Отскоро Русенска митрополия отново има свое печатно издание - възстановеното „Вяра и живот“, макар и не като списание, каквото беше преди време, а като вестник. Преди дни излезе празничният му брой, който, разбира се, е посветен на Рождественските празници. А сътрудник в него е един от младите свещеници в митрополията - отец Кирил Синев. 
За отец Кирил писмовните занимания не са нова и непозната територия. Напротив. Той е познат в църковните среди като регионален редактор на Русенска епархия за официалния сайт на Светия Синод на Българската православна църква, негова грижа в голяма степен е и новият сайт на Русенската митрополия, а негови преводи от румънски език на съвременни богословски изследвания, проповеди, интервюта, актуални изказвания, често намират място в български църковни електронни издания. Отец Кирил Синев е и преводачът на издадената през 2010 г. от издателство „Омофор“ книга на румънския биофизик и мисионер Вирджилиу Георге „Телевизията и детето“. 
Преводите и работата за различни издания наистина ми носят радост, признава младият свещеник. 
Как успява да разпределя времето си 
и да отдели от него за всичките си ангажименти - това очевидно ще си остане негова тайна. Защото о.Кирил само се усмихва в отговор на моя въпрос стигат ли му 24-те часа в денонощието. Но очевидно успява да балансира с различните си ангажименти, при това явно да го направи така, че всичко това да не му е в тежест, а напротив. Става дума за това, че 34-годишният свещеник вече четвърта година служи в русенския храм „Свето Възнесение“, а точно преди три годин е назначен за председател на църковното настоятелство на други два храма - „Св.архангел Михаил“ в село Долно Абланово и „Св.Параскева“ в Просена. И на трите места той намира широко поле за работа, която очевидно го кара да се чувства нужен, а това явно му дава нова енергия, защото разтваря още по-широко кръга на това, което му предстои да свърши. 
Когато отидох в църквата „Свето Възнесение“, тя изглеждаше по-окаяно от някоя селска църквичка, разказва о.Кирил. Тази година е направен основен ремонт и сега нещата вече са съвсем други. Сега вече в храма събират средства, за да могат да направят и реставрация на иконостаса. „Иконите, между които има доста стари и ценни, са доста олющени, нуждаят се от специална грижа. А са толкова красиви! Потребни са около 6000 лева, за да могат изображенията отново да върнат хубостта си. Надяваме се да можем да съберем необходимите средства. Тези дни научих за една благотворителна акция на русенски скаути, които са събирали пари за реставрацията. Честно казано, не знаех за това, но жестът е много хубав и новината ме зарадва. Това дава надежди“, казва отец Кирил Синев. 
В селата Долно Абланово и Просена пък той има други грижи. Там го тревожи проблемът със суеверието на хората.
Някой път чак се чудя - как може хората да вярват на такива неща
Например, че по време на опело - по селата най-често това са нашите служби, за съжаление - като тръгне процесията, трябва непременно на всяко кръстовище да се спира и свещеникът да казва нещо. Обяснявам им на хората, че това няма нищо общо с религиозния ритуал. Нещо повече: сега на погребения по селата процесията върви с трактор с ремарке, така че аз като вървя пред трактора, дори и да спра и да кажа каквото и да било, хората нищо не могат да чуят. Обяснявам им тези неща, те уж кимат, но после продължават да си спазват тези суеверия. Като, примерно, че траурната процесия не бива на връщане да минава по същата улица, по която е минала на отиване. Така е и с курбаните, които се правят уж за здраве. Но не е само по селата. Ето, наскоро освещавахме магазин в Русе. И там се натъкнахме на суеверие - отказват да изхвърлят боклука - лош знак било, хвърлят стотинки по пода, за добри печалби. И каквото и да им обясняваме, 
те си знаят тяхното: „Чели сме го това в интернет!“
Хората са до такава степен духовно нечуващи, че понякога това може да обезкуражи“, казва о.Кирил, като добавя: „Понякога изглежда, че канят свещеник не заради вярата, а заради печалби“.  
Него специално това едва ли ще го обезкуражи - щом като сега е подготвил една малка брошурка с обяснения на някои суеверия. Ще я раздам на хората в Просена и в Долно Абланово, пък и не само там, казва свещеникът. И се надява хората да прочетат. И да вникнат в смисъла. 
На отец Кирил малко му е трудно /той не го казва/. Но очевидно приема това като част от своята мисия. 
А към своята мисия е тръгнал отдавна - още от момче в родния град Казанлък. Той е вторият син в голямото семейство на военния лекар Радослав Синев и счетоводителката Янка. Първенецът е Иван, след него е Кирил, следват близнаците Райко и Павел, после идват Ирина, Елена, Димитър и най-малката Мария. „Бяхме много задружно семейство, първо живеехме в къща с двор, после се преместихме в апартамент в блок. В Казанлък имаше един много интелигентен свещеник, Петър Цанков. Познат на майка ми му разказал за нашето голямо семейство и той дойде у дома да се запознаем. Това е човекът, който ни въцъркови. Покани ни да ходим на службите в църквата. Постепенно започнахме да пеем в църковния хор - всички. И след това 
отец Петър ни кръсти - осемте деца и баща ни
майка ни си беше кръстена“, разказва свещеникът. 
Така на 16 години Кирил приема свето кръщение в казанлъшкия храм „Св.Успение Богородично“. Тогава момчето учи в Техникума по транспорт в града. И свири на пиано - седем години е посещавал школата по изкуствата „Емануил Манолов“ в Града на розите. А когато с църковния хор „Св.Йоан Дамаскин“ посещава Букурещ за храмовия празник на тогава действащата в румънската столица българска църква „Св.Илия“, Кирил се запознава и с друг отец Петър - свещеника в храма Петър Тотев. В живота ми има няколко особено важни и определящи личности, казва русенският свещеник и изрежда имената на о.Петър Цанков, о.Петър Тотев, митрополит Неофит, сега български патриарх. 
Тогава в Букурещ о.Петър показва на хористите храмове и манастири. Още тогава видях колко е жива Румънската църква, така възникна желанието ми да уча именно там, признава о.Кирил. И след като кандидатства успешно и е приет богословие в София, той се прехвърля в Православния богословски факултет „Патриарх Юстиниан“ към Букурещкия университет, където за шест години завършва бакалавърска и магистърска степен. В този период Кирил пее в букурещкия професионален свещенически хор „Те Деум лаудамус“ и 
ръководи църковния хор при българската църква „Св.пророк Илия“
И всъщност е последният български свещеник, който се дипломира в Букурещ.
Румънските години за отец Кирил са много ценни. Не само с образованието, което получава, но и с впечатленията, които натрупва, запознавайки се с мястото и ролята на вярата в северната съседка на България. Духовно обогатяване от всякакъв характер - така отец Кирил определя годините на своето следване там. И признава, че всичко това оказва голямо въздействие и върху неговото служене. Това оставя следа за цял живот, простичко обяснява той. Важен момент е фактът, че в Румъния богослуженията се водят на достъпен език, за разлика от службите у нас, обяснява свещеникът. Вероятно това е една от причините румънските храмове да се радват на такова голямо посещение от миряни не само по големи празници, като много са младите хора. Но това пък е въпрос, който е свързан със семейното възпитание, дава си сметка о.Кирил Синев. И признава, че у нас трябва тепърва да се работи много сериозно в тази посока. 
За него румънският период има още едно огромно значение. През 2007 година негов съгражданин от Казанлък, отец Иван, се жени за румънка и го кани на сватба в град Яш. 
На тази сватба се запознах с Альона - моята съпруга
усмихва се отец Кирил. По това време Альона, която е бесарабска българка, следва медицина в Яш. И така през 2008 година Кирил Синев се дипломира в Букурещкия университет, а същата година вдигат сватба с Альона. Сватбата беше в Молдова, решихме да я направим там заради визите - тогава трябваше да издадем визи на всичките роднини с молдовски паспорт, но тъй като за нас визи не бяха необходими, въпросът къде да бъде венчавката отпадна, обяснява свещеникът. 
След това най-естественото нещо беше да се установим в Русе, казва отецът. И допълва: „Вече се познавах с тогавашния митрополит Неофит, благодарение на отец Петър в Букурещ, бях покорен от неговата обаятелна личност. От друга страна, Русе е някак по средата между Молдова и родното място на моята съпруга - село Чеболакчия в район Кантемир, и моя роден Казанлък. Така се озовахме в Русе. Където аз бях ръкоположен за дякон“. И остава май 
най-дълго пребивавалият в качеството на дякон - цели шест години
Служил е редом с митрополит Неофит във всички села и паланки на епархията. Обикновено дяконството продължава до няколко месеца. При Кирил Синев обаче то продължило от 6 май 2008 година до 6 май 2014 година - тогава става първият ръкоположен от новия Русенски митрополит Наум свещеник в епархията. 
Кирил Синев вече е приел Русе в сърцето си - това е градът, където се раждат двете им деца с неговата съпруга. Тя също е известна на много от жителите на Малката Виена като специалист дерматолог, кабинетът й е на „Борисова“. Синът им Николай е в трети клас, вече свири на пиано. Тригодишната Анастасия също проявява интерес към белите и черните клавиши, но засега предпочита да й четат приказки, сега най-актуални са историите с Костенурката Франклин. Не ни е лесно - нямаме баби и дядовци наблизо, но се справяме, казва о.Кирил. И въпреки че по големите празници той обикновено е на работа, топлината в душата му при мисълта за неговото все още малко, но задружно и  хармонично семейство, го грее. И му добавя енергия, за да продължи да раздава доброта и да осветлява пътя на вярата за много други малки и големи.