Заглавието всъщност е леко неточно, защото за този генерал по-правилно ще бъде да се каже, че е неизвестен. Той не е широко познат като други български висши военни и то не защото няма заслуги пред отечеството, а може би защото верен на офицерската си чест никога не е парадирал с постиженията и заслугите си, а скромно и упорито е работил за отечеството до последния си дъх. Но вече не на бойното поле, а на полето на мемоаристиката и генеалогията. Името на този генерал е Илия Петров Царев (1882-1962). Син е на поборника Петър Стоянов Царев (1835-1899), за който русенското издателство „Лени-Ан“ публикува през 2007 година книга на историка Росен Кожухаров.
Илия Царев е роден в Русе. Първоначално завършва Варушкото училище, а след това Мъжката гимназия „Княз Борис Първи“. Той е четвъртото дете от общо седем в семейството. Откъслечни сведения за него открих в запазената братска кореспонденция с дядо ми Иван Петров Царев (1880-1966). От снимки, писма и пощенски картички успях да сглобя донякъде пъзела, свързан с някои моменти от живота му.
Съхранените документи говорят, че бъдещият генерал завършва офицерската школа в Княжево през 1915 година. Участва в трите войни в началото на ХХ век - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна (Европейската). Благодарение на доблестната си служба е удостоен с редица военни отличия.
Кога точно е произведен в генералски чин, не се знае със сигурност. По всяка вероятност това е станало след споменатите войни. Със сигурност са известни следните факти, свързани с две негови книги. Те са посветени на живота и делото на НВ цар Борис III. Второто допълнено издание на „Двадесет години царуване на НВ Борис III - цар на българите (1918-1938)“ е библиографска рядкост. Книгата е обявена за фашистка и е включена в списъка за изземване, съставен от БКП през есента на 1944 година (вж.ПМС от 6 октомври 1944, ДВ, бр.225 от същата година). Двете издания фигурират в „черния“ списък, съдържащ 701 заглавия, последователно под номера 393 и 394.
Второто издание съдържа 12 глави с обем 336 страници, изпъстрени с богат снимков материал. Цитирани са изключително ценни исторически документи, което придава уникалност на този труд. Снимките са от придворния фотограф М.Курц, а също и от известния Бончо Карастоянов, „Фотоцентрал“ на Борис Натов, фото „Репе“ и др. Авторът е подписал книгата като о.з. генерал Илия Стоянов Царев, а не с бащиното Петров. Това се дължи на сложния проблем с българските имена през годините, който нямам за цел да разяснявам сега.
Логично възниква въпросът как този царски генерал, написал две книги за монарха, не попада в жестоките лапи на т.нар. Народен съд. Отговор получих при едно от гостуванията си в София при моя чичо Борис Иванов Царев (1913-1985). Неговият разказ разбули тази мистерия - дядо Илия спасява от смъртна присъда един от най-влиятелните комунистически функционери Митко Григоров, като съдейства за замяната й с доживотна. След 9 септември 1944 година Григоров връща жеста с нареждането: „Генерал Царев да не бъде безпокоен!“.
Така генералът продължава да живее в скромната си квартира в столицата, намираща се на ул.“Цар Иван Асен II“ в съседство с къщата на писателя Ран Босилек. Тук пише за поборническия живот на баща си Петър, а също и свои спомени. Не е бил женен и няма наследници. Завършва земните си дни в София през 1962 година и е положен в Централните софийски гробища.