Футболистите на „Дунав“ съвсем затънаха в дъното на таблицата с нелепа и много неприятна домакинска загуба срещу „Септември“ /София/ - 0:1. Столичани бяха пряк съперник на русенския отбор в борбата за оцеляване, но с новите 3 точки вече събраха 16 и се приближиха към средата на таблицата. Дунавци останаха предпоследни със скромните 10 пункта и ако продължават да я карат по този начин, не ги чака нищо добро.
Трябва да се признае, че макар и да не стигнаха до кой знае колко чисти положения, русенските футболисти изиграха прилично първо полувреме. Имаха очевиден териториален превес, притискаха гостите си с добра преса, организираха няколко хубави атаки по фланговете. За опасни изстрели към вратата на Янко Георгиев трудно обаче може да се говори, защото все нещо не достигаше - или последното подаване бе грешно, или не се намираше човек, който да шутира незабавно.
И когато полувремето вървеше към края си, „Септември“ нанесе своя удар. Мощният Крис Гади тръгна по десния фланг, мина като вятър край Хубчев, който се строполи безпомощно на земята в очакване на фаул, центрира по земя и капитанът на гостите Борис Галчев вкара гол с прецизен диагонален удар. Вратарят Станислав Антонов направи всичко, за да спре топката, но не му достигна съвсем малко. В интерес на истината малко по-рано той отрази по фантастичен начин голов изстрел към долния десен ъгъл.
„Дунав“ почти не направи нищо след почивката, въпреки че всички момчета в светлосиньо показаха старание. Да де, ама само със старание не става. Един отбор има нужда от лидер, от човек, който да организира мъдро играта, от хора, които имат нюх към гола. Казано с две думи - има нужда от повечко класа.
Тимът се разкъса по едно време на атака и защита, грешните пасове бяха в изобилие, а головите опасности пред Янко Георгиев се отвориха едва към самия край на мача. Тогава Васил Шопов прати топката в страничната греда. По-рано Петър Патев не успя да намери хубаво кълбото от въздуха. Бирсент Карагарен отправи анемичен удар по диагонала. И толкова! Друго нямаше!
Тази горчива загуба задава много въпроси, главният от които е как футболистите на „Дунав“ ще бъдат съхранени психически. Защото се вижда с просто око, че тази припряност и нервност им вършат лоша услуга. Другото е отборът да се стабилизира в движение, да трупа самочувствие в хода на първенството и да очаква плейофите, които са направени така като схема, че дават добри възможности за спасение. Дотогава има да се свърши много работа. Защото от „Дунав“ през пролетта до „Дунав“ от тази есен разликата е от небето до земята - като форма, кондиция и всичко необходимо за играта футбол. Иначе хората са същите. Което значи само едно - че могат. 
„Дунав“: Антонов, Патев, Ларин, Хубчев, Милчев, Димов, Ненов /Карагарен/, Б. Васев /Костадинов/, Будинов, Шопов, Едуардо /Георгиев/.