Наскоро група учени, съвместно с британски студенти, направиха ценни открития в Средновековния град Червен - 16-тата поред и неизвестна досега църква и 4 гробници. Светлана Великова е един от археолозите, които участваха в разкопките, проведени под ръководството на Стоян Йорданов от Историческия музей. След откритията екипът даде специална пресконференция на мястото на проучванията, но специално за „Утро“ Великова разказа още подробности и сподели очакванията си за следващото археологическо лято, когато ще продължат проучванията в средновековния град.


- Г-жо Великова, откъде започнахте проучванията в средновековния град и какви очаквания имахте?
- В началото се ориентирахме в западната част на крепостта Червен и по-конкретно в една много отдалечена територия, която е на няколко метра от Епископската резиденция, датирана от Ранноосманския период. Първоначално от новият обект не се виждаше нищо, освен че е в района на сформирала се гора. Единствено имаше пътечка, която ни отведе дотам, и се виждаха два градежа като стени. Ние тръгнахме с идеята да открием какво е това преграждане и защо се е налагало там да се изгради стена, която няма общо с външната стена на града. След разчистване на терена видяхме две стени и кулоподобно очертание. И още първите дни започнаха да излизат други неща - градежът, който се очерта, бе различен от кула. Видяхме пояс от тухли. А църквите през Средновековието са строени по модел ред тухли, ред камъни, което ни подсказа, че сме попаднали на църква. Освен това започнахме да намираме голям брой фрагментирни стенописи, което потвърди нашите предположения. Така открихме 16-та поред църква в средновековния град. 
- Какво е известно досега за нея?
- Църквите се разделят на две части - преддверие или т.нар. нартекс и основна част или т.нар. наос. До момента сме открили преддверието на тази църква. Това, което се виждаше в началото, се оказа второстепенен зазидан вход. Впоследствие открихме още един вход от северната страна. Църквата е построена върху скала, където има естествена неравност на терена и това конструктивно е повлияло на строежа й. В южната й част стените са високи около 150 см, а в северната, където скалата е по-висока, са по-ниски. Обектът има нужда от дългогодишно проучване и сериозна работа.
- Към кой период отнасяте новооткритата църква?
- Към периода след превземането на Червен през 1388 г. Градът е превзет по време на похода на Али Паша, след това през османския период укрепената част на крепостта се е използвала за гарнизон. До 14 век там има свиване на населението, след това популацията нараства, което ни води до извода, че именно в този период е построена и нашата църква. Има следи от застрояване, а след това и от опожаряване. Разбрахме за опожаряването от лющещите се и розовеещи камъни, което е белег за пожар. Благодарение на британските студенти, които идват по програма „Еразъм“ и от 2002 г. участват в наши проучвания край Червен, изследвахме работилниците, както и 15-тата църква и некропола към нея. Тази година проучихме малка част от новооткритата църква, като има много неща около нея, които не са открити все още. 
- Но може ли отсега да се каже дали тя е голяма за своето време и какво е значението й за историческата наука?
- Червен има силно значение за периода 13-14 век. През Османския период градът губи облика си и от 10 000 души население остават около 100 християнски семейства, както са записани в турските извори. Църквите, които се намират в него, са характерни за един средновековен град. Такъв голям град има нужда от църкви. 2-3 големи не могат да съберат цялото население, затова има по-малки църкви, които да събират хора по празници. Нашето откритие е средна по големина църква, засега сме разкрили 6 метра от нея, но очакваме да е около 13 метра. Колкото до значението й - всяко откритие е значимо, а познанията ни за средновековния град ни помагат да предположим какво откриваме. Въпреки това можем да бъдем изненадани от откритията и колкото и да търсим, винаги можем да открием много повече неща. Досега знаем, че на това място, където е църквата, са живели аристократичните семейства. По принцип във високите части са живеели богатите семейства, а в предградията - обикновените граждани. Така разбрахме, че в западния край на града има квартали, които получават разцвет по време на турските гарнизони. Вижда се, че след завладяването на Червен една част от църквата е запалена и най-вероятно след опустошаването на града тя е загубила значението си. 
- Колко корабна е новооткритата църква? 
- Основното помещение на църквата - нартекса, се свързва в най-източния си край с едно олтарно пространство, което е скрито за хората, само духовници са имали право да влизат там. Съответно трикорабните църкви са разделени на няколко сектора, които са по цялото протежение на основното помещение и завършват с абсиди. Храмът, който проучваме, не ни дава ясни знаци какъв е бил, но по пръста проследяваме, че вероятно е еднокорабен. В основната част има стъпки от колони, които може да са били и част от стените на църквата. 
- Доколко важно е откритието на тази църква?
- Откритието е важно, предвид факта, че градът е разкопан преди повече от век. Църквата е характерна за областта, а стенописите, които открихме, са характерните храмови стенописи. Надяваме се следващата част от църквата да е по-силно стенописана. Така че се очертава през следващите археологически лета да работим по нея. 
- Освен църквата, сте открили и гробни камери. Какво има в тях и какво е значението им?
- Относно гробните камери мога да кажа, че едната е извън пределите на църквата. Скалата е допълнително обработвана, за да се изкопае гроб. Преди гробницата имахме открити много разбъркани кости, което означава, че е имало некропол. Другите три гроба са в малка част след преддверието на църквата. Най-вероятно откритите гробове са на видни духовници или аристократични личности. 
- Възможно ли е да се установи по-конкретно какви са били те?
- Няма как да проучим всичко. Знаем само как са положени хората. В две от камерите открихме разместване, което ни води до извод, че е имало вандалски прояви. По принцип подобен тип гробове имат каменни плочи, които в случая липсваха. Друго интересно е, че някои от погребаните са имали заболявания. Един от скелетите е със счупена ръка, което е доказателство за заболяване или наранявания. Полът на останките ще се изясни при следващите проучвания, като се надяваме да разберем повече. Защото според нас, на пръв поглед, не всички са от мъжки пол, което предполага семеен гроб. 
- А каква е вероятността смъртта на тези хора да не е от болест, а да е причинена след заселването на османските завоеватели? 
- Това все още не може да се установи, но не е изключено. Засега забелязахме, че липсват дарове в тези гробове, но това не означава нищо, защото според християнските обичаи даровете при покойника не са традиция. При един от погребаните открихме средновековни копчета, които очевидно са били част от наметка или дреха. Не се знае обаче дали гробовете не са плячкосани, защото е възможно това да се е случило след превземането на града. Засега се предполага, че телата са погребани преди този исторически момент, но всичко засега е теория. 
- Очаквате ли да откриете и други обекти?
- Очакваме още храмове, защото логиката е да има още. Досега нямахме догадки за тази църква, така че се надявам да разберем повече за нея. Районът покрай Червен е обсипан с различни църкви и манастири. Има църква, която наподобява тази в Иваново, което свидетелства за добре развития средновековен духовен живот в района. Всички църкви и манастири в областта на река Русенски Лом свидетелстват за видни духовници и владетели, които са живели тук или са ги посещавали. Това означава, че средновековният град Червен е бил с голямо духовно значение през периода на Второто българско царство. Свидетелство за това е копието на червенската кула - Балдуиновата кула в Царевец. Така че очакваме още интересни открития в този район. 
- Споменахте британските студенти, те какво конкретно правеха и как ви помагаха?
- От самото начало, от начертаването на квадратите, с които се очертават обектите, до края на проекта те работиха усърдно. Съвместно с нас изучаваха всички открития, търсеха нови находки и т.н. По този начин имаха възможност да научат повече за българската история и култура, не само от Червен, но и от други обекти в страната. Много сме доволни от тяхното участие. Благодарение на тяхната помощ постигнахме добри резултати и се надяваме отново да работим с тях.