Футболният треньор Петър Пенев ще навърши днес 85 години. Ако попитате младите кой е този човек, ще вдигнат рамене. Може би защото рожденикът не обича да е във фокуса на прожекторите, а и след 1989 година, както се случи с много негови колеги, бе и някак позабравен.  
Ако го видите, трудно ще се съгласите, че този мъж ще празнува 85-ия си рожден ден. Мисълта му е бистра и чиста, спомените му вървят леко и непринудено, а когато тръгне на улицата, ще останете с впечатление, че по нея крачи с лекота човек на средна възраст. Да е жив и здрав и да не му е уроки! 
Всъщност бившият футболист Петър Пенев е една от треньорските легенди на русенското спортно училище и на „Дунав“. Той на практика е един от основателите на школото, защото работи в него като старши преподавател от създаването му през 1973 година. 
Тогава бяха времена, когато за едно място в училището се бореха десетки деца. Беше неистова битка и въпрос на престиж да учиш в школо, което ражда големи шампиони. А и момчетата, които се явяваха на изпити, бяха някак по-дръзки, живи, смели, амбициозни.
Помня лично как Пенев тренираше своите момчета. Правеше го строго, със замах и авторитет, понякога - дори сурово. Всички обаче го слушаха и гледаха в очите. Беше авторитет, пред когото няма как да се клинчи.   
Затова и тези момчета проходиха бързо, толкова бързо, че направо полетяха към мъжкия футбол. А бяха почти невръстни деца. Незабравимият Мирослав Миронов, Станислав Пашев, Красимир Колев, Иван Янев, Галин Желязков и Борислав Стоянов бяха в юношеска възраст, когато записаха първите си мачове за представителния отбор. При това не бяха някакви галеници на съдбата и спуснати с парашут мамини синчета, а футболисти с ярки, завършени качества. Миро например беше едва на 16 години, когато правеше за смях защитниците на другите отбори! Повечето бяха вече и национали. 
Талантът им бе безспорен, а резултати - налице. Като през 1978 година, когато отборът на „Локомотив“ /тогава „Локо“ и „Дунав“ бяха под една шапка/ стана национален шампион за юноши младша възраст. Това бе отборът на Пенев с Ицко Димитров, Пейко Узунов, Иво Атанасов, Галин Желязков, Станислав Пашев, Красимир Колев, Христо Йотов, Евгени Игнатов, Данчо Кушлев, Ярослав Костадинов, Борислав Стоянов, Миро Миронов, Веско Обрешков, Иван Янев. През 1986 година юношите отново бяха най-добрите в България.
Наскоро се видяхме с рожденика и поговорихме набързо за онези времена. Всяко от момчетата му бе скъпо, но особено жалеше за безвременната раздяла с Миро Миронов и Иван Янев.  
Когато успехите са факт, е някак логично треньорът да получи покана за работа с мъжкия отбор. Пенев и Ремзи Нуриев се нагърбиха с това бреме в бурни за клуба времена. Направиха всичко по силите си, но тогава бяха години, когато всеки се правеше на селекционер и от висотата на положението си в йерархията си спускаше „звезди“ от други отбори. Пенев поне направи най-важното - не се уплаши да даде път на юношите, въпреки че може би бе наясно как те не са готови да понесат цялата тежест с генералната и задължителна линия преди всеки сезон отборът да влезе в елита. 
За футболиста Пенев с кариера в „Торпедо“ и „Дунав“ от 1956 до 1966 година само съм чувал. По-възрастните фенове са ми казвали така: „Топка минаваше, но не и човек!“
Сиреч, бранителят бил толкова твърд, та нападателите имали едно наум, когато се изправяли в лице срещу него. И сигурно ще да е било така, защото беше човек с хъс и характер в треньорската си работа. 
Днес, когато Петър Пенев ще празнува своя достоен рожден ден, не можем да му пожелаем нищо друго, освен да крачи все с тази завидна лекота на мъж в средна възраст, да се среща, както го прави, всеки ден на кафе със своите приятели, да си говорят за футбол, а когато някой чуе името му, да не се чуди, а да знае, че става дума за един от най-добрите и кадърни треньори в историята на русенския футбол.