„Ние сме завършили озеленяване, нас са ни учили да създаваме красота, а в един момент се уловихме, че засаждайки дървета с големи корони, в които хлорът падаше и се утаяваше, ние залагаме капани. Когато започнахме да намираме мъртви птици, дори и гълъбите на площада, които устояваха на отровата за попови прасета, взеха да падат безжизнени, тогава разбрахме, че повече не бива да мълчим“. Това разказа вчера Цонка Букурова, една от шестте русенки от някогашния „Паркстрой“, организаторки на първите в България екологични протести, за събитията отпреди 30 години. 
Вчера Цонка Букурова, Дора Бобева, Стефка Монова и Албена Велкова поканиха русенци на 27 септември да си припомнят първия голям екопротест от 28 септември 1987 година. 
Ние не се страхувахме, а се чувствахме виновни за това, което се случва, каза Букурова. И припомни как чашата преляла след тежкото обгазяване на Русе на 23 септември, когато на площада в хлорната мъгла се връзвали пионерски връзки на третокласници. Час преди жените да излязат с плакати от страничните улички и да издигнат плакатите си пред Партийния дом, били свикани партийните секретари на целия град със задачата да не пускат никого да тръгне на протеста. Но те не знаеха, че ние всичко сме организирали така, че нямаше връщане назад, казва Букурова. И припомни напрегнатите погледи, които са си разменяли жените, застанали на улица „Гладстон“, с милиционерите насреща си. 
За тези драматични събития ще припомни разговорът в зала 1 на областна администрация в късния следобед на 27 септември, който ще бъде предшестван от заупокойна молитва в 17.30 ч в храма „Св.Троица“ в памет на вече покойните участници в протестите. След това шествие ще премине от църквата до Бялата сграда, към него ще се присъедини и шествие на протестиращите срещу замърсявания на въздуха с днешна дата, като искат отново чист въздух за жителите на Русе.