката на туберкулозата. За тази цел се използва пречистен протеинов дериват от мъртви туберкулозни микроби, познат като проба манту. Чрез нея се разбира колко е силен имунитетът на човека към туберкулозата и дали някога човешкият организъм се е срещал с подобни микроби. Ако той доведе до бурна реакция, тоест мантуто се увеличи над 15 мм, значи вероятността човек да има живи туберкулозни микроби е доста голяма. Това не означава, че пациентът е болен, а че имунитетът му е активиран от попаднали от близкото му обкръжение микроби.
- Кога настъва революцията в борбата с болестта?
- Това става в средата на миналия век с откриването на антибиотиците. След откриване на пеницилина от Флеминг започва ново бързо разработване на антибиотици, като най-сериозна е стъпката в насока противотуберкулозни антибиотици. Тогава се синтизират стриптомицин, парааминосилицилова киселина, тубоцин и други. Благодарение на тях малко преди Втората световна война в Русе новозаболелите, които са били от 500 до 700 човека на 100 000 души население, в средата на 60-те години падат на 100 на 100 000, а в началото на 80-те години на миналия век те вече са 25-28 на 100 000.
След демократичните промени в целия Източен блок новозаболелите от туберкулоза скочиха двойно заради занижената медицинска дейност. Така до 1998 година новооткритите от туберкулоза годишно в Русе достигнаха около 130. С възприетите новоучредени болници и въведените в тях нови структури през 2005 година ние започнахме да работим по нова програма от Световната здравна огранизация и за миналата година новите болни в региона вече бяха около 30.
- За миналата година в Русе има ли починали пациенти от туберкулоза?
- Да, покойниците са двама, но те не са вземали никакви мерки много продължително време нито за хранене, нито за начина си на живот, не са посещавали личните си лекари, на са си правили и изследвания. Така те дойдоха в Белодробната болница в много тежки състояния и ние вече бяхме безсилни да ги спасим.
- Кои са най-уязвимите за туберкулоза хора?
- Това са мигранти и хора, търсещи убежище, наркомани, проституиращи, възрастните хора, жените и децата, които са маргинализирани, лица от ромската общност и други.
- Каква е епидемиологията на туберкулозата?
- Епидемиологията на туберкулозата е много коварна. Симптомите започват с продължителна кашлица, температура 37.5, кръв в храчките и ако това продължи повече от седмица, трябва да се потърси лекар или пулмолог.
- Болестта лечима ли е?  
- По принцип туберкулозата е лечимо заболяване, стига да бъде открита навреме. В България диагностиката, лечението и профилактиката й са безплатни за всички нуждаещи се пациенти, независимо от техния здравноосигурителен статус. 
На практика бактерията може да стои цял живот в организма на хората или на животните. Дори човек с бактерия в организма си може да умре на 88 години, без заболяването да се активира. В друг случай пък човек може да живее 10 години и след това при някакви обстоятелства да се разболее от туберкулоза. Затова по-често заболяването засяга децата, като при тях тя започва бързо, получават се менингити и белодробните лимфни възли се засягат.
- След като човек има туберкулозна бактерия, заразоносител ли е?
- Не, защото който носи бактерията има голяма туберкулинова проба и не е заразоносител. Околните се заразяват само от хора с белодробна форма, от която се отделят бацили. Затова такива пациенти се изолират от 2 до 4 месеца в болницата, минават на подобрен хранителен режим и лекарства, като, пак повтарям, всичко това е безплатно за тях.
- Какви мерки за борба с туберкулозата се предприемат в Белодробната болница в Русе?
- Борбата с туберкулозата минава през много нива, но екипът в Белодробната болница лекува активно болните пациенти, част от които идват в много тежко състояние при нас. Това включва много антибиотици, силна храна, вливания, кислородотерапия и някои много скъпи комбинирани медикаменти, които се разработват в момента. Включват се и резистентни щамове към всички лекарства, когато пациентът няма имунитет.
Много по-важни обаче са профилактичните мерки. На първо място на децата трябва да се поставя манту в първи и пети клас. Така се хващат малчуганите, които носят микроба, но не са болни, и се наблюдават до една година. На тези, при които има данни, че са в контакт с болни от туберкулоза, им се дават противотуберкулозни лекарства. 
Накрая искам да кажа, че достигнатото досега в борбата с туберкулозата бавно и сигурно се руши поради недостатъчното заплащане на белодробните клинични пътеки. През 2011 година имахме 19 отлично работещи белодробни болници. Липсата на достатъчно средства обаче закри 16 от тях и в момента активно с туберкулозата се борят 3 болници, които не могат да обхванат болестта. С нея се борят и лекари от инфекциозни отделения, но структура, която трябва да регулира целия процес, липсва. Освен това в нито една частна болница няма белодробно отделение, защото частникът няма да си даде парите, без да спечели, а белодробните пътеки водят до загуба, защото са ниско платени.