Стоян ЙОРДАНОВ
В наши дни в България археологията е популярна наука. Нейните открития са част от всекидневието, а много от археолозите – хора известни и уважавани. Въпреки това малцина са българите, които знаят кога и къде по нашите земи са направени първите археологически разкопки, какво е било тяхното значение или кой ги е осъществил. Още по-малко са запознатите с археологическите проучвания в Русенско. Времето е изтрило незаслужено от местната обществена памет познанията за тези дейности и много от имената на хората, които с упорство, градивен труд и знания са направили основополагащи археологически открития и са спасили от унищожение не един паметника, с които днес се гордеем. С това кратко пътуване из отминалото русенско археологическо битие ще припомним и отдадем дължимото на проведените археологически разкопки в Русенско и на позабравените им проучватели.
Малко се знае, че 
археологическите проучвания в Русенския край имат завидни традиции и са с общобългарски принос
Първите им прояви са още през втората половина на ХIХ в. – време, когато светът започва да се вълнува от големите открития и от съдбата на изчезналите цивилизации. Тъй като тогава в България няма подготвени специалисти, към нашите земи се насочват европейски учени, за които обликът на тукашното културно наследство е напълно непознат. Още през 1871 г. известният унгарски изследовател Феликс Каниц посещава руините на стария Червен и им прави кратко описание, допълнено с графично изображение на Червенския рид. Малко по-късно - през 1877 г., тукашният католически епископ разкопава на дунавския бряг в Русе постройка, която имала мозаечен под и вероятно е била римска.
В годините след Освобождението българското общество започва по-активно да се вглежда в корените и традициите си, да търси изгубената приемственост с предосманските времена и археологията бързо намира своето място в тези усилия. Обяснимо е, че в началото тя е повече отражение на любопитството и вниманието към случайно намерените старини, но през 1878 г. Константин Григориев вече публикува в русенския вестник „Славянин“ материал за скалните църкви при с. Иваново.
Край на този романтично-аматьорски период поставят пионерите на археологическите изследвания у нас - братята чехи Карел и Хермин Шкорпил. През различни периоди в края на ХIХ - началото на ХХ век те са учители в Русенската мъжка гимназия, като издирват и проучват голям брой археологически старини по брега на Дунав и по долината на Русенски Лом. 
Събраните от братя Шкорпил материали стават основата на откритата през 1904 г. училищна музейна сбирка - бъдещият Русенски исторически музей
През същата година К. Шкорпил прави два изкопа на Русенската селищна могила, които стават и първите истински археологически разкопки в Русенско. Плод на тази тяхна неуморна дейност е издадената през 1914 г. книга на К. Шкорпил „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“, с която е поставено началото на изготвяне на археологическа карта на България. Книгата днес е уникален справочник за състоянието на местното културно наследство преди едно столетие, особено като се има предвид, че много от паметниците вече не съществуват. Това в голяма степен се дължи на впечатляващо нехайното отношение през онова далечно време към оставените без закрила старини. К. Шкорпил пише, че 
античните и средновековни руини на дунавския бряг в Русе дори са взривени, когато се прави кейовата стена
Отсъствието на необходимото законодателство и на държавни усилия за опазване на културното наследство тогава в някаква степен се компенсира от частните колекционери, но и в този случай е показателно, че в края на Първата световна война уникалната археологическа колекция на русенския полк. Ханджиев безпрепятствено е изнесена от страната от един английски офицер.
В началото на ХХ век обект на археологическо внимание става и средновековният Червен. Високо извисяващите се руини върху Червенския рид и вече известните исторически извори за него 
привличат младия професор Васил Златарски, който разкопава първата голяма средновековна църква там
За съжаление тя също е оставена без грижи и оцелелите в нея стенописи са били безвъзвратно унищожени.
Васил Златарски е авторът на незагубилата значението си и днес тритомна „История на българската държава през средните векове“ и е най-изтъкнатият български медиавист и византолог. Любопитно е, че неговата съпруга е от видния русенски търговски род Маркови.
През следващите години, макар да е с епизодични прояви, археологическата активност в Русенско не прекъсва. Първата световна война нанася удар върху идеалите за българско национално обединение, но обществото започва да търси изход от всеобщата безнадеждност с ново вглеждане в славата на отминалите времена, в оцелелите примери за техните духовни и материални постижения. Въпреки крайно ограничените възможности, се полагат усилия за провеждане и на археологически разкопки. През 1921-1922 г. 
учителят в Русенската мъжка гимназия Димитър Костов прави нови изкопи на селищната могила 
с участието на ученици, а през 1930 г. Русенската постоянна комисия финансира проучването от унгарския учен Геза Фехер на две надгробни могили при с. Свещари. Разкритото там неголямо съкровище от тракийски сребърни накити постъпва по-късно в Русенската музейна сбирка. По това време стенописите в пещерната църква в Иваново са проучени от Никола Мавродинов и от видните специалисти Андрей Грабар и Габриел Мийе, в резултат от което придобиват световна известност. През 30-те години на ХХ в. тукашните старини занимават и други софийски археолози. Васил Миков изследва праисторическите култури, а Иван Велков насочва вниманието към Червен като туристически обект. По това време добре запазените руини на този средновековен град и неговата прочута кула вече са достатъчно известни. 
Кулата дори става образецът, по който е възстановена съборената от земетресение „Балдуинова“ кула във Велико Търново
През първата половина на ХХ в. интересът към местното археологическо наследство има и други измерения. През 1922 г. в Русе е създадено археологическо дружество с председател героя от наскоро приключилата война ген. Киселов и негов заместник - директора на гимназията Нико Просеничков. Членове са кметът, окръжният управител и други най-видни граждани. Дружеството не провежда археологически разкопки, но полага немалко успешни усилия за повишаване на обществения интерес към тази дейност, включително и за издигане на нивото на музейното дело в Русе. В резултат от това през 1937 г. училищната музейна сбирка е преобразувана в Градски исторически музей, който създава средата и стимулите за изграждането на местни специалисти-археолози. Тяхната работа впоследствие постепенно утвърждава Русенския край сред водещите с археологическите си измерения райони на страната.
Годините в средата на ХХ в. стават преломни за археологическите проучвания 
в Русенско. През 1945-1948 г. Асен Василиев изучава подробно стенописите в Иваново, а наскоро след това, през периода 1948-1952 г., се провеждат мащабни разкопки на Русенската селищна могила, ръководени от Георги Георгиев и директора на Русенския музей Никола Ангелов. Освен че допринасят за попълване на музейните фондове, те са едни от първите в страната, осъществени в такива размери и със стриктна археологическа методика, като оставят трайна диря в отношението на русенци към старините. Добре видимите им резултати увеличават обществения интерес към археологията и опазване на наследството и довеждат до значително нарастване на дарените на музея всевъзможни случайно намерени находки, много от които преди това са били изпращани в София. След няколко години Георги Георгиев за пореден път съживява интереса към Червен, където разкопава няколко работилници за добив на желязо.
През 1956 г. музеят става окръжен и започва много активна работа по издирване, документиране и опазване на археологическите паметници в целия Русенски окръг. Провеждат се експедиции и теренни обходи, които разкриват 
изключителната наситеност, разнообразие и богатство на тези земи с археологически старини от всички епохи
Започва работа по няколко големи обекта, научните резултати от които и след време не губят значението си. Много от тях са свързани с усилията на работилата повече от 20 години в русенския музей Виолета Димова. Тя и Велизар Велков проучват частично античната крепост до с. Малък Преславец. По късно (1956-1958 г.) тя и Н. Ангелов са русенските участници в проведените от няколко музея разкопки на ранносредновековното укрепено селище до с. Цар Асен. В. Димова е включена и в двете големи многогодишни международни археологически експедиции в Русенско – българо-полска, проучваща средновековната крепост при с. Стърмен и българо-немска, която през периода 1958-1980 г. разкопава античния кастел Ятрус при с. Кривина. По онова време Ятрус се утвърждава като един от символите на международно археологическо сътрудничество. Там работи многочислен екип, в който участват учени с международна известност - Живка Въжарова, Теофил Иванов, Людмил Вагалински, Йоахим Херман, Герда фон Бюлов, Клаус Вахтел, Едит Шонерт-Гайс и др. Дългогодишен представител на Русенския музей в екипа е Димитър Станчев. Резултатите от тези проучвания са публикувани в престижни издания в чужбина и допринасят за популярността както на двата обекта, така и на археологическите възможности на Русенския край.
Засиленият по това време интерес към средновековната българска държавност и културно развитие стават причина през 1961 г. 
Виолета Димова и Соня Георгиева да поставят началото на системното ежегодно проучване на средновековния град Червен, 
което продължава и днес. През годините в проучвателския екип там участват Димитър Иванов, Стоян Йорданов и др. Тези разкопки не само показаха, че Червен е един от най-големите военни, стопански, административни и църковно-културни центрове на Второто българско царство (ХII-ХIV в.), но имат значителен принос за разкриването на същностните черти на българската средновековна култура. Резултатите от тях неизменно присъстват във всички големи трудове, свързани със средновековната археология.
Натрупаният опит дава възможност на Русенския музей през 70-те години на ХХ в. да разшири обхвата на водените разкопки, които вече обхващат всички хронологични археологически периоди. 
През 1974 г. е открито уникалното сребърно съкровище при Борово, 
публикувано по-късно от Д. Иванов, което става стимул за проучване на тракийската култура в Русенско. Д. Иванов и Д. Станчев разкопават голям брой тракийски надгробни могили, при което откриват две впечатляващи гробници при с. Бабово и при гр. Борово. През 80-те години, след няколкогодишни усилия, окончателно е разкопана от Кънчо Кънчев, Володя Попов и Д. Иванов Русенската селищна могила. Резултатите от нейното проучване я нареждат сред открояващите се със значението си праисторически обекти в страната. Също по това време Д. Станчев поставя началото на археологическото проучване на античния кастел Саксагинта Приста в Русе. Той изучава и някои от местните отличия в културата на Първото българско царство, като разкопава няколко големи некропола от IХ и Х в.
Намаленото финансиране през 90-те години ограничава археологическите разкопки в Русенско, но то е преодоляно сравнително бързо 
с усилията на подновения и подмладен археологически екип на Русенския музей. С новото хилядолетие се свързват водените от Димитър Чернаков, Върбин Върбанов, Деян Драгоев, Никола Русев, Сергей Торбатов, Светлана Великова, Светлана Тодорова, Румяна Йорданова и др. разкопки на редица знакови за Русенско обекти, които допълниха археологическата карта на Русенския край. Проучени бяха големият култов център в пещерата Водна до с. Табачка и античният и средновековен некропол до гр. Мартен. Поставено бе начало или продължиха разкопките на праисторическата селищна могила до с. Кошарна, на античните кастели Сексагинта Приста и Тримамиум, на античната крепост до с. Сваленик и др., всеки от които внася нов принос за разкриването на многообразието в развитието на тукашните земи през вековете.
Редно е да споменем, че 
обликът на археологическото проучване е много по-разностранен, че то не се състои единствено от теренни разкопки, 
а има различни форми и изяви, често намиращи допирни точки с други науки. В такъв смисъл внимание заслужават различните съпътстващи геофизични, епиграфски, изкуствоведчески, нумизматични и други изследвания, които позволяват изграждането на по-завършена картина на всеки обект. Пример за това са скалните църкви при с. Иваново, комплексното изучаване на които от Милко Бичев, Лиляна Мавродинова, Коста Хаджиев, Албена Мазакова, реставраторите Боряна и Благой Дживджанови,  С. Йорданов и др. позволи да се изтръгне от забравата големият средновековен пещерен манастир „Св. Арх. Михаил“ и се открои неговата изключителна роля в живота на средновековна България. 
Пиша този текст и се укорявам, че той е прекалено сух и отегчителен. Укорявам се, защото археологията не е такава. Тя е наука на действието. Изпълнена е не само с изтощителна теренна работа и безсъница над книгите, но и с откривателска тръпка, романтика, възможност да се докоснеш до миналото в съвсем пряк смисъл. Пиша и си мисля колко много е свършено от тази наука в Русенско, как колебливите й първи стъпки са укрепвали с годините, колко много страници от русенската история са написани от нея, от нейните труженици. Този текст не е отчет, не може да обхване всичко. Може обаче да ни припомни как и колко трудно се възстановява изгубеното през вековете. А това за нас, българите, е повече от необходимо!