Събрахме се на поредната петъчна седянка в обикновен февруарски ден. Обстановката, която ни очакваше, изненада всички – бяла и червена прежда, ножици и топъл чай. Задачата ни беше да изработим мартеници, с които да окичим дърво на площада и които Баба Марта да завърже на всеки в първомартенското утро.
С интерес се захванахме да извиваме пъстри гайтани. Сръчните, уморени старчески ръце засукаха бели и червени конци. Унесени в тихи разговори, оживяха Пижо и Пенда. А там, в края на масата, „разцъфнаха“ едри маргаритки на една кука. Жени, които отдавна не са правили мартеници, плахо завързаха „метлички“.
И този път имаше кулинарни изненади. В панерите се усмихваха топли розички от многолистни питки. А вкусът им..., трябва да се опитат.
Какво му трябва на човек – ароматен чай, топли питки, приятна работа, сладки раздумки... Е, как да не запееш? Прозвуча песента „Кажи ми, горо“ в приятна тишина, в знак на поклон пред Апостола. А за националния празник си припомнихме възрожденската песен „Слънцето трепти, захожда“.
Назифе Бекирова,
с.Помен