Бляскава премиера възхити неотдавна почитателите на Русенската опера. Едно рядко изпълнявано в България произведение на Игор Стравински - „Историята на войника“, зарадва ценителите на музикални деликатеси. Новата постановка на едно от изпреварилите времето си произведения на великия Игор Стравински събра поне двойно повече публика, отколкото се предвиждаше. Първоначалното намерение да се състои в алтернативното пространство, наречено с милозлива симпатия „Сцена-фоайе“, бе заменено с разполагане на сцената и на музикантите, и на артистите, и на публиката. Всъщност, на част от публиката - почти пълен се оказа и балконът на операта. Очевидно екипът, осъществил постановката, беше попаднал в десятката. 
А режисьорът на „Историята на войника“ Пламен Бейков, който е и Четец в спектакъла, многократно и дебело подчерта, че 
главният „виновник“ за това ново бижу в програмата на операта 
е не друг, а младият диригент Юрий Илинов. 
Кой е той? И как се е озовал в Русенската опера
Потърсихме самия Илинов, за да хвърли светлина. 
„Как се озовах тук? Получих покана от Русенската опера. През 2013 г. бях член на журито на диригентски конкурс в Русе. Останах с прекрасни впечатления и от оркестъра, и от трупата, хареса ми репертоарът, атмосферата, която цари сред колегите. Хареса ми много и градът - с неговата удивителна архитектура. Така че когато получих предложението да дойда да работя в Русе, не се колебах дълго“, казва младият човек. 
Той наистина е млад - роден е през 1982 година, през април ще навърши 37, но в биографията си е натрупал много факти, които красноречиво говорят за дарбата и за посветеността му на изкуството. 
Всичко тръгва от едно немско пиано 
в дома на семейство Илинови, където никой не се занимава сериозно с музика. Майката е филолог, а бащата принадлежи към техническата интелигенция, обяснява кратко Юрий. Той обаче посегнал към пианото още от съвсем малък. Когато навършил 6 години, родителите му го завели в музикалната школа във Волгоград. 
След гимназията постъпва в колеж, а след това и в института по изкуство и култура във Волгоград, където през 2004 г. се дипломира като пианист. Един от първите сериозни призове, които получава, е втората награда на конкурса „Сергей Прокофиев“ в Санкт Петербург - тогава Юрий Илинов е 21-годишен. От 2006 до 2011 г. е студент в диригентския факултет на Санктпетербургската държавна консерватория „Николай Римски-Корсаков“ в класа на Едуард Серов, който пък е ученик на великия пианист Евгений Мравински.
„По това време проф.Серов беше главен диригент на Волгоградския академичен симфоничен оркестър, покани ме като корепетитор и солист“, разказва Юрий Илинов. „Това за мен беше много сериозен опит - свирих много барокови творби, но също Военния реквием на Бритън, Девета симфония. И пак тогава 
професорът ме запита дали не искам да се пробвам като симфоничен диригент 
- за една детска програма с академичния оркестър. Съгласих се да опитам. И оттам тръгна всичко“, казва музикантът. 
След като се дипломира в консерваторията, се връща в родния Волгоград и започва да работи като диригент. На 30 години става главен диригент на държавния музикален театър „Царинска опера“ във Волгоград. 
„Много ценен за мен период - правехме богат репертоар: „Евгений Онегин“, „Йоланта“, „Кармен“, „Сватбата на Фигаро“, „Тоска, „Така правят всички“, но също и изобилен балетен репертоар. Преди да поема длъжността, там нямаше практика оркестърът да свири в балетните постановки. Аз настоях на това и така публиката видя пълноценни спектакли на „Лебедово езеро“, „Жизел“, модерен балет. Направихме много премиери - първи изпълнения за Русия, като „Въоръженият човек“ на Дженкинс. А паралелно с това бях организатор и диригент на Волгоградския детски симфоничен оркестър. 70 деца на възраст от 9 до 17 години свиреха на всички инструменти: щрайх, духови, ударни. Фактически 
аз създадох детския симфоничен оркестър 
през 2011 година - с деца от всички музикални училища и школи във Волгоград и в цялата Волгоградска област. 120 деца вече са преминали оттам. Пътувахме много - изнасяхме концерти в Англия, Чехия, България /в Несебър спечелихме Гран при/“, разказва Илинов. И продължава: „Смятам, че това е една от главните грижи и мисии на хората, които се занимават с музика: да отгледат и да отключат следващото поколение за това изкуство. Защото аз съм убеден, че всички от децата в оркестъра, които навършваха 18 години и излизаха от състава, продължават по някакъв начин своето общуване с музикалните произведения. Една част от тях правят това на професионално равнище, но всички са прекрасни слушатели и ценители - така се осъществява приемствеността, без която всичко би било обречено“, убеден е Юрий Илинов.
Междувременно успява да свърши още нещо - защитава дисертация и става доктор на филологическите науки от Волгоградския държавен университет. 
Темата му е „Фонетични характеристики на вокалната реч“.
„Половината от дисертацията е свързана с музиката и с вокалните изкуства, другата половина - с фонетиката, разработвам темата за произношението в пеенето“, обяснява Юрий Илинов, срещнал смаяния ми поглед. „Колеги вокалисти правят много грешки в произношението, когато пеят оригиналния текст в опери или песни на чужд език. Класическото пеене има съвсем друга координация, доста по-различна от битовия език. Освен това сцената - драматичната или оперната, е винаги по-консервативна, тя иска да задържи традицията на произношението отпреди няколко века. Например, френската опера все още се пее на езика на Луи ХIV, Краля-слънце. Тази тема ме занимаваше доста време, а когато бях в Америка, си донесох литература, в която са разгледани случаите на пеене на италиански и френски опери. И започнах да пиша“, разказва младият мъж. 
Докторатът му намерил приложение при подготовката преди година на „Кавалерът на розата“. Илинов помогнал на българските солисти да разучат партиите на езика на оригинала - като за целта първо 
измъчил проф.Пенка Ангелова да му намери книги 
за стиловете в произношението от времето на Рихард Щраус и за детайлите от епохата...    
Неговата неизтощима енергия сега намира приложение в разнообразната по жанр и характеристики програма на Русенската опера. Тук му допада артистичната атмосфера, традициите, възприемчивостта към други култури и нагласи, афинитетът към високото изкуство. 
„Всичко това се отразява на свиренето на колегите от оркестъра - музикантите свирят с дух на самоуважение, а за един диригент винаги е много интересно и зареждащо да работи с такъв колектив. Харесва ми и това, че в оркестъра има доста музиканти от чужбина - от Италия, Белгия, САЩ, Малта, Япония, и те са приети сърдечно и колегиално от русенските им колеги. От друга страна, присъствието на чужденци в оркестъра е показателно: тези хора са дошли тук, за да се развиват, да трупат репертоар, какъвто в Русенската опера се прави много, разнообразно и качествено. Тези хора учат сола в много сложни симфонични програми, каквито не се срещат навсякъде по света. Тук, 
в Русе има потенциал и музикантите от чужбина усещат, че тук могат да се развиват
казва диригентът. 
Той определя „голямата задача“ за работещите в Русенска опера така: „Да правим богата репертоарна  политика и да чакаме промяна в икономическата ситуация“. Той спира дотук, но зад лаконичното му определение би могло да се разчетат и други знаци. Илинов спестява детайли, но благодарение на интернет за любопитните е ясно, че фактически той напуска държавната Царицинска опера през лятото на 2016 година, след като драстични съкращения в бюджета за култура орязват катастрофално оркестъра. 
Тогава главният диригент пише писмо, в което обявява своята позиция: „Решението да напусна театъра не беше лесно за мен. Има една летва, под която човек не бива да слиза. В дадената ситуация за мен тази летва е съставът на оркестъра. Аз не мога да си позволя да застана на диригентския пулт, ако част от музикантите /т.нар. „съвместители“/ не са били на репетиции, тъй като в операта няма пари да им се плати за това. Не може да съществува спектакъл, ако не е осигурен пълният състав на оркестъра. Не може да полетиш в Pas de deux или да умре Графинята без бас кларнет, Скарпия не може да се появи без контрафагот. Това също са персонажи, действащи лица в спектакъла, макар и да живеят в оркестрината.
И второ - аз 
не мога повече да лъжа музикантите
При така стеклите се обстоятелства не зависи от мен решаването на финансовия въпрос. Аз не мога да защитя хората от социалната нестабилност. А да стоя редом с кърмчията и да гледам, бидейки несъгласен с курса на кораба, също не мога“, пише Илинов и благодари сърдечно на целия екип. 
Това би могъл да каже и да направи човек, който не само си знае цената, но и човек, който е наясно със себе си и със своите принципи. С други думи, младият диригент, който в момента работи за Русенската опера, е не само талант и професионалист, а човек с позиция и достойнство. Можем само да се надяваме, че в Русе ще остане достатъчно дълго, за да се радват на неговите програми, на неговата прецизност, на вкуса му към детайла и към различното русенските ценители на високото изкуство.