Малко известен факт за един от най-обичаните оперни композитори - Джузепе Верди, е, че той е бил голям любител на вкусната храна. Авторът на шедьоври като „Травиата“, „Аида“, „Риголето“ и „Отело“ при това бил кулинарен патриот и категорично отдавал предпочитанията си на италианската кухня. Благодарение на това тя пък се сдобила с няколко ястия, носещи неговото име. Само в едно отношение кулинарният му патриотизъм търпял пробив - Верди обожавал френските вина от Бордо.
Това, че той познавал и ценял хубавата храна, не е изненада. Джузепе Фортунино Франческо Верди, както е пълното име на композитора, е роден в селцето Ронколе край град Бусето в област Емилия-Романя. А кухнята на Емилия-Романя се слави като една от най-добрите в Италия и неслучайно й е спечелила прозвището La grassa - Дебеланата. Там хората обичат да си похапват, а на особена почит са домашната паста, колбасите, сирената и особено шунката. Родителите на малкия Джузепе държали ресторант и магазин, в който продавали различни видове шунки, вино, сол и кафе. Дори и в годините на най-голяма слава Верди обичал да повтаря: „Аз си оставам селянин от Ронколе“. Той най-много обичал варена шунка Spalla Cotta, приготвена от осолена свинска плешка. Тя трябвало да се свари и Верди съветвал приятелите си как да го направят: „Сложете осоленото месо за два часа в топла вода, за да излезе излишната сол. След това го преместете в хладка вода и го варете на бавен огън в продължение на три и половина-четири часа в зависимост от големината на парчето. Можете да проверите дали е готово с клечка за зъби. Ако тя лесно влиза в месото, значи е готово“. Днес по рецептата на композитора в Италия може да се купи Spalletta cotta di Verdi.
Славата споходила Верди с операта „Набуко“, преди той да навърши 30 години, а следващите му произведения го утвърдили като лидер на италианската оперна школа. Със славата дошли и парите. И „селянинът от Ронколе“ си купил край Бусето вила „Санта Агата“ с малко парче земя, където живял почти 50 години с втората си съпруга оперната певица Джузепина Стрепони. Впрочем с нея е свързан и май единственият скандал в неговия живот, давал храна на завистниците и интригантите цели 12 години. Когато се оженил за първи път, Верди бил на 22 години. Съпругата му Маргарита Бареци била дъщеря на богат местен търговец, меценат и голям почитател на таланта на младия композитор. Джузепе и Маргарита се обичали много, но двете им деца - син и дъщеря, починали като бебета, а младата 26-годишна жена ги последвала 4 години след сватбата. Верди преживял много болезнено загубата и може би затова цели 12 години не сключил брак с Джузепина, а живял с нея „в грях“. Тя станала г-жа Верди в 1859 г. и така бил сложен край на клюките. Джузепина на шега казвала, че се е „издигнала от певица в домакиня“.
Наистина в „Санта Агата“ тя организирала образцово домакинство. Част от земята си Верди превърнал в ботаническа градина, за която събирал редки видове от цял свят. Обичал да сади дървета и го правел за всяка своя опера - за „Риголето“ посадил платан, за „Трубадур“ - дъб, а за „Травиата“ - плачеща върба. Той се учел на земеделие и как се прави вино, развъждал коне, дори си направил собствена млечна ферма. Имотът осигурявал на семейството всичко, от което имали нужда, с изключение на едно - любимия пармезан. Джузепе и Джузепина били много гостоприемни, някои от гостите им оставали във вилата със седмици. В кухнята царувала готвачката Ермелинда Берни, но често композиторът сам заставал до печката, за да приготви любимото си ризото с шафран. В писмо до Камий дю Локл, либретист, оперен продуцент и мениджър на „Опера Комик“, Джузепина написала рецептата на ризотото, което Верди обожавал: „Сложете в тенджерата две унции говежди мозък и неголяма нарязана глава лук. Добавете 16 унции ориз и запържете всичко, като разбърквате често с дървена лъжица. Налейте кипящ говежди бульон (два-три черпака) и постепенно добавяйте от него в зависимост от попиването му в ориза и изпаряването. Приблизително след 15 минути налейте половин чаша бяло сладко вино. Сложете и една след друга три големи шепи настърган пармезан. Когато оризът е почти сварен, вземете щипка шафран, разтворете го в супена лъжица говежди бульон, добавете в ризотото и разбъркайте. Подправете със сол. Ако имате трюфели, настържете върху ризотото, но може и без тях. Покрийте с капак и веднага сервирайте“.
Джузепина починала във вилата през 1897 г. Заради спомените и налегналата го тъга Верди не можел да живее повече в „Санта Агата“ и се преместил в Милано. 4 години по-късно починал след инсулт, а погребението му, на което се събрали над 300 000 души, и до днес е най-масовото в историята на Италия. Артуро Тосканини дирижирал хор и оркестър от музиканти от цялата страна. Многочислената тълпа, която съпровождала композитора в последния му път, пеела „Va pensiero...“ („Лети, златокрила мисъл...“) от „Набуко“, станала символ на освободителната борба на италианците.
Но свен в операта, Верди оставил ярка следа и в кулинарията. На негово име кралят на френската кухня Ескофие кръстил различни ястия - филе от камбала, пържено пиле, консоме, омлет, салатата „Аида“. А неговият ученик и последовател Анри-Пол Пелапрат разработил собствена рецепта на ризото с гъби и аспержи, което също било любимо на великия композитор.

Ризото Верди от Анри-Пол Пелапрат

Необходими продукти:
1 1/2 чаши ориз карнароли или друг за ризото
4 1/2 с.л. масло
1/2 чаши гъби
1/2 чаши връхчета от аспержи
90 г пармска шунка
1/3 чаша белени домати в собствен сок
3 1/2 с.л. сметана
4 чаши месен бульон
1 чаша настърган пармезан
1/2 глава лук
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Гъбите се почистват и се нарязват на филийки. Аспержите се попарват в кипяща вода. Шунката се нарязва на слайсове, а доматите на кубчета. В тенджера се разтапя половината масло на среден огън. Лукът се запържва до златисто. Добавя се оризът и се запържва, докато стане прозрачен. Добавят се гъбите, шунката, аспержите и доматите. Налива се половината бульон и постоянно се бърка до пълното му поемане от ориза. Долива се бульон, колкото е необходимо. Ризотото се готви 8 минути и се добавя сметаната. Когато оризът е готов, тенджерата се маха от огъня, добавя се останалото масло, настърганият пармезан и всичко хубаво се разбърква. Сервира се веднага, гарнирано с връхчета аспержи.