Вече на няколко пъти се сблъсквам с нещо крайно възмутително - с хора, които са превърнали кръводаряването и нуждата на болни пациенти от кръвопреливане в доходен бизнес. Това каза гневен русенец, който се обади в редакцията, за да излее възмущението си от търговията с нещо, което в цивилизованите държави е тема от съвсем други социални и етични регистри. 
В последните няколко месеца ми се налага често да търся кръв, тъй като мой близък е със сериозен здравословен проблем и лекарите му правят преливане на кръв, за да подобрят състоянието му, разказа младият мъж. В редакцията той се представи с имената си, но настоя да остане анонимен. И обяснението му беше простичко - заедно с това логично. „Ще стане така, че в един момент ще ми се наложи, колкото и да не искам, да се обърна към тези въпросни хора, а ако те по някакъв начин разберат, че аз съм този, който се възмущава публично, може, без да искам, да причиня нежелан обрат и да изправя моя близък човек пред невъзможността да се набави така необходимата кръв за преливане“, обясни мъжът. 
Той обаче е станал пряк свидетел на директно договаряне с хора, които имат същия проблем. „Има едни мъже и дори една-две жени, които причакват идващите в Кръвния център още в градинката на болницата. Тези хора после стоят и пред самия център. Там организират логистиката: кой от групата „доброволци“ кога да влезе, както и след това вземането на парите от човека, търсещ кръв, и разплащането с „донора“. На мен за банка кръв от положителна кръвна група ми поискаха между 150 и 200 лева, за отрицателна цената скача много повече - една банка струва към 500 лева“, разказа русенецът, който потърси „Утро“, за да си излее болката. 
Преди месец, когато пак му се наложило да търси кръводарители, „мениджъри“ му поискали по 300-400 лева за банка кръв от отрицателна група. Те не се притесняват ни най-малко, че всички виждат какво се върши, какви договорки се правят, какви пари се разменят, казва русенецът. Нещо повече - въпросните „търговци“ смело раздавали визитни картички с телефонните си номера „за бърза връзка“. 
Очевидно няма сила, която да ги спре да въртят тези продажби на гърба на хората, които страдат и са изпаднали в нужда, възмутен е човекът, потърсил „Утро“.
Редакционен експеримент с обаждане на телефонен номер от такава визитка потвърди думите на човека. На въпроса може ли да ни осигури банка кръв от определена отрицателна група, мъжът от визитката се изтюхка: „Ей, току-що вкарах последния ми за днеска с тази група! Я питай дали могат да ти направят замяна с друга отрицателна! Такава мога да ти намеря до половин час“. Цената, която беше определена за животоспасяващата кръв, беше 250 лева на банка. И всичко това - без дори сянка от притеснение от страна на „организатора“, той съвсем очевидно не се чувстваше по никакъв начин нито застрашен, нито гузен, че върши нещо нередно. 
А всъщност какво нередно върши? Та той дори помага на хората, които имат нужда от кръвопреливане. И даже скъсява пътя им до животоспасяваща операция, да речем. Защото вместо да прозвъняваш приятели, близки и далечни роднини, да се чудиш как са те с кръвното, ти само за половин минута си се договорил и вече имаш най-ценното, което в момента ти трябва. Е, срещу едни пари - и то далеч не малки пари. 
Казват, че по време на акции за кръводарителство, трудно би могло да се говори за наплив на хора. Но пък в цивилизованите държави знаят, че с акции и кампании не се постига кой знае колко. Културата на дарителството и на съпричастието - в това число и на донорството на кръв - обикновено е част от домашното възпатине, от поведението на хората на улицата и в обществото, от цялостната нагласа на обществото, която всячески поощрява добрите постъпки и жестове. 
Така че при нас с кампаниите и акциите, които идват и си отиват, едва ли може да се постигне много. 
Затова пък с визитните картички, които са част от една - очевидно добре отработена и стройно циркулираща - индустрия, можеш да спасиш живот на близък. А когато стане въпрос за това, другите въпроси от типа на това дали е редно, дали е законно, в чия касичка пускаш едни пари - всичко това се измества на заден план. Вероятно защото и със спасяването на човешкия живот на близките си, както и с много други неща в нашия сбъркан свят, тук и сега сме принудени да се справяме сами. По метода на козата, която си се грижи за своя си крак. Пък другото - вълци го яли!