Интересен и вълнуващ дебют направи актьорът от драматичен теaтър „Сава Огнянов“ Венцислав Петков. В годината, когато той отпразнува своя 60-годишен юбилей и получи втората си награда „Русе“, и във времето, когато би могъл не без удовлетворение да отбележи, че за него няма тайни в актьорското майсторство и режисьорското изкуство /той е автор на не една и две постановки на различни трупи/, та в тази същата година той направи първите си стъпки в нещо ново за него: оперната режисура. При това не къде да е, а направо на сцена, която носи аромата на световна слава: на остров Корфу. Там със 
спектакъла „Норма“ на Винченцо Белини, режисиран от Венцислав Петков
бе даден стартът на първото издание на Dioysia Opera Festival, който организира друг русенец - именитият български оперен певец Орлин Анастасов. 
Вън от всякакво съмнение, за мен това беше огромно предизвикателство, признава Венци Петков. Поканата на Орлин Анастасов за него дошла изненадващо, макар актьорът да се познава прекрасно и от години и с двамата именити братя. Готвил съм преди време Орлин за изпитите в Музикалната гимназия, а брат му Венцеслав - за Музикалната академия, казва Петков. Следя много какво правят двамата по сцените по света, радвам се за техните успехи, добавя той. Миналата есен обаче останал доста изненадан, когато Орлин Анастасов му предложил той да режисира оперния спектакъл на Корфу. 
„Това е грамаден риск - все пак оперната режисура се различава твърде много от чисто театралната. Още повече си давах сметка колко отговорна е моята задача, като знаех, че именно с тази постановка се дава началото на едно амбициозно художествено начинание с висока артистична стойност, каквато е фестивалът. И съзнавайки всичко това, 
започнах да се подготвям за необичайната за мен задача още от есента 
на миналата година“, разказва Петков. 
В „Норма“ на Белини той открива много паралели с трагедиите на любимия си Шекспир. Трагиката в сюжета на „Норма“ има много допирателни с драматичните линии в „Крал Лир“ и други Шекспирови пиеси. За мен беше ясно, че трябва да съхраним класическото звучене на представлението, още повече, че това го налагат и мястото, където се представя оперният спектакъл, и солидният опит на солистите, повечето от които изиграли доста пъти тези роли, добавя режисьорът. Само изпълнителката на централната партия гръцкото сопрано, звездата Димитра Теодосиу, е изпълнявала партията на Норма 340 пъти! 
Останалите солисти също били големи имена - тенорът Борис Луков /един от известните в България Тримата тенори/ в ролята на Полионе, италианското мецосопрано Франческа Тиди /Адалжиза/, руският бас Алексей Тихомиров в ролята на Оровезо, Марко Чати от Италия като Флавио и Деспина Пурика от Румъния като Клотилда. Любопитна подробност е, че по време на подготовката на спектакъла става ясно, че 
младата диригентка Вилиана Вълчева и Венцислав Петков имат за какво да си говорят не само професионално
Оказва се, че Вилиана е дъщеря на съученика на Венци от варненската Математическа гимназия Адриан!
Когато заминах за Корфу и стъпих на острова и видях старинната крепост, пред която щяхме да издигнем сцената на открито, разбрах колко това място е театрално и колко облагодетелствани сме ние, които вече имаме половината декор, казва Петков. „От другата страна на крепостта е морето - просто цялото това място е символично, романтично, направо предопределено за опера. Всъщност, в началото на миналия век тук е бил построен оперен театър, копие на Ла Скала, където са пели едни от най-големите гласове. През Втората световна война обаче сградата е била разрушена“, разказва актьорът. 
Постепенно той навлязъл в спецификата на работата като оперен режисьор, като не спирал да отчита разликите - със сглобяването на спектакъла буквално в последните дни преди премиерата, с идването на оркестрантите от Русе, на хора от Плевен, с генералната репетиция. Разбира се, че за мен 
всичко беше малко необичайно 
- при нас в театъра всичко върви едновременно, и актьорската игра, и декорите, докато тук репетициите са отделно с корепетитор, а едва малко преди същинското излизане на сцена пред публика вече спектакълът заблестява в своята цялост, обяснява Венцислав Петков.
Заедно с това той е изключително впечатлен и от друго - работейки със световни знаменитости, той нито за миг не е почувствал те да се държат високомерно. В началото бях истински притеснен от имената им - но те не ми дадоха нито един повод да гледам на тях като на звезди, казва русенецът. И затова когато след премиерата на 8 септември видях как възхитената публика обгражда Димитра Теодосиу и 
в продължение на час сопраното дава автографи 
и търпеливо се снима с почитатели, едва тогава си дадох сметка за нейната популярност, казва Венци. 
Днес той се чувства определено по-богат с поредните нови познания и умения, които прибавя към своя извънредно богат театрален опит. А елементи от оперната режисура и емоциите от пълноцветната му седмица на остров Корфу може русенската публика ще разчете в следващите театрални работи на Венцислав Петков, които той ще представи като актьор и като режисьор.