Бившият старши треньор на „Дунав“ Веселин Великов ще си тръгне днес от Русе. Вчера той даде последното си интервю за читателите на „Утро“.

- Веско, как е настроението и какво е новото при тебе?
- /Смее се/. Настроението е добро. Новото е, че си стягам багажа. След 3 години и половина в Русе момчето си отива. 
- Доколко тежка е тази раздяла?
- Не сме деца, за да хленчим, но всяка раздяла минава през сърцето. Раздялата не е комфорт. Зависи каква е. Някои хора ще се убедят много скоро, че никак няма да е леко напред. Аз минах през този път и знам колко трънлив може да бъде той.
- Какво се обърка, че отборът е с различно лице през този сезон, а точките не са толкова много?
- Както се казва, количествените натрупвания избиха в качествени промени. Да почнем от базата, каквато на практика няма. Един елитен отбор не може да тренира на убийствено лоши терени. Да вземем игрището на Русенския университет, което се ползва от толкова вече много отбори. То е ужасно твърдо. Аз, както си стоя или вървя по него, чувствам как краката ми се подбиват, а футболистите трябва да бягат! Представяте ли си за какво става дума? Толкова е тежко, че дори тренировките с леки спортни обувки не са спасение. Кажете ми как да мотивирам тези хора и да искам повече от тях? Как да изисквам до крайност, след като виждам, че те се мъчат? Не съм сляп и си давам сметка, че формата на отбора като игра и като физическа подготовка е 40-50 процента от капацитета му. Това е истината. И понеже някой ще си помисли, че се оправдавам, нека да пита футболистите на „Пирин“ или на „Витоша“ какво са си говорили след тренировките на Русенския университет. Меко казано, хванали са се за главите. Дори когато работех в Любимец - откъдето и да го погледнеш, това е едно село - терените бяха доста по-добри.  
- Хубаво, но положението с базата не беше ли толкова лошо и в предишния шампионат?
- Не, не беше. Миналата година тренирахме 6 месеца на Градския стадион. После се готвехме на един от терените на „Аристон“, който е в пъти по-добър от игрището в университета. А какво правим тази година - тренираме на теренчето на „Марисан“ и на студентското игрище. Хубаво, но един отбор с претенции няма как да върви нагоре, ако няма база. Категоричен съм, че изграждането на един клуб и на представителния му отбор тръгва от добрата тренировъчна база. При хубави условия всеки футболист с амбиции ще тренира с друго настроение и самочувствие. Аз твърдя, че „Дунав“ е единственият елитен клуб в България без добър терен. Дано този проблем бъде решен възможно най-скоро, защото иначе няма да има движение напред и нагоре. 
- Ако изключим темата с базите, защо играта на „Дунав“ в Първа лига през този сезон не се получава?
- Като игра не мисля, че бяхме толкова зле. Напротив. Направихме добри мачове с доста положения и недобър краен резултат. Да вземем двубоя с „Пирин“. В него отправихме общо 12 удара срещу 2 на съперника. Да, но топката не влезе в мрежата. Така беше и в доста други мачове. Единствената среща, в която отборът наистина игра много слабо, бе срещу „Славия“ в София. Някои казаха след мача с „Пирин“: „Аауу, какъв ужасен мач!“. Толкова „ужасен“, че този „Пирин“ взе точка и в София срещу ЦСКА.
- Може ли да се каже, че лятната селекция не мина по план?
- Аз настоявах твърдо за двама футболисти - за Андреас Васев и за Митко Георгиев. Те бяха мой избор. Другите нови - Конов, Станоев, Преслав Петров, Христо Попадиин не бяха мои и задължителни попълнения. Иначе разговарях лично с тях и исках да привлечем Атанас Зехиров и Венци Василев от „Берое“, както и Сашо Александров от „Левски“. Те обаче избраха други отбори. Много исках да задържим и таджика Искандар Джалилов, но клубното ръководство ме уведоми, че финансовите му претенции станали прекомерно високи. Исках и Наско Атанасов да запише поне още един сезон. За мене най-голямата загуба обаче бе продажбата на Самир Аясс. Нямаше как да го спрем. Самир бе играч, след чието тръгване класата на отбора падна. Той бе барометър, който можеше да задържи топката, да измисли нещо в градивен план, да даде друг ритъм и посока на атаката. Той бе ключов играч. С неговото заминаване конструктивната сила на средната линия не беше вече толкова голяма. В „Дунав“ обаче има и други добри футболисти, така че те ще се справят до края на сезона. Трябва само да се успокоят и шансът да бъде малко от малко с тях. 
- Кои играчи израснаха най-много?
- През миналата година почти всички - като почнем от вратарите и стигнем до Васко Шопов и офанзивните флангови халфове. 
- Чуват се някакви странни слухове, че може би някои от играчите не са си давали зор, за да те компрометират. Какво мислиш по тази тема?
- При мен са идвали хора, които са ми развивали подобни теории. Не надавам ухо на подобни приказки, защото не вярвам, че някой от футболистите е играл симулативно. Наистина не вярвам.  
- Какво ще остане най-ярко в спомените ти от работата ти в Русе?
- Тук преживях най-щастливите си футболни мигове. Направихме две промоции, записахме добро класиране в елита, играхме в Лига Европа. И всичко това дойде след 25 години, в които Русе не фигурираше на футболната карта. Ще го кажа така - каквото и да се говори или коментира сега, никой няма как да ми отнеме това, което направих и дадох за „Дунав“. Имам претенции, че работих честно и със сърце. Защитавах играчите си с всички сили, никога не си позволих да изкарам на светло какво се случваше като комуникация между мен и ръководството на клуба. Стисках зъби заради доброто на отбора. Не ми беше никак леко, няма да му бъде леко и на този след мен. Най-голямата отплата за мене ще си остане любовта на феновете. Те са изключителни. Много ме топли още и едно признание на родители, които ми казваха, че записали децата си в школата покрай еуфорията с представителния отбор. Аз, нищо че вече няма да съм в Русе, ще продължа да стискам палци за „Дунав“. 
- Да уточним нещо за финал - подавал ли си оставка?
- Черно на бяло не съм. Казах само след мача с „Пирин“, че ако виновникът за лошата серия съм аз, мога и ще поема отговорност. Тези думи вероятно са били считани като фактическо подаване на оставка. 
- Имаш ли да оправяш нещо с клубното ръководство?
- Не. Всичко като заплати е изчистено до стотинка.
- И сега накъде?
- /Смее се/. Прибирам се у дома. След този развой на събитията почувствах истински колко всъщност се нуждая от почивка. Ще почина, ще помисля. В този период на годината обикновено не се ангажират треньори, но аз съм спокоен за себе си. Без работа няма да остана. И преди имах оферти, но предпочетох да остана в „Дунав“. Ще имам и сега. Времето е пред мене. 
- Видях, че си постнал в една от социалните мрежи песента на Емил Димитров „Ако си дал“. Какво искаш да кажеш с нея?
- Ами тя го казва ясно - никой не може да ми отнеме това, което съм дал. Дори то да е трошица хляб.