"Въпросът не е дали момчетата гледат порно. Въпросът е кога започват".

Това казва награждаваната авторка на "Ню Йорк таймс" Пеги Оренщайн в интервю с Wired по темата за порно индустрията и как нейните филми се отразяват на подрасващите. Оренщайн пише за семейството, жените и сексуалната култура от години и е била публикувана в издания като Vogue, Time, Slate и The Oprah Magazinе.

"Най-често срещаният отговор е – на 11 години. Понякога на 13, понякога по-малки".

Темата за порното е деликатна, дори за родителите, които говорят свободно за секс. А с напредването на технологиите и развитието на социалните мрежи, тези филми са само на няколко клика от децата.

Те могат да стигнат до клипове с нецензурно съдържание дори да са потърсили в Youtube нещо съвсем различно, а още повече, ако естественият им интерес към секса ги накара да напишат в "Гугъл" "секс" или "цици".

Но това може да ги доведе до образи, които не могат да разберат или осмислят. "В общия случай, при първия си контакт с порно, те не се възбуждат. Чувстват се леко възбудени или несигурни, или си казват "Това е странно", обяснява Оренщайн. "Но когато говоря със 16, 17, 18-годишни хетеросексуални момчета, чувам отговори от "Приемам го като нещо различно, фантастично, отделно от отношенията ми с партньорите" до "Започнах да усещам, че засяга връзките ми, сексуалния ми живот, начина, по който гледам на момичетата, затова спрях".

Последствия

Проучванията, цитирани от Оренщайн, показват, че хетеросексуалните момчета, гледали порно редовно, са по-склонни да подкрепят гей браковете. Но не са готови да подкрепят борбата за равенство на жените, освен това започват да приемат секса като чисто физически акт, а момичетата – като играчки. Освен това измерват мъжествеността си по това колко секси жени са успели да свалят. Друго проучване показва, че момичетата, гледащи порно редовно, са по-малко склонни да се намесят, ако в тяхно присъствие жена бива заплашена или нападната.

Какво да се прави

"Има толкова много неща, за които да се говори, че не можеш да ги обясниш на детето наведнъж", пише майката на три дъщери Рейчъл Халиуел в британския "Телеграф". "Никога не съм имала специален разговор с най-малката, вместо това имаме продължителен диалог".

Трябва да се говори малко по малко, а темите са много – сложността на изразяването на съгласие; това колко е опасно да изпращаш и да получаваш сексуални изображения; нереалистичното изобразяване на секса в порното, пише тя. "Говорим за това, че не бива да изпращаш думи или снимки, които не би искала да бъдат принтирани на тениска, откакто най-малката има мобилен телефон – тоест, откакто беше на 9 години".

"Трябва да се говори за това кое е истинско и кое не е", казва Оренщайн. "Говорете как насилието във филмите не е истинско. () Ние знаем, че тези неща не са реални, че това не е начинът, по който двама души си общуват наистина. Децата трябва да умеят да го разбират в контекст, да го деконструират".