Когато Жан-Антоанет Поасон е на 9 години, майка й я води на  врачка, която й предрича, че ще царува над сърцето на крал. Ако друг не е повярвал, майка й със сигурност взела думите на гадателката за чиста монета и започнала да нарича дъщеря си Reine (кралица). Родената на 29 декември 1721 г. в Париж красавица не става официално кралица, но 20 години, до смъртта си, държи в ръцете си сърцето на Луи ХV като прочутата Мадам дьо Помпадур. За първи път те се срещат през февруари 1745 по време на бал, на който Жан-Антоанет се появява като богинята на лова и привлича вниманието на монарха. След още няколко срещи и отлично представената история на жена, която е отчаяно влюбена и принудена да крие тайната от съпруга си, но дръзнала да се промъкне в кралските покои, за да види обекта на своята греховна страст, през юли същата година тя става официална любовница на краля и получава титлата маркиза дьо Помпадур. Освен хубавица, Жан-Антоанет е отлично образована за времето си, природно интелигентна, пеела, рисувала, свирела на клавикорд, рецитирала. И е не само фаворитка на краля, но и негов верен приятел, помощник и съветник в държавните дела, освен това е покровител на науката и изкуствата. Историците от онова време я описват като своеволна и капризна кралска метреса, от чиито решения зависят не само съдбите на отделни личности, но и бъдещето на страната. Дори говорели, че не Луи ХV управлявал Франция, а мадам дьо Помпадур.
Маркизата обаче имала още един талант, който също й помагал да държи сърцето на краля толкова дълго. Отнасяла се към храната изключително сериозно и тъй като знаела любовта на краля към изисканите блюда, тя постоянно измисляла нови, които после приготвяли дворцовите готвачи. Най-сполучливите от тях били кръщаване на нейното име. Смята се, че оттогава води началото си традицията ястията да носят имена на известни личности, запазена през вековете от такива велики представители на френската кулинария като Жан Саварен, Огюст Ескофие, Феликс Юрбен-Дюбоа.
Най-голямо значение Помпадур придавала на храните, които помагали да се поддържа любовната страст. Предпочитани от нея били блюдата от скъпи продукти, сред които любими й били трюфелите, целината, аспержите и шоколадът. Според една от легендите мадам Помпадур всеки ден закусвала със супа от трюфели и целина. Тя отдавала голямо значение и на сосовете, защото била убедена, че именно те придавали на храната неустоим вкус. Много от рецептите били толкова сложни, че трябвали по 2-3 страници, за да бъдат описани. С внимание маркизата се отнасяла и към печивата, смята се, че нейно изобретение са и малките пастички петифури.
Днес са известни повече от 50 супи, салати, ястия и десерти, кръстени на маркизата. Сред тях са многослойната салата от лук, варени яйца, кисели ябълки и майонеза, салата от любимата й целина с ябълки, знаменитите крокети от фазан, агнешко турнедо с винен сос периго, гъши дроб с трюфели и мадейра, пилешки гърди с бадеми, камбала в сметана, бисквитена торта, задушени круши в портвайн и други.
Мадам Помпадур устройвала знаменити пиршества - както интимни за нея и краля, така и многолюдни. Това бил един от начините й да разведри краля и да придаде блясък на живота му. А блясъкът бил постоянен неин спътник - тя харчела пари, не само за колекцията си от картини, сред които и многобройни нейни портрети, но и за пищно обзавеждане и украси в двореца, както и да купува замъци в провинцията. Смята се, че именно на маркизата дължим стила рококо. Тя оставя отпечатък и в дворцовата мода, като въвежда елегантните рокли с малки цветя, дантели и панделки, високи прически, които откриват челото. Разчупва суровия дворцов стил с непринудения характер на приятелските вечери, на които лично свири и пее. Често й гостуват най-големите умове на времето, сред които писателите и философи Шарл Дюкло, Дени Дидро, Волтер, математикът и биолог Жорж Буфон, икономистът Франсоа Кене и други. По това време Луи ХV се забавлява с млади любовници в „Еленовия парк“ - вила, която Мадам дьо Помпадур обзавежда именно с тази цел за своя похотлив, но охладнял към нея крал.
Въпреки всичко тя остава до него до 15 април 1764 г., когато умира от туберкулоза във Версай, което е личен жест на краля към нея, тъй като според етикета в двореца можело да умират само членове на кралското семейство. Вестта за смъртта й Луи XV посреща с думите: „Времето днес е лошо за пътувания, маркизо“. 

Пилешки гърди „Мадам дьо Помпадур“

Необходими продукти:
4 половинки пилешки гърди
2 яйца
4 с.л. брашно
1 ч.ч. белени бадеми
4 с.л. масло
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Бадемите се натрошават на едри парчета и се изсипват в плитка чиния. Пилешките гърди се измиват и леко се начукват. Поръсват се със сол и черен пипер на вкус. След това се овалват в брашното. Потапят се в леко разбитите яйца и се прехвърлят в чинията с натрошените бадеми. Притискат се леко, за да полепнат бадемите, обръщат се на другата страна и пак се притискат леко. Маслото се загрява в тиган и в него се пържат пилешките гърди по 4 минути от всяка страна. След това се покриват с капак и се оставят на тих огън за още 5 минути.
Сервират се със зеленчукова гарнитура според сезона.