Д-р Лиляна Вълчева е завършила Медицинския университет в Плевен през 1987 година. След това е работила като участъков терапевт до 1994 година, когато придобива специалност „Вътрешни болести“. От 1996-а работи като ординатор на кардиологичен кабинет, а от 2000 година сключва договор със здравната каса. В пациентската й листа към настоящия момент фигурират 3200 русенци, за които се грижат трима лекари, две медицински сестри и други трима, които се занимават с административна дейност. 
От януари 2018 година д-р Вълчева минава на свободна медицинска практика.

- Д-р Вълчева, вече съобщихте на пациентите си, че от идната година минавате на свободна медицинска практика. Кое ви накара да преустановите работата си със здравната каса?
- Всички семейни лекари сме неудовлетворени от темпа, с който настъпва усъвършенстването на здравната система в страната и това забавяне не ни позволява да разгърнем напълно възможностите си. Недофинансирането на здравната реформа води до невъзможност да лекуваме адекватно пациентите си, защото в 21 век не може да лекуваш болни само с апарат и слушалка. Те са много по-информирани и взискателни и много повече болни отпреди 10-15 години.
Това мое решение да премина на свободна практика е подкрепено с отговорността тези 3200 човека да бъдат добре обгрижени от друг лекар. За целта аз се договорих с д-р Айдън Джиниев да заеме моето място, а досегашният помощен екип остава същият. Той е на 40 години със специалност обща медицина, семеен лекар от 17 години, с номинация „Медик на годината“ през 2012 година, удостоен от Районната колегия на лекарския съюз в Русе. Неговата и моята пациентски листи ще се обединят, но това няма да попречи на моите пациенти да бъдат обслужвани адекватно. Заедно с него в практиката ще работи досегашната ми сътрудничка д-р Светлана Йорданова, която е добре позната на пациентите ми, както и д-р Стоян Стоянов също добре познат на русенци.
- Какво ви накара да поверите грижата за пациентите ви на д-р Джиниев?
- Това, което ме накара да избера точно д-р Джиниев да се грижи за пациентите ми, е, че той е изключително ангажиран към проблемите на болните и не се отнася към тях като администратор. Защото в днешно време е изключително трудно един семеен лекар да намери колега, който да поеме пациентите му. Това го знам от собствен опит, тъй като си търся заместник от няколко години, но не случвам на точния лекар.
- Какво трябва да направят пациентите ви, за да преминат към д-р Джиниев?
- Вече съм уведомила пациентите си и тези, които решат да преминат към него, трябва да попълнят формуляр в кабинета ми на ул.“Буров“ 15. След това тези формуляри ще са предадени в здравната каса. С това преминаването на пациентите към д-р Джиниев и д-р Йорданова приключва и занапред те ще бъдат обслужвани в Медицинския център на ул.“Борисова“ 36.
- Какви по-интересни случаи сте лекували за тези 17 години?
- В практиката на семейния лекар се среща цялото съзвездие от заболявания. Общопрактикуващите лекари сме първите, които се виждат с болните пациенти, проследяваме изцяло хода на заболяването, изследването, диагностиката и като се върнат при нас, ние ги наблюдаваме постоянно и им съдействаме, за да провеждат лечението си. По време на профилактичните прегледи сме откривали социално значими заболявания, като захарен диабет, карцином на млечната жлеза или на простатата, правим превенция на цялото семейство, ако се усъмним, че болестта е предадена по наследство. Това особено важи за диабетиците, които следим от млади. Същото важи за артериалната хипертония, рака на дебелото черво. 
- Имало ли е екстрени ситуации по време на преглед - криза, колабиране, нещо по-лошо?
- Случват се и такива неща. Обикновено в чакалнята пред кабинета ми на пациенти им прилошава от проблеми на сърдечно-съдовата система, инсулт или прединфарктно състояние. За късмет това става в чакалнята и аз и екипът ми реагираме много бързо. Изключително важно е нашето взаимодействие със Спешна помощ, откъдето никога не ни е отказано бързо съдействие и такива пациенти са били откарвани в Университетската болница, където са настанявани на лечение. Досега в практиката си на семеен лекар нямам смъртен случай в кабинета ми, ако за това питате.
- Има ли някакъв шанс след години пак да се върнете към договор със здравната каса?
- Ако нещата се променят така, че в действителност, а не само на хартия да са в интерес на пациента и лекарят получи достатъчно време да обърне внимание на болните, може би отново ще заработя със здравната каса. За момента обаче не мисля, че това ще стане в скоро време.
- Какво имате предвид?
- На първо време в Русе трябва да заработят няколко спешни центъра, които да поемат спешните пациенти, а при семейните лекари да останат основно тези, които имат нужда от диспансеризация, профилактика и с хронични заболявания, които да ни позволяват да ги преглеждаме поне по 15-20 минути, без да се занимаваме и със спешните състояния през деня, защото Спешна помощ не може да огрее навсякъде.
 Казано накратко работата ни е изключително важна, освен в лечението, и в профилактиката и за сезонните заболявания, които настъпват в есенно-зимния период. Това важи за вирусните заболявания, грипа,  болестите на опорно-двигателния апарат, обостряне на пациенти със сърдечно-съдови проблеми. В годините аз и екипът ми правим една профилактична програма през септември индивидуално за всеки пациент с проблеми в горните или долните дихателни пътища, което им позволява да изкарат зимата по-леко и без усложнения. Това става чрез използване на имуномодулатори и препарати, които защитават горните дихателни пътища и оттам нататък спират вируса да влезе по-надолу в дихателната система. За пациентите със стомашно-чревни заболявания правим профилактика с медикаменти за около два месеца, за да се предотвратят обострянията, които се случват от застудяване и промяна на хранителния режим. Същата профилактика се прилага и на пациенти с високо кръвно налягане. През лятото те са с по-ниски стойности, но през зимата те се повишават и е необходимо да им се направи промяна в терапевтичната схема.
- Как сте постъпвали при откриване на карцином на даден пациент?
- Макар че има признаци, които са ми давали увереност в тази диагноза, тя се поставя след като се направят необходимите изследвания. Затова никога ние не казваме на пациента тази обременяваща новина, докато не сме сигурни в диагнозата и прогнозата си. Профилактиката е особено важна в тези случаи, но тя е нещо доста скъпо, защото са необходими по-задълбочени изследвания. За да бъде тя ефикасна, са необходими средства и затова държавата не трябва да разчита само на здравната каса, а трябва да дофинансира профилактичните прегледи на социално значимите заболявания, защото ние не можем да помогнем на пациентите си с карценом само със слушалка и апарат за кръвно налягане, а трябва да ги изпратим на изследване със скенер или ядрено-магнитен резонас, които са много скъпи и трябват направления, а те никога не стигат.
- Точно затова исках да ви питам. Стигат ли ви направленията за тези 3200 пациенти?
- Не. Преди месец изчислих, че за миналата година са ми отпуснати толкова малко направления по лимит и след молба за допълнителни бланки, че няма по едно направление за пациент на година, ако за всички от листата има необходимост да бъдат консултирани със специалисти за някакво заболяване. А населението все повече застарява и след 50-годишна възраст се появяват проблеми със зрението, бъбреците, стомаха, дебелото черво, млечните жлези при жените, простата при мъжете и това непълно направление на човек годишно не удовлетворява по никакъв начин необходимостта да окажем адекватна помощ на пациентите си. Затова от години ние се опитваме да освободим от лимитиране поне дейността за профилактика и диспансеризация, но това не се случва.