Ако някой ми беше казал някога, че Москва може да бъде едно вкусно, ароматно, дишащо с прелестни миризми на удивителна кулинария място, със сигурност щях да си помисля, че човекът силно преувеличава. Или че си представя желаното за действително. Или че е премръзнал, докато е висял два часа и половина на улица „Горки“, за да чака да се освободи място в заведение за сладолед.
Така беше преди двайсетина-трийсет години. Когато в Москва имаше невероятни театри, пълни книжарници, безчет музеи и галерии. Но със сигурност нямаше местенца, където, като се изтощиш от култура и изкуство и бродене по безкрайните улици, да влезеш да хапнеш или да изпиеш едно добро кафе или просто да поседиш с приятели. Все пак, става дума за времената, когато българските студенти след ваканция тръгваха към Русия с кашони, запълващи 
„липсите“ в съветските магазини - зрял боб, лютеници, шпеков салам
та дори и проста паста за зъби и сапун. 
Е, който сега посети за първи път в Русия, изобщо не би ми повярвал. Аз самата трудно повярвах, макар да видях с очите си промяната в Москва именно в начина на живот, в чисто социално-битовата парадигма, по отношение на удобствата и обикновените радости, които предлага един голям град. 
Със скоростта на светлината Москва и големите руски градове излязоха от сивия соц и се превърнаха в цветна и изобилна реалност. Руската „перестройка“ отвори вратите да се проветри, а фактът, че руските пазари са необятни и че руснаците имат пари да купуват качествени стоки свърши останалото. 
И когато днес човек попадне в Москва, пак има възможност да обикаля до премала музеи, исторически и културни забележителности, театри и клубове. Но заедно с това може да опита аромата на безгрижното свободно време, като се отбива в едно или друго заведение, като пробва една или друга типично руска вкуснотия или 
гурме измишльотина като „черен сладолед“
например. Ще ви го предложат на централната улица „Тверская“, до паметника на Чехов на култовата за театралите и интелектуалците улица „Камергерский“. 
Ако тръгнете по „Камергерский“, но ви се пие кафе, можете да го направите тутакси, като го комбинирате с изискан сладкиш - в кафе ресторант „Чеховъ“, където със сигурност ще доловите аромата на края на 19 и началото на 20 век - на чеховската вишнева градина и меланхоличните герои на класика. 
Въпросната улица, превърната от десетина години в пешеходна зона и потопена в каскади от цветя, изобилства с театри, клубове, книжарници и безчет кафенета. Вие обаче продължете надолу, пресечете „Петровка“ и след като послушате малко рок или цигулкови квартети в градинката зад ЦУМ, поемете нагоре по Кузнецкий мост - друга легендарна московска точка. Ако вече сте огладнели, отбийте се в „Burger Heroes“, част от веригата бургер барове „Gyros for Heroes“, в случая той е в... Музея на съветските игрални автомати.
Хапнете там „Черна мамба“ 
- фирмения бургер на заведението, който момчетата в кухнята ще приготвят специално за вас с пушен бекон, чедър, вишни, грамадно кюфте от мраморно телешко, гарнирано с подправки. Пържените картофки и стъблата от целина са безплатна добавка. 
Оттам вероятно ще се отправите да видите дали си е на мястото площад „Лубянка“ с потискащото здание на КГБ - да, там си е. По-интересното, разбира се, е грамадната триетажна книжарница „Библиоглобус“ на улица „Мясницкая“. Гледайте да не се товарите много с книжнина, ако не се прибирате веднага в хотела. А като тръгнете по „Никольская“ към Червения площад, ще видите, че и там всичко си е на мястото. Е, пред мавзолея на Ленин вече не се редят тълпи, той и без друго работи само три дни в седмицата и то от 10 до 13 ч. Затова пък на входа към площада, където московчани са отбелязали с красива метална площадка своя „нулев километър“, туристите продължават да хвърлят монети. Преди десетина години отстрани стояха бабички, които се хвърляха веднага да прибират парите. Сега няма бабки, затова пък 
двамина яки мъжаги дебнат туристите... с металотърсачи! 
Обиколката на Москва има чудното свойство да предизвиква глад. След като поседите до фонтаните пред Болшой театър, просто тръгнете по „Петровка“. След три преки сте пред ресторантчето „Мандариновият гъсок“. Дървени масички, шарени перденца, най-различни детайли от подредбата на старинна средно заможна руска къща. Менюто включва всичко характерно за руската домашна кухня - елда, блини, салата „Оливие“, винегрет, солени краставички, мариновани гъбки и каквото друго ви дойде на ума. Към това прибавете някои известни и обичани от руснаците кавказки изкушения - чахохбили, хачапури и други подобни...  
Умишлено пропускам да спомена десетките места за бързо хранене от рода на „Макдоналдс“ и „Кентъки фрай чикън“. Московчани са ги позиционирали предимно покрай гари, спирки на метрото - сиреч, там, където хората бързат и са готови да хапнат нещо на крак, надве-натри, колкото да не им куркат червата. Ще подмина и другите кулинарни опорни точки, които са една идея по-горе от фаст фуда, но и те са от онези, „бързите“ места: във веригите „Шоколадница“, „Кофе хаус“, „Сластьона“, както и в многобройните френски пекарни и сладкарници пътьом може човек да хапне руски блини или френски палачинки „creppes“, кишове и кроасани по десетина вида и също толкова вида кафета и безалкохолни питиета. 
Но специално ми се иска да разкажа за два гурмански контрапункта, които непременно си струва да се посетят. Едното е ново заведение, което от година и половина приковава погледите на московчани и техните гости, като отскоро вече е превърнато във верига. Другото е култов супертежкарски ресторант, където хората си запазват места със записване месеци напред. 
Да отидеш в Русия и да не опиташ истински пелмени 
- това е също толкова немислимо, колкото и да отидеш в Рим и да не видиш папата, както гласи старата поговорка. Разбира се, пелмени могат да се поръчат във всяко трето, да речем, заведение в Москва. 
Най-вкусните, най-истинските и най-интригуващите пелмени изкушават в едно неголямо ресторантче, което носи енергичното име „Лепим и варим“. Откриват го преди около година и половина трима млади руснаци, които до този момент са се занимавали с радио и комедийно шоу.  „Лепим и варим“ се намира в самия център на Москва, на стотина метра от внушителната сграда на Московското правителство. Просто от най-главната московска улица „Тверская“ като стигнете до паметника на основателя на Москва Юрий Долгорукий /на това място, впрочем, е бил паметникът на легендарния за българите генерал Столетов/ трябва да свиете наляво по пресечката „Столешников“. А слизайки по нея надолу, не се зазяпвайте по другите ресторанти, бистра, кафенета и симпатични кръчмета. Наблюдавайте надписите  внимателно, за да не пропуснете една тенекиена табела, която ще ви отведе във вътрешното дворче с търсеното царство на пелмените. Помещението не е голямо - десетина дървени маси, семпли столове, 
абажурите на лампите са ...трилитрови буркани и алуминиеви тенджери
Вдясно от входната врата има дървен бюфет, каквито в средата на миналия век е имало във всеки дом. Този е боядисан в зелено, на вратите му има огледала, а отгоре - рафтче с книги, сред тях и „Москва и московчани“ на Гиляровски, който е живял в тази сграда. По-забавното е, че ако отворите вратите на бюфета, ще се озовете ...в тоалетната - тя прилича на малка кипра кухня, с метален леген-умивалник, шарени перденца и ...екран, на който постоянно се въртят филмите на Чарли Чаплин.
Три-четири жени, облечени в черно-бяло - основната гама на заведението, сръчно поемат тестото от разточващата машина, изрязват от него кръгчета и сгъват пелмените - това руснаците наричат „лепене“. Всичко това става пред очите на посетителите - само зад една стъклена преграда. Излишно е да уточнявам, че в „Лепим и варим“ ще опитате пелмени, каквито надали ще намерите в друго заведение от какъвто и да било калибър. Вижте само названията в менюто: „Мамин Сибиряк“ /по фамилията на един от известните руски писатели/, „Ментово агънце“ /зелени на цвят/, „Знаменитата скарида“ - черни, оцветени с мастило от сепия. 
Когато поръчката ти е готова, те викат по име
„Пелмените за Мария са готови!“. Употребявам това име, защото в неголямото заведение е постоянно пълно с народ, при това горе-долу половината са чужденци, особено любимо е мястото на испанците и англичаните. 
Другият гурме писък, който си струва човек да посети, е „Кафе „Пушкинъ“. Намира се срещу паметника на Пушкин, в началото на булевард „Тверской“. Създадено е заради незабравимия шансон „Nathalie“ на Жилбер Беко, в който романтичният французин кани своята руска приятелка Натали да отидат да пият горещ шоколад в „Cafe Pouchkine“. Години наред туристи обикалят Москва, търсейки въпросното кафе. Няма как да го намерят, тъй като то е художествена измислица на Беко. Но ето че преди 25 години предприемчивият руснак Андрей Делос решава да поправи пропуска, купува старинните барокови сгради, принадлежали през 18 век на руски велможа, а след това на немски аристократ. И създава заведение, в което възражда руската дворянска кухня, която изкушава денонощно руски артисти, художници, певци, но също и звезди от ранга на Шер и Лео ди Каприо. В различните зали със специфична атмосфера - „Аптеката“, „Библиотеката“, „Мазето“, „Каминната зала“, „Оранжерията“, „Лятната тераса“ сервират невъобразими творения като „Карелска пъстърва с мачкани картофки“, „Отбрано телешко меко, леко минало през огън, рецептата е видяна при татарите“, „Шницел от пилешко, пълнен с гъби, поднесено за господа гостите изискано“, „Домашен конфитюр от елхови шишарки“. Цените, разбира се, също съответстват на ранга на заведението - шницелчето е около 40 бг лева, а пъстървата - 120 лева порцията.