Ако сте гледали филма „Вател“ с Жерар Депардийо в ролята на прочутия френски готвач Франсоа Вател, вече имате представа за разточително богатите приеми, които са давали благородниците през 17 век. Ако не сте гледали филма, ще добиете представа от следните факти: през 1671 г. тридневното гостуване на Краля Слънце Луи ХIV със свита от 3000 души при Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде, в замъка Шантий струвало 50 000 сребърни екю, които преизчислени към днешна дата са повече от половин милион евро. Ако името на замъка ви е познато, най-вероятно е, защото именно там Вател създава прочутия крем Шантий - разбита със захар сметана и овкусена с ванилия. Точно тези пищни банкети, които не са само пиене и ядене, но и музикални и театрални представления, се оказват фатални за честта на Вател. Той е уникално креативен и всеки от трите дни на гостуването на краля е тематичен във всяко отношение, като последният е трябвало да бъде посветен на морската митология, рибите и ракобразните. Но предната нощ се разразява страшна буря и рибарите му носят само няколко от поръчаните стотици риби. В невъзможност да преживее своя провал Вател се затваря в стаята си и се пронизва смъртоносно с меча си. Ако е бил мъничко по-малко честолюбив, той е щял да дочака десетките каруци с риба и любимите му змиорки, които пристигат в замъка няколко часа след смъртта му. За него друг велик кулинар, но от 20 век - Антоан Карем, казва: „В своята работа френският готвач се ръководи от чувството за чест, което е неотделимо от кулинарното изкуство. И пример за това е великият Вател“.
На умението на Вател да организира такива пищни приеми се възхищавали Молиер, кардинал Мазарини и Филип Орлеански, които неведнъж заемали кулинарния магьосник от Никола Фуке, където той работел, преди да отиде в замъка Шантий. На един такъв прием, устроен от Луи ХIV през 1656 г., менюто включвало 32 вида салати, 10 вида супи, 16 топли предястия, 14 вида пастета, 121 рибни и 16 месни блюда, 12 дивечови ястия и 24 вида торти. Твърди се, че главен готвач на цялото това разточително ядене бил именно Вател, когото кралят взел на заем от тогавашния му господар Никола Фуке. Също така се твърди, че една от сервираните супи е била прочутата Супа на кралицата. По това време тя се приготвяла с бадемово брашно и змиорки, за които се смятало, че имат целебна сила и най-вече - че дават мъжка сила на благородниците. По-късно змиорките били заменени с пилешко месо. В книгата си „Вател и раждането на гастрономията“ (Vatel and the Birth of Gastronomy) френският кулинарен историк Доминик Мишел публикува рецепта за Супа на кралицата с месо от змиорки.
Всъщност първата отпечатана рецепта за тази супа e в „Le Cuisinier francois“ на Франсоа дьо ла Варен, публикувана в Париж през 1651 г. - една от най-влиятелните готварски книги, която прави истинска революция във френската кухня. Няколко години по-късно същата рецепта се появява в Англия, твърде вероятно като превод от същата книга. Английските кулинарни историци твърдят, че супата много бързо се понравила на сънародниците им и рецепта за нея под различни имена се публикува в готварските книги през следващите 180 години. В крайна сметка деликатния бульон с аромат на бадеми се превръща в Бялата супа, която толкова често се среща в романите на Джейн Остин.
Никой категорично не твърди, че Вател е автор на Супата на кралицата, въпреки че тя се свързва най-вече с неговото име. Има една теория обаче, която не само обяснява името на супата, но и прави рецептата по-стара с един век. Според нея тя е била сервирана за първи път през ХVI век в двора на кралица Марго. Маргьорит до Валоа (1553-1615), най-малката дъщеря на Катерина Медичи и първа съпруга на френския крал Анри IV, остава в историята освен с всичко друго и с безбройните си любовници. Красавицата с твърде леко поведение обичала да си похапва леки ястия и се предполага, че едно от тях е била въпросната супа. Всичко това обаче е само в сферата на догадките и пикантните разкази за нравите в кралския двор. Защото до 1893 г., когато са публикувани апокрифните „Спомени на маркиз дьо ла Креки“ („Memoires de la Marquise de Crequy“), никъде не се открива връзка между Марго и супата. Но пък историята си я бива.

Супа на кралицата

Необходими продукти:
600 г пилешко месо
40 г масло
120 г млени бадеми
200 мл бяло вино
200 г гъби
10 г магданоз
10 г стрък от целина
5-6 стъбла див лук
1-2 клонки мащерка
1 л пилешки бульон
1 лимон
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Пилешкото месо се нарязва на неголеми кубчета и се запържва леко в маслото. Налива се бялото вино и се вари 5-10 минути. След това се добавят смлените бадеми и всичко се пасира в блендер или кухненски робот. Добавя се пилешкият бульон и всичко се прокарва през сито. Разбърква се хубаво и се слагат зелените подправки и обеленият от кожата и нарязан на парченца лимон. Супата се вари още 15 минути. Посолява се на вкус и още веднъж се минава през сито. Отделно почистените и нарязани гъби се сваряват в малко подсолена вода. На дъното на купа за сервиране се слага предварително препечена филийка хляб, върху нея част от гъбите и се заливат със супата. Може да се украси с крутони. Поднася се гореща.