Доц.д-р Йордан Андонов е ортопед травматолог в Университетска болница Русе. Завършил Медицинския университет във Варна през 1997 г. Там придобива и специалност ортопедия и травматология през 2002 г.  През 2010 г. защитава докторантура в „Пирогов“ с научен ръководител проф.Андрей Йотов, съпруг на вицепрезидента Илияна Йотова. От миналата година е доцент в Русенския университет, факултет „Обществено здраве“. Специализирал е във Виена при проф.Франц Грил, един от водещите ортопеди в Европа, гуру на реконструктивната ортопедия. Има специализации и в клиники в Германия. Изнасял е доклади на международни конгреси. През 2010 г. в Мадрид е удостоен с уникална награда на името на проф.Жак Дупарк, за доклад, свързан с неговата дисертационна работа „Прилагането на щадящи методи за лечение на тежки счупвания на подбедрицата с приложение на външен фиксатор“. Доц.Андонов и колегата му д-р Боян Валентинов са двамата преподаватели от Русе в българското подразделение на световната травматологична асоциация „AOTrauma“, която организира курсове за обучение на млади лекари.
Доц.д-р Йордан Андонов беше част от екипа, извършил операцията по изваждането на голямо парче метална ограда, чиито шипове от ковано желязо бяха пробили на две места мишницата на млад мъж. За случая „Утро“ разказа подробно в броя си в сряда.

- Д-р Андонов, имали ли сте други такива случаи като в неделя вечерта, когато спешно трябваше да спасявате мъж, паднал върху ограда от ковано желязо?
- Чак такива драстични случаи не съм имал лично. А човекът беше извадил голям късмет в нещастието си. Шиповете, пробили мишницата му, не бяха засегнали магистрална артерия и съдово-нервния сноп, освен това беше докаран от Спешна помощ много бързо в болницата. Около 45 минути след инцидента вече бяхме извадили оградата от ръката му. Пациентът е стабилен и няма неврологичен дефицит. Прогнозата за него е добра.
- Това все пак е уникален случай, а кои са най-честите в травматологията, пред които се изправяте?
- Може би 1/2 от всичките ни случаи са свързани с лекуване на възрастни пациенти. И за съжаление, там лечението не е лечение само на фрактурата, а е по-скоро лечение на възрастния човек. А това е изпитание на цялата система. Една добре наместена и фиксирана фрактура е базата, на която се гради нататък лечението. Но тези пациенти искат и грижи, освен оперативно лечение. Напоследък се увеличи и транспортният травматизъм.
- Какво имате предвид?
- В топлото време повече хора карат мотоциклети и ситуациите при тях са изключително тежки. Това са случаите, които ни изправят на предела на организационните и техническите възможности. Пациентите са с политравма, предизвикателствата са големи, а освен това са млади и активни хора. И за съжаление, се увеличават.
- Спомняте ли си последния такъв пациент?
- Той все още е на лечение в отделението. Младо момче, паднало с мотор, със съчетана фрактура на бедро и подбедрица. Травмите при такива инциденти са високоенергийни и има риск за живота им. Първоначално трябва да се действа да се ограничат шокът и последствията от него, след това да се стабилизират фрактурите. Не са чести тежките случаи за щастие, но са случаите, които помним. Най-честите дори не ги помня, защото са примерно възрастни хора, паднали вкъщи, със счупени гривнени стави. Забавят им се рефлексите, завива им се свят поради проблеми с оросяването, имат остеопороза и падат.
- А при децата какво е положението?
- Детските травми започват, като се запролети и като излязат навън да играят. При тях особеността е, че техните фрактури засягат растежните им зони. Отговорността на ортопеда е не само да намести добре фрактурата, но и да проследи след това детето, защото има риск от нарушаване на растежа. Не при всички случаи, даже в много малка част, се появява усложнение, което изисква последващи намеси. Получава се стоп в растежа поради факта, че се травмира растежната зона на детето. 
- Как се действа в такива случаи?
- Трябва да се освободи този костен мост, който спира правилното функциониране на растежната зона. Нормално тя има хрущялна консистенция. При фрактура обаче, в много малък процент от случаите, се получава костен мост при самото зарастване и това е извън нашия контрол. Може да го подозираме, но няма 100-процентов начин да го предотвратим. И когато се получи такъв костен мост, той трябва да бъде установен навреме, защото кракът започва да расте ексцентрично. Може да се изкриви, да остане по-къс, понякога пък се получава свръхстимулация на растежа и кракът изпреварва другия. Но тези случаи в никакъв случай не са масови, не трябва да се остава с впечатлението, че при всяка детска фрактура има такъв риск.
- Но има и решение, нали?
- Решението е да се премахне костният мост навреме и след това в зависимост от деформацията да се планира корекцията й. Детската кост расте и растежната зона подлежи на манипулация, може да бъде насочена в определена посока. В общия случай се постига с външни устройства, включително с външен фиксатор ТSF, който извършва компютърно асистирана корекция. В България ние бяхме пионерите в прилагането му. Заслуга е на покойния д-р Пенчо Чобанов и на проф.Пенчо Косев, които и двамата са ми държали ръцете.
- В травматологията ли е най-натоварено?
- В германоезичните страни ортопедия и травматология са две отделни специалности. Там спешният хирург работи травматология, а ортопедът извършва коригиращи операции, изкуствено протезиране и т.н. Тук травматологията е 90% от работата ни. Което е до известна степен неизбежно, предвид потока пациенти, който имаме. Но ортопедичните операции са по-интелектуални, изискват по продължително планиране. Травмата е предизвикателство, ортопедията е още по-голямо предизвикателство.
- Защо преди години счупеното се гипсираше, а сега се слагат импланти?
- Има такава тенденция да сме по-агресивни. Но тя не е българска, а световна. Преди ерата на агресивното оперативно лечение имаше диагноза фрактурна болест. Тя представлява атрофия на мускулатурата и втвърдяване на подвижните стави. Тялото поддържа структури, когато те функционират. Тоест, една става се храни и се обновява, когато се движи, един мускул се храни и се обновява, когато се движи. Оздравяването на пациента е функция не само на костното зарастване, но в много по-голяма степен на мускулната и най-вече на ставната активност. Лечението с гипс не е загубило своето място, но вече живеем в ерата на медицината на доказателствата. Преди живеехме в ерата на медицината на личните мнения. Има съществена разлика. Лично мнение е следното: Аз тези фрактури съм ги лекувал в продължение на целия си живот и знам, че срастват. Медицината на доказателствата казва следното: Проследихме 1000 пациенти, лекувани с гипс, и 1000 пациенти, лекувани оперативно. И установихме, че тези, които са оперирани, се върнаха на работа по-рано, възстановиха се по-бързо и в крайна сметка качеството им на живот е по-добро. На цената на потенциален риск от анестезия, от инфекциозно усложнение, от реоперации. Много ясно, че гипсовото лечение е значително по-безопасно, но за завиването в посока на оперативното лечение способства фактът, че пациентите се връщат на работа по-бързо, възстановяват се по-добре и осигуряваме анатомично възстановяване на костта. Но трябва да кажа и че невинаги медицината на доказателствата е в полза на оперативното лечение. Например при възрастни хора със счупване на гривнена става тя казва, че след 1 година няма значение как е лекуван възрастният пациент - дали с гипс, или оперативно. При оперативно лечение козметиката е по-добра, няма изкривяване на ръката. При лечение с гипс въпреки изкривената ръка пациентът си върши работата и функционира нормално. Не сме заклети оператори, опитваме се да базираме показанията за оперативно лечение на доказателства, а не на лично мнение.
- Със сигурност това е по-модерното лечение и по-доброто, но проблемът е, че имплантите са много скъпи и цената не се поема от здравната каса.
- Това е проблем български. Има наука, която се нарича деонтология - това е науката, която се грижи за медицинския морал. За мен дилемата е следната: дали да се интересувам от цената на лечението, или да приложа най-доброто лечение на пациента. Не ме интересува колко струва, искам да лекувам пациента по възможно най-добрия начин за него. И се чувствам ужасно, когато съм принуден да правя компромиси заради стойност на импланта. За мен като лекар професионалната ми съвест е чиста, когато съм направил най-доброто за пациента. Всеки компромис е за сметка на пациента, крайната цена винаги я плаща пациентът, но отговорността за лечението винаги е моя. Аз съм длъжен да обясня на пациента достатъчно ясно защо това лечение, което му предлагам, е най-доброто и оттам нататък да се направи всичко възможно, за да се осигури ресурсът.
- Говорихме за тежките и за масовите случаи, а кои са интересните за вас?
- Най-интересните са тези, които ме карат да се събуждам нощно време. Това са случаите, които ми скъсяват живота. Веднага се сещам за пациент, който беше попаднал в челюстите на земеделска машина. Имаше открити фрактури на двете подбедрици и на двете бедра. За този пациент 7-8 месеца се борихме първо за живота му и после за крайниците му. И мога да кажа, че в момента той си върши работата и се грижи за семейството си, което наистина е най-голямата награда за мене. Обажда ми се на деня на травмата и ми казва: Доц.Андонов, аз си гледам семейството. Това ме кара да се чувствам щастлив и доволен. Сещам се и за друг, сантиментален случай. Една възрастна жена беше с открита бедрена фрактура. Беше една ноемврийска сутрин след нощно дежурство, когато заваля първият сняг. И тя ми каза: Д-р Андонов, радвам се, че виждам първия сняг. Нашата работа е сладка и кисела. За съжаление, не е само сладка.

Проф. Пенчо Косев, шеф на ортопедичното отделение: Доц.Йордан Андонов се очертава като водещ травматолог с изключително голямо развитие, всепризнат в България, един от водещите специалисти, които изнасят лекции в АО групата. И за наша много голяма чест сред 10-те преподаватели в България са двама от Русе, от нашето отделение - той и д-р Боян Валентинов. Като негов научен ръководител искам да кажа, че съм много щастлив и се гордея, че е мой ученик, част е от моя екип и се очертава като водещ травматолог в него.