Лили Ганчева е родена в Русе. Завършила е техникум по кожена и галантерийна промишленост в София, а след това Философския факултет на Софийския университет. Работила е в регионална библиотека „Любен Каравелов“.  От 2002 г. е главен експерт в Еврорегион „Данубиус“, а от 2009 г. е негов изпълнителен директор.

- Госпожо Ганчева, тази година се навършват 15 години от създаването на Еврорегион „Данубиус“. Какво се случи през това време?
- Истината е, че толкова много неща са се случили, толкова много работа сме свършили, че когато подготвях отчета за 15-годишнината, хем исках да опиша всичко, хем виждах, че натежава страшно много. 
Началото беше през 2002 г., когато една делегация от Русе отиде във Виадрина, на полско-германската граница, за да подготвят създаването на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ). Там също има мост като нашия, но никой не плаща такси за преминаването му. В състава на тази група беше и вече покойният ми съпруг Румян Ганчев. Той е в основата на създаването на еврорегиона, тъй като идеята беше негова, той даде името и измисли логото. Тогава вече се говореше, че България и Румъния ще бъдат заедно в Европейския съюз, макар че трябваше да минат още пет години.
Еврорегионите са политика на ЕС за страните, на които им предстои членство. Макар да спадат към неправителствения сектор, техни членове са държавни и общински администрации. Целта беше именно еврорегионите да сближават хората от двете държави и тази инициатива се подкрепяше от различни проектни програми. През всичките тези години ние основно градихме мостове между институциите и служителите в тях. Стигна се дотам, че вече има лични приятелства, контакти, които са останали, въпреки че отделните хора не са на същите позиции. Една среща между областни управители например иначе няма как да се състои, ако няма междуправителствена среща и те не са сред участниците. Еврорегионът прави точно това - събира хората според интересите им, за да се работи по въпроси, които са важни за двата народа и са в правомощията на институциите.
Разбира се, че Русе и в тази сфера беше пръв. Еврорегион „Данубиус“ стана модел за други, които се създадоха, но не оцеляха през годините. 
- Защо все още е нужна тази структура?
- Трябва да ви кажа, че в началото беше много трудно. Имаше недоверие както от българска, така и от румънска страна. Румънците говореха за нас, че лъжем и крадем, ние ги наричахме презрително мамалигари и този негативизъм трябваше да бъде преодолян някак. През годините сме помагали както на официалните институции, така и на хората на изкуството, на бизнеса, на образованието да разберат, че румънците и българите имаме обща съдба.
Вече седем години работи съвместната Българо-румънска земеделска комисия. Интересно е, че към нашите инициативи се присъединиха общини, които са на 400 км от Гюргево, в другия край на страната, но са разбрали, че чрез тези срещи могат да са полезни за бизнеса си. 
Има още една причина Еврорегион „Данубиус“ да продължава да съществува, освен множеството контакти между хората - двата езика все още не се говорят от много хора и има нужда от посредничество. В тази посока сме правили толкова много стъпки през годините, но все още сме на кота нула. Направили сме проучване, според което ясно се видя, че има потребност и желание от български деца да учат румънски. Бяхме задвижили нещата това да се случва в Английската гимназия, но всичко отново замръзна, тъй като няма кадри, а ако има, те трябва да дойдат в Русе и да им се осигури поне жилище и нормална заплата. Това е проблем, по който имаме още много да работим.
Най-пресен пример за това, че Еврорегион „Данубиус“ е нужен все още, е проведеният форум „Кариера в Румъния“. Да, има Българо-румънска търговска палата, но тя работи само с бизнеса. Затова им бяхме нужни ние, за да ги свържем с партньори, с Русенския университет, с областната администрация, с всички страни, които имат интерес от такова събитие. 
Неслучайно румънският посланик в София, преди да пристигне в столицата ни, мина през Русе и потърси Еврорегиона, за да се запознае с постигнатото на този етап от двете страни на Дунава. Така прави и българският посланик в Букурещ и това е гаранция, че има приемственост и нещата се движат. Ако го нямаше Еврорегион „Данубиус“, за всичките 15 години нещата все щяха да започват отначало, а никой няма интерес от такова зацикляне.
- През тези 10 години, откакто и двете държави са пълноправни членове на ЕС, какво се промени в отношенията ни? 
- Най-важното е, че станахме приятели. Знаете колко много румънци са участвали в Руско-турската война и са загинали на българска земя. Толкова много неща се промениха, че дори министър-председателят Бойко Борисов на среща във Варна се обърна към румънския си колега и обеща да се срещат всеки месец. Какво повече - има доверие, желание за диалог, разбиране, че сме на едно и също място и трябва да живеем заедно. 
Мога да допълня, че вече няма конфликтни теми, няма конкуренция между хората коя държава да е по-напред, по-европейска, по-хубава. Всички сме наясно, че си имаме и хубавите, и лошите страни.
- Как си обяснявате факта, че стотици млади хора от Русе и региона избират румънски университети?
- Отговорът е много ясен - там образованието е с много добри традиции, високо е нивото, а и Букурещ е много близо. Не бих искала да обидя никого, но обучението по много специалности в Румъния е на високо европейско ниво и е нормално нашите деца да имат амбиция за повече.
- Ако основните ви цели са постигнати, какво остава да свърши Еврорегион „Данубиус“?
- Най-важното е да отпаднат изцяло таксите за преминаване на моста. Това е най-дългият и труден проблем за решаване, макар от 70 лева в едната посока да ги сведохме до 10 лева в двете. Все пак остава точно това и ще вложим всички усилия да го постигнем. Поне на първи етап трябва да отпаднат таксите за жителите на Русе и Гюргево. Лесно е - ако всеки има някакво картонче или докаже местожителство с лична карта, трябва да преминава напълно безплатно. Вярвам, че това е постижимо, поне за русенци и гюргевчани. Аз пътувам почти всеки ден през границата и съм наясно колко е важно за хората. Дори малко на шега, но много мило граничните полицаи от Гюргево ме наричат Doamna Danubius /госпожа Данубиус/, което означава, че нашата организация е позната, виждат колко се стараем и знаят, че някога нещата ще станат, въпреки че и двата народа сме доста нетърпеливи.