Русия може да разчита все по-малко на „меката сила” – способността да влияе чрез привързаност и положителен пример, пише анализаторът Марк Галеоти в свой доклад, озаглавен „Контролиран хаос: Как Русия управлява своята политическа война в Европа”.

Според него, за западните очи такова влияние не е достатъчно, но пък руското мислене го вижда като още един лост за влияние върху други страни. И макар често руската „мека сила” да е ограничена до националните лидери, които виждат модел за подражание в лицето на президента Владимир Путин, тези симпатии се виждат в Югоизточна Европа в страни като България и Сърбия чрез способността на Москва да действа като техен защитник, не на последно място от Османската империя в историческия контекст.

„Навсякъде Русия има превъзходство, макар и често поради митологизирани и неразбрани причини, като пречка пред предполагаемата американска хегемония или като бастион на традиционните ценности”, пише Галеоти.

По неговите думи, има много общи теми за руската пропаганда, до голяма степен свързани с предполагаемото беззаконие на САЩ, нуждата от сътрудничество с Русия срещу тероризма и моралната равностойност на Москва и Запада. Също така, според него, има една всеобща надежда да се издигне достатъчно голям облак от прах, спекулации, половин истина, конспирация и измама.

Галеоти посочва, че широката цел на Русия за държави, които имат силни културни и исторически връзки с нея, изглежда е „социално пленяване”: печелене на сърца и умове или поне известно съчувствие.

„Когато институциите са по-слаби, Москва може дори да потърси „пленяване” на държава, като например България, където амбицията, макар и силно осъждана от мнозина, изглежда е създаването на мощни мрежи на съюзници и клиенти вътре в страната. В същото време тази страна остава в НАТО и ЕС, точно за да бъде "троянски кон".

Въпреки че вероятно е преждевременно и несправедливо да твърдим, че България вече е "в напреднал стадий на пленяване", все пак е учудващо как политическите, културните и икономическите интереси често са съгласувани с руската петролна компания "Лукойл" и различни местни дъщерни дружества. Особено интересен е начинът, по който българските търговски обекти генерират и разпространяват проруски истории не заради натиск или обещания от Москва, а защото за тях има готов местен пазар. Това дава тласък на политическия процес, подсказвайки, че в България в момента се върти някакъв порочен кръг, независимо от руските действия.”

Докладът продължава:

„Важен инструмент сред активните мерки на Русия са медиите и способността да влияе върху тях в целевите страни. Изглежда така, сякаш всеки евроскептичен или нехаресващ НАТО гражданин е повлиян именно от руската пропаганда. Независимо от това, дезинформацията - разпространението на често неверни или изкривени новини - и потокът от алтернативни мнения, които имат за цел да заглушат реалностите, са несъмнено централни елементи на настоящата политическа война. Отчасти това е сферата на чуждоезичните медии като RT (която излъчва на английски, арабски и испански език) и онлайн агенцията Sputnik (която издава на 30 езика)”.

Според анализатора, отвъд използването на медиите, Москва също търси други инструменти, чрез които да прокара своето послание или да проведе политически операции. Той посочва, че понякога те са използват дори само заради чувството за обща враждебност, независимо дали към САЩ или либералните ценности.

„Съществуват и т.нар. "полезни идиоти", които дори не осъзнават коя страна приемат. И накрая, заедно със самомотивираните индивидуални "тролове" в интернет, които разпращат московските опорни точки, съществуват и много митологизираните, но въпреки това истински "тролски ферми". Тук платените работници прекарват своите смени с пускане на онлайн постове и коментари под стриктни инструкции, понякога рекламират търговски продукти и услуги, но в голяма степен работят за насърчаване на политическата програма”, казва специалистът.

Марк Галеоти заключава, че Русия провежда и насърчава "активни мерки" в Европа за дестабилизиране и объркване на правителствата и обществата, но те често са опортюнистични и се оформят от местните условия.

Това включва широк кръг участници, от държавни служители и медии, с военни заплахи, бизнес лобита и шпиони.

„Русия преследва различни приоритети в различните страни. Това до голяма степен се определя от корелацията между силата на националните институции на страните и тяхната уязвимост спрямо руското влияние”, казва той.

„Без да се отказва от надеждата да убеди Москва да промени политиката си, Европа все пак трябва да се заеме със собствените си уязвимости: "да поправи покрива", а не просто да се надява, че дъждът ще спре. Това включва, наред с другото, и решаването на демократичните отстъпления в някои части на континента”, категоричен е анализаторът.