Една от емблематичните русенски сгради в центъра на града, която от десетина години върви бавно, но сигурно към разруха, ще стане притежание на общината. Става дума за зданието, известно като Дома на учителя, на площад „Елиас Канети“ и „Александровска“, което заедно с други прилежащи сгради е все още притежание на Министерството на образованието и науката. 
Преди около десетина години вратите на сградата бяха заключени и оттогава зданието на арх.Спирос Валсамаки, проектирано за житарската фирма на фамилията Бебис, преминава в най-печалния етап от съдбата си. 
Този адрес помни времена,
когато е бил дом на Балканска банка, основана с френски и белгийски капитали
по-късно банката вдига още един етаж и на първия етаж прави изискан ресторант, притегателен за русенци. Историческите сведения сочат, че през 1924 г. арх.Иван Каназирски, немски възпитаник, дипломирал се в Мюнхен и градски архитект на Русе през 20-те години на миналия век, разработва проект за основна реконструкция на сградата. Тогава е вдигнат и третият етаж. 
През същата година русенският клон на Балканска банка напуска зданието и там се настанява Българска кредитна банка, която е открита с немски и австрийски капитали. Директор на русенския клон е Карл Бургес, който е и почетен германски вицеконсул, като седалището му е в банката. От 1941 г. банката вече се нарича Германско-българска кредитна банка. 
Именно като германски имот след Втората световна война 
сградата е конфискувана от съветските окупационни власти и тук отваря врати Руски клаб с ресторант 
и лятна градина. През 1962 г. ресторантът става български и носи името „Бузлуджа“. Две години по-късно се прави основен ремонт на зданието и то преминава във владение на Министерството на образованието като Учителски дом. 
Десетилетия наред благородната сграда, която е паметник на културата от ансамблово значение, е място, което събира по различни поводи и причини русенски учители. Тук репетира прочутият навремето учителски хор, тук често се събират да четат стихове и проза русенски автори /не само учители/, тук провеждат занимания школи и клубове по различни изкуства. Заедно с това преподавателите провеждат професионални сбирки, семинари, обучения, тук обсъждат синдикалната си дейност /доколкото я имаше в условията на социализма/. Пак тук бе и Взаимно-спомагателната каса, която беше разумен и често спасителен вариант за разрешаване на финансови проблеми. 
Лятното кино в двора беше една от любимите прожекционни зали на открито
а салонът на първия етаж на сградата много често събираше различни хора, привлечени от темите на гостуващи лектори или пристигнали отдалече литератори или музиканти. 
В последните години като действаща структура в Учителския дом се намираше педагогически център за професионално развитие. Но преди 10 години Министерството на образованието и науката закри тези центрове и оттогава и русенският Учителски дом пусна кепенците и окачи катинарите на вратите. 
Днес бляскавата някога сграда изглежда, меко казано, унило. Рушат се красивите външни корнизи, улуците са отдавна повредени и водата се стича, като образува кафяви вади по фасадата и допълнително я руши. Тук-таме вече се виждат пукнатини. 
Но това, което е изгледът отвън, е нищо в сравнение с това, което представлява зданието вътре. В салона, където само допреди двайсетина години се събираха писатели и рецитириха нежни строфи или звучаха музикални матинета, 
таванът е паднал и през прогнилия гредоред дъждът и снегът валят направо вътре
Полусрутени тавани в много от помещенията, потрошени стъкла на прозорците, изметнати черчевета, парчета мазилка засипват подовете в повечето от стаите. 
Третият етаж пък, който донеотдавна беше собственост на областната управа, представлява съкрушителна гледка. Там, където преди сдружение „Хуманитас“ провеждаше различни занимания за деца с проблеми, сега цари пълен хаос. През незаключената врата спокойно се влиза в помещенията с маси, гардероби и шкафове. Върху масата са разхвърляни остатъци от храна, сред които и няколко филии сравнително пресен хляб и две кутии с недоядената майонеза. Мръсни дрипи допълват интериора, а от разтворените врати на единия гардероб се подават два неособено чисти дюшека и нещо като завивки. 
Как са проникнали дотук клошарите
които очевидно ако не постоянно, но поне от време на време се отбиват тук - това остава загадка и за шефката на Регионалното управление на образованието Росица Георгиева. Остава впечатлението, че неканените „наематели“ знаят и други пътечки към третия етаж, които са неподвластни на охранителната система и на заключените ключалки. 
В някои от помещенията таваните са цели и това осигурява относителното запазване на състоянието на стаите. Мебелите, голяма част от които старинни и ценни, са предадени на различни училища в областта, обяснява Росица Георгиева. Едно от най-красивите притежания - резбованият таван от Музикалната зала, е предоставен на Професионалната гимназия по строителство и архитектура и е монтиран в една от стаите в училището, обяснява тя. 
„Сградите са в много лошо състояние и се нуждаят от основен ремонт, за който са необходими значителни финансови средства. Помещенията са с изронени мазилки, а дървената дограма е силно износена и деформирана. Инсталациите - ВиК, отоплителна и електрическа, се нуждаят от подмяна. Вследствие на проблеми с ВиК и отоплителните инсталации 
сградите са наводнявани многократно
се констатира в докладната записка на кмета Пламен Стоилов, който предлага общинските съветници да гласуват предложението имотът да стане общинска собственост. Стоилов посочва и окаяния вид на сградата отвън, както и на занемарения двор с бившето лятно кино. И добавя, че сградата е архитектурна ценност, а „Сградният фонд в гр.Русе е в традиционен архитектурен стил, който се е запазил във времето и затова община Русе е длъжна да предприеме спешни мерки за неговото опазване и стопанисване“.
Всъщност, общината отдавна иска да поеме стопанисването на тази сграда. Години наред обаче получаваше категорични откази от МОН. И ето че сегашният министър Красимир Вълчев откликва на предложението на Русе и дава съгласие имотът да стане собственост на общината. Министърът и екипът са очевидно впечатлени от това, че плановете са бившият Учителски дом да бъде превърнат в „център за младежки и извънкласни дейности, за личностно развитие и гражданско образование, с възможности за конферентни събития и развитие на клубове в сферата на науката, образованието и изкуството“, се казва в подписаното от Вълчев писмо от 8 декември 2017 година. 
Благодарна съм на кмета Стоилов и неговия екип, които поемат грижата за този имот, като фактически в определена степен ще запазят и неговата същина, която беше предмет на дейност при нас, каза Георгиева. И се надява, че общинските съветници ще подкрепят гласуването в четвъртък по тази точка от дневния ред. За да възкръсне една красива русенска сграда и да се превърне в място за идеи и творчество.