Ацтеките били деца на царевицата, и то не само защото това била основната култура, която отглеждали и с която се хранели. Те вярвали, че бог Кетцалкоатъл ги е направил от царевично тесто. Впрочем според вярванията на ацтеки и толтеки именно Пернатият змей, както се превежда името на бога, подарил на света царевицата, от която създал човека. В ацтекския божествен пантеон имало много богове, които били добри и зли. За злите всичко е ясно, но куриозното е, че добрите имали един голям недостатък - били много кръвожадни. Религиозните обреди в тяхна чест изисквали не само пост и молитва, но и... човешки жертвоприношения. Ацтеките вярвали, че многочислените жертви давали на добрите богове сила да държат злите си колеги под контрол и да не им позволяват да завладеят света. По време на големи религиозни празници жреците готвели особен вид супа от царевични зърна и човешка плът от принесената в жертва на някой бог душа. За най-ценно се смятало бедрото и супата, приготвена с него, била пращана в императорския двор за жертвения пир. Това ястие съчетавало представата за живота - царевицата, и смъртта - месото на жертвата. Изглежда на Кетцалкоатъл са правени най-много жертвоприношения, защото в по-късни времена ацтеките започнали да го тачат като символ на смъртта и възраждането и покровител на жреците.
Това странно ястие за първи път е описано във Флорентинския кодекс - етнографско изследване на Централна Америка от 16 век, направено от пионера на етнографията испанския францискански брат Бернардино де Сахагун, което първоначално се казвало „Обща история на нещата в Нова Испания“. Сахагун работи по този си труд от 1545 г. до смъртта си през 1590 г. Резултатът е 2400 страници в дванадесет тома, повече от 2000 илюстрации, нарисувани от местни художници, които дават ярка картина на обичаите по това време. Във Флорентинския кодекс е документирана културата, религиозната космология и ритуалните практики, обществото, икономиката и историята на ацтеките. 
Краят на империята на ацтеките настъпил, когато конкистадорите на Ернан Кортес окончателно превзели столица Теночтитлан през 1521 година, въпреки героичната й тримесечна съпротива. Разрушени били дворците и храмовете, а жертвоприношенията били забранени, а с това се сложил край и на канибализма. В интерес на истината той не бил широко разпространен, а само сред елита, на когото се падало и да консумира ритуалната супа. Според една хипотеза канибализмът в Централна Америка се дължал на недостига на протеин в храната на местното население. Тя веднага била оборена с факта, че типичната диета на ацтеки и маи била от царевица, боб, диви птици и животни, риба и морски дарове, които са едни от най-добрите източници на протеини.
В резултат на забраната ритуалната супа претърпяла миролюбива трансформация - вместо с човешко месо, започнали да я приготвят със свинско, защото то най се доближавало до вкуса на човешкото. А днес вече и с говеждо, пилешко, дори с морски дарове. Така влязла в домовете на оцелелите след инвазията на Кортес, а днес е едно от най-популярните блюда в мексиканската кухна.
Това е супата посоле.
Всъщност много вкусна супа с месо и царевица.
Някога ритуалното й значение е запазено дотолкова, че тя се смята за празнично ястие за Деня на независимостта на Мексико, за Коледа и Нова година, за рождени дни и сватби. Дори има фестивал Ecalcoaliztli в чест на Кетцалкоатъл. Името й идва от ацтекския език нахуатъл, от който pozilli се превежда като пяна. Тя се приготвя от специален вид обработена царевица cacahuazintle с много едри зърна, които при дълго варене се разпукват и образуват нещо като пяна. Всъщност то не е супа в традиците на българската кухня например, а доста по-гъсто като яхния. Задължително се сервира с добавка от нарязани репички, лук, авокадо, зелена сала, зеле или други зеленчуци по избор.
Посолето има три основни разновидности - зелено, бяло и червено, каквито са и цветовете на мексиканското знаме. Бялото е базовото, от което се получават останалите две - червеното с добавка на чили и зеленото с листа от салага и манголд. Има и вегетариански версии, в които месото е заменено с боб.

Посоле

Необходими продукти:
1 чаша сухи царевични зърна
1 свински джолан или свинско месо
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 ч.л. сушен риган
1 ч.л. мляна мащерка
2-3 сухи люти чушки
дафинов лист
черен пипер на зърна
сол
Начин на приготвяне:
Царевицата се накисва във вода за една нощ. На сутринта се залива с хладка вода и се вари на среден огън до готовност. Свинският джолан или месото се сварява заедно с чесъна, дафиновия лист и черен пипер на зърна. Когато месото започне да се отделя от костта, джоланът или месото се обезкостява и се накъсва на парчета. Бульонът се прецежда и в него се слагат месото и царевицата.
Лютите чушки се срязват по дължина, почистват се от жилите и семките, заливат се с вряла вода и се оставят така за 30 минути. След това заедно с лютата вода се добавят към посолето. Прибавят се мащерката и риганът и ястието се вари още няколко минути. Посолява се на вкус. Сервира се, като върху всяка порция се слагат нарязани, лимон, репички, лук, авокадо, зеле или зелена салата или други зеленчуци по избор.