Важни документи, без което работилите в различни периоди в Корабостроителницата не могат да се пенсионират, се оказаха задържани в запечатаното и подготвяно за продажба предприятие.
„Това на нищо не прилича! Работя в Италия, върнала съм се за кратката си отпуска в Русе и се опитвам да се сдобия със заветното удостоверение УП-2, за да го представя в НОИ за оформяне на пенсията ми, но ето че вече толкова време не успявам да го получа!“.  Това разказа в редакцията на „Утро“ Пепа Дилянова, дошла да сподели възмущението си, след като ударила на камък с документите. Проблемът е, че жената иска да получи УП-2 за своите 10 години, през които е работила като счетоводител в Корабната.
Отидох да търся синдичката, оказа се, че тя ходи в офиса само за час на ден, но и тогава е неоткриваема, възмущава се Дилянова. Когато все пак намерила синдика Венцеслава Стефанова, чула троснатото: „Вие не сте единствената!“. Стефанова й обяснила, че не била длъжна да издава въпросните удостоверения. Дилянова обаче я уверила, че като синдик именно тя е длъжна да се погрижи за документацията на затвореното предприятие.
„Отивам десет дни по-късно с намерението вече да си взема УП-то, но синдичката я няма, не отговаря и на телефоните“, оплака се русенката. И нервно завърши: „Тя получава пари, за да върши работа! В Италия, където съм от 15 години, до този моменти нито веднъж не съм имала проблем с тамошните чиновници - хората там работят, за разлика от нашите тук!“.
„От половин година в кантората ми идват хора, които са си внушили, че аз съм човекът, който може да им издаде УП-2. Повечето от тях дори нямат представа, че аз съм синдик само на „Русе Индъстри АД“, което е едно от бившите дружества, наследили някогашния Корабостроителен и кораборемонтен завод. Издавам постояно такива удостоверения, въпреки че това не ми влиза пряко в задълженията, но напоследък ситуацията вече излиза извън контрол“, обясни за „Утро“ синдикът Венцеслава Стефанова. И добави, че става въпрос за над 3000 трудови досиета.
Папките с досиетата на хората са в едно помещение на територията на завод „Юта“, което е с размери два на три метра, там е „седалището“ на моята фирма, продължи Стефанова. Част от документацията пък се намирала в стаичка до портала на другото дружество - „Корабостроителница Русе Запад“, което беше запечатано преди няколко месеца, а на 5 октомври се очаква насрочването на търг за продажбата му. 
Стефанова обясни, че доскоро имало няколко бивши служителки от завода, които познавали работниците и знаели кой от тях в кой цех е работил. Те се справяха бързо с откриването на досиетата и много помагаха за издаването на удостоверения, но наскоро и тези жени бяха съкратени, добави синдикът.
„От НОИ могат да дойдат и да вземат папките с досиетата и ведомостите, те да си ги обработят, за да могат хората там да получават нужните им документи. Молила съм ги да го направят, а те ми казват: „Оформете папките и ни ги предайте!“. Аз не мога да се справя и с това, още повече, повтарям, не ми е задължение. И напоследък съветвам хората да си наемат адвокат и да си търсят документите за стаж в съда“, каза Стефанова.
„От „Русе индъстри“ в несъстоятелност като правоприемник на Корабостроителния и кораборемонтен завод „Иван Димитров“ са приети разплащателни ведомости /с период до 1983 г./ заповеди, свързани с трудовата дейност и картони. Приета е цялата документация на НПП „Автоматика“ в Две могили, впоследствие цех 230 на Русенска корабостроителница. Общият брой на предадените от дела е 710“, каза директорът на русенското подразделение на Националния осигурителен институт Ивайло Дървеняшки. След 1983 г. архивът на дружеството се съхраняваше в „Русенска корабостроителница Запад“, впрочем, техният предварително назначен синдик също няма достъп до документите. Чл.6 от Инструкция 5 за приемане и съхранение на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник предвижда правна възможност документите за осигурителен стаж и доход да бъдат иззети, но няма как да го направим, докато сградата е запечатана, каза Дървеняшки.
От НОИ-Русе обясниха, че именно синдикът е този, който иска вдигането на запора и едва след това може да  стане предаването на документацията, която за бившите работници е важна. 
В Корабната в различни периоди са работили хиляди русенци, за някои там е целият им трудов стаж. За тези хора е важно да получат удостоверението, известно като образец УП-2, с осигурителния доход за 3 последователни години. Той формира индивидуалния коефициент, от който се изчислява размера на пенсията, обясни началникът на сектор „Осигурителен архив“ в НОИ-Русе Виолета Георгиева.
Добре е хората да знаят, че трудовата книжка е документ, с който могат да удостоверят трудовия си стаж, стига тя да е попълвана редовно и стриктно, с подписи и печати, увери Ивайло Дървеняшки. Така че всъщност няма повод за притеснение, ако с книжката всичко е наред. „Ние все пак очакваме предварително назначеният синдик на „Русенска корабостроителница  Запад“ да встъпи в длъжност, да се назначат хора, които да издават УП-тата и да обработят архива за предаване в НОИ. Ако това не стане, ние бихме могли да вървим към изземане на разплащателните ведомости, но не бива да се забравя, че това е доста тромава процедура“, поясни Дървеняшки. Отправили сме запитване към съда има ли правна възможност да ни бъде осигурен на нас достъп до архива, очакваме отговор, каза Георгиева.