Учителката, която получи наградата „Посланик на свободния дух в моето училище“ за тази година не с една, а с цели две номинации, се казва Десислава Бойчева. По време на церемонията по връчването на наградите в зала „Европа“ преподавателката по английски език в Европейското училище бе представена с два видеоклипа - един на осмокласниците, на които освен преподавател в момента е и класен ръководител, и на един девети клас, на които Бойчева е предавала интензивния курс с по английски миналата година. 
„Ако трябва да си призная честно, за мен изненадата от тези предложения дойде малко по-рано, преди Деня на народните будители“, признава Десислава Бойчева. Приключвайки часа си с единия от двата класа, докато изпраща едните ученици посреща другите в кабинета, едно от децата спира до нея и пита: 
„Госпожо, хареса ли ви клипът?“
„Кой клип?“, попитала Бойчева, като решила, че става дума за нещо гледано я по телевизията, а в интернет. С децата често обсъждаме и такива неща - темите ни далеч не се изчерпват единствено с уроците, обяснява учителката. В този момент обаче настанала паника. Едни от учениците взели да шъткат на това, което задало въпроса /“Що издаваш тайната?! Нали трябваше да бъде изненада!“/, а от другия клас се смаяли и взели да ги разпитват: „Ама и вие ли сте номинирали госпожата?!“. 
Така или иначе, вълнението по време на самото връчване на отличието наистина беше голямо, казва Десислава Бойчева. И не крие, че й става приятно от това да получи и тя оценка от своите питомци в училище - и то такава, която да я нарежда в редицата на съвременните български будители. 
Разбира се, не това - благодарността на учениците, е била водещият мотив за русенката, когато избира да се посвети на тази професия. 
Това стана някак естествено, скромно обяснява тя. Завършва русенското основно училище „Братя Миладинови“, след това постъпва в Английската гимназия, а после завършва английска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Малко преди кандидатстването в университета все пак 
пред нея се изправила неизбежната дилема да избира между две специалности
които й изглеждат горе-долу еднакво привлекателни - правото и филологията.
„Но си дадох сметка, че ако стана юрист, със сигурност ще ми се налага да защитавам и хора, с чиято гледна точка и постъпки може да не съм съгласна - а това би означавало да бъда в разногласие със самата себе си. И реших, че няма да ми е приятно да правя подобни компромиси цял живот. Затова се обърнах към английската филология, която си дойде като естествено продължение на моята Английска гимназия“, разказва Бойчева. 
При това тя още докато следва, започва да работи като учителка. Първото училище, където започва да преподава, е най-многолюдното - русенското „Васил Левски“. 
„Няма да забравя първия ми работен ден. Отивам в училище, събираме се в учителската стая, колегите всички са получили много цветя. Директорът ме представя: „Това е нашата млада колежка“. Аз стоя, не смея да вдигна поглед - учителите са много, все хора с голям стаж, солидни, сериозни... И в този момент с края на окото си долавям, че една от преподавателките скача от мястото си, идва при мен и ме прегръща. Това се оказа 
моята любима учителка по български език 
от училище „Братя Миладинови“ Маргарита Станчева.
„Тя е моя ученичка“ - каза тя и ми даде своите цветя. И аз разбрах: има нещо много символично в това, че в първия ми работен ден в училище ме посреща моята собствена любима учителка!“
Такива срещи със запомнящи се хора Десислава Бойчева има немалко през живота си. Така помни лекциите в университета на проф.Александър Шурбанов - големия специалист и един от най-добрите преводачи. 
„Неговите лекции не бяха много за нас, но неговото обаяние и неимоверно богатата култура се помнят за цял живот“, казва русенката.
След „Васил Левски“ тя преподава английски и в „своето“ училище - „Братя Миладинови“, а ето че вече 14 години учи на езика на Шекспир момичетата и момчетата в СУ за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“. В момента предавам на осми клас с интензивно изучаване на езика, а по принцип водя часове в класовете от пети до дванадесети, обяснява Бойчева. Харесва ми това, което правя, 
чувствам се комфортно в тази роля 
и мисля, че съм полезна за децата, казва тя. Винаги се стреми да запазва баланса и да запазва спокойния тон. 
„Е, разбира се, че не всичко върви напълно гладко и като мечта, но по-важното е дори и когато правя забележка, да я направя така, че тя да свърши работа, а не да обиди и да огорчи някого. Защото децата са различни - едни възприемат забележките по-спокойно, понякога едва ли не равнодушно. Други обаче са по-чувствителни и могат да се обидят даже когато им посочваш допуснатите грешки. Честно казано, като бях  по-млада и с по-малък опит, реагирах по-бурно при някои ситуации, които се създаваха в клас. Сега обаче съм далеч по-спокойна, натрупах опит и вече съм наясно с много повече варианти за действие в различни ситуации. Дори сега съм казала на моите ученици, че винаги ще обсъждаме проблемите тихо и спокойно. И дори съм ги предупредила, че колкото по-тихо говоря, значи толкова проблемът е по-сериозен. Но истината е, че винаги предпочитам ако има нещо тревожно или проблемно, да го обсъдим заедно, да изкажем с думи мнения и позиции, и дружно да стигнем до решението му“, казва Десислава Бойчева. 
За нея преподаването на английски език дава възможност на учителя да излезе от рамките на граматиката и лексиката и 
неусетно да отведе учениците и в други територии, малко встрани от учебния час
„Езикът е средата - а през него въвеждам чисто човешки неща“, обяснява тя. „Граматически упражнения и ситуационни задачи водят към правила за поведение, към казуси от морално или естетическо естество. Наскоро обсъждахме ситуация, в която момче казва на момиче, което рисува картина, колко харесва нейната работа. А момичето не му отговаря никак, макар да повтаря няколко пъти комплимента. Най-лесното е да упрекнем момичето, че е невъзпитано. Но се оказва по-нататък в задачката, че то е глухо. И така моите ученици получават допълнителен урок - по толерантност и търпимост, усвояват и правилото да не съдят прибързано“, разказва Десислава Бойчева. 
Тя с удоволствие отговаря на въпросите на своите ученици - от каквото и естество да са те. И не се притеснява, ако не знае някой от отговорите, да признае и да каже: „Хайде сега заедно да потърсим истината“. Така пък помага на децата да се ориентират и в това къде биха могли да получат адекватни и верни отговори на своите питанки. Защото Бойчева не пропуска да напомни на учениците си, че не всичко, което те откриват в интернет, е безпрекословно вярно. И успоредно с това се стремя да отработвам с тях и двата вида грамотност - и обичайната, и дигиталната, добавя преподавателката. И винаги спазва няколко основни принципи в работата си. Като доверието - каквото винаги трябва да има между учител и ученик, защото откровеността е верният път, който понякога вади от трудни ситуации. И другото: 
тънката граница между ученик и учител
която неотклонно запазва дистанцията между младия и възрастния, уважението, съобразяването с възрастта, позицията и мъдростта, но без да се издигат непреодолими прегради и стени. „Децата имат нужда да виждат в лицето на своя учител не връстник, а именно по-големия човек, който да бъде авторитет за тях, а понякога и сигурна опора“, убедена е Бойчева. 
След получаването на наградата тя се наслаждава на няколкото дни почивка от есенната ваканция. Като за нея радостта от свободното време се прибавя към удоволствието, че по-голямата й дъщеря Моника си е дошла за уикенда в Русе. Моника, която също е завършила СУЕЕ, е избрала да следва мениджмънт на водния транспорт във Военноморското училище. „Изборът си беше неин“, обяснява майката, като вмята, че прадядото на момичето е бил капитан на кораб по Дунава, така че нищо чудно този ген да се е промъкнал в нагласите на момичето. Другата дъщеря Невена е седмокласничка в Европейското. Сега Десислава се радва на пълната си къща и се отдава на едно от по-редките си хобита: да твори кулинарни шедьоври, като фирмените си меденки, например. 
А самата тя очаква поредния нов филм от „Междузвездни войни“. „Нучната фантастика ми е слабост още от детските години - и по някакъв неуловим начин този филм ме връща към собственото ми детство и към романтиката“, признава преподавателката. А със сигурност това я сближава още повече с нейните ученици. Които тя с удоволствие ще почерпи идната седмица за наградата, която получи преди дни.