Гледам, че си харесала едно пътуване покрай нос Хорн,  „Ревящите 40-градусови...“ - започвам разговора с русенката Анна Димитрова, която поне половината град познава достатъчно добре. Познава я, защото много русенци са си правили очила в нейната оптика, други  харесват нейните стихове и следят излизането на всяка нейна нова поетична книжка, трети са ходили с нея на поход или просто я познават, защото е добър, сърдечен човек, отзивчив и отекващ към всичко споделено. 
Подпитвам Ани за пътешествието, наречено от организаторите „Пътешествие до края на света“, тъй като преди време пак така й подхвърлях подобни фрази, като си мислех, че за нея те звучат също тъй примамливо-недостижимо, както и на мен. Докато не установих, че Ани току-що се е върнала от едно такова „недостижимо“ пътешествие. После от друго, от трето... 
Днес Анна Димитрова е от малкото русенци, които вече са стъпвали на четири континента, че дори са и пребродили части от тях доста задълбочено. 
Видяла е почти цяла Европа, засега без Скандинавието
в Азия има четири-пет ходения, други две - до Латинска Америка, а тази пролет беше и в Африка. 
Не съм се замисляла и задълбочавала откъде избива тази жилка, която с времето се шлифова и се превръща в откровена пътешественическа страст, казва Анна. Може би това идва от ранното й детство - родена в Силистра, тя расте в семейството на армейски офицер и заради това фамилията обикаля на практика цялата страна: от Силистра - в Шумен, от Шумен - в Ардино, оттам - в Добрич, после - в София, а накрая се установяват трайно в Русе. Тук Ани завършва Трета реална гимназия в последния й випуск, преди училището да стане Руска езикова гимназия. Докато се колебаела в кой университет да кандидатства, започва работа в болницата, а след година става касиерка в оптиката /по онова време в Русе оптиката е само една/. Имаше възможност да запиша задочно фина механика и оптика в единствения техникум в София и го направих, казва Анна. И не отрича, че се е озовала напълно случайно в оптиката, но ето че съдбата прави така, че 
за цял живот й оставя заниманието със „светлината в очите на хората“
както поетично се изразява самата Анна. 
Но тук друго е по-важно, усмихва се тя. Управителката на оптиката в Русе Дарина Грънчарова е тази, която ми отвори очите за много неща - и професионално, но и за туризма, продължава русенката. Грънчарова е човекът, който първи отвежда Анна на екскурзионно летуване в Родопите. И така открехва врата към чудесата на пътешествията за Анна. 
Интересно, където и когато и да отида, все си ходя с моите малки приключения, смее се русенката. Още при първото излизане в Родопите двете с Дарина Грънчарова решават в местността Чудните мостове да влязат в пещерата Ер Кюприя, въпреки изричната забрана. При това аз бях вече с навехнат крак, уточнява Ани. Двете не само влезли, но и тръгнали по коридорите на пещерата, промушвали се през тесни цепнатини, хлъзгали се по влажния под на проходите, докато накрая стигнали до едно езеро, след което нямало по-нататък накъде да продължат. А връщането било още по-сложно - по мрачните хлъзгави пътеки, като вече било разцъфтяло и притеснението, че никой не ги знае къде са... 
Ама аз и тази година, след толкова опит, пак преживях усещането за объркване и почти изгубване, признава русенката. Преди няколко дни тя се върна от поредно туристическо скитане по Родопите. Под връх Вейката, близо до границата с Гърция, поела по една пътечка, после решава да съкрати пътя и да си спести едно слизане по урва... и в един момент установява, че вече е изгубила ориентирите, които да я отведат към мястото на срещата с групата. Хубавото е, че в такива ситуации, още преди да успея да се паникьосам, сякаш някой ми изпраща чудо - и обикновено то е във вид на ангел-спасител, разказва Анна. Този път 
под връх Вейката в ролята на „ангела-спасител“ се явило момче с мотор
което я отвело до село Долно Къпиново. Оттам с автомобил на стоп русенката успяла да стигне до уреченото място, при това така, че от групата още не били успели да се разтревожат, че я няма. 
Скоро след първото си летуване в Родопите Анна вече е част от русенското туристическо дружество, като дори завършва курс за младши инструктор по туризъм. Ходи на походи заедно с известни русенски туристи като адвокат Петър Лечев, юриста Владимир Тодоров, цигуларя Михаил Чакъров, журналиста Христо Димов, а след това става част от легендарната група на съдия Борис Кацаров. „Тази група беше едно истинско семейство - всяка година на 1 януари Кацаров ни събираше в сладкарницата на „Дунав“ и обсъждахме маршрутите, които ни предстоят. Постепенно в групата влизаха и децата на туристите, аз също мъкнех там моите племенници Красимира и Милена, по-късно и тези деца пораснаха и започнаха да водят своите деца... Много ходехме в Рила, Пирин, Родопите - всяка от планините е удивително красива по свой начин, всички те са много различни и много привлекателни“, разказва Анна. Правят летни преходи и зимни изкачвания.
През февруари 2010 г. едно такова традиционно 
зимно изкачване на Мусала запознава Анна с мексиканеца Хорацио
Младежът, който с очарователната си непринуденост и дарбата си да руши прегради стана любимец на цяла България и спечели къща в едно великотърновско село в един от телевизионните шоу формати на Слави Трифонов, се сприятелява с русенката и дори след похода отсяда у тях. Хорацио е и една от причините да се разпали с нов плам страстта към пътешествията на Анна. „Той ми показваше снимки на компютъра откъде е минал, аз пък му показвах снимки от България. И някак проумях, че ако наистина човек иска да пътува и да опознава нови държави, красоти и светове, не може да има пречки и оправдания. Още преди да нахлуе демокрацията, бях ходила на екскурзии до Германия и до Съветския съюз. А сега вече беше време да подновя тези обиколки“, казва Анна. 
И през 2012 г. заминава за Йордания и Израел. Това е първото от по-далечните й пътувания, при това много мечтано - желанието й да се докосне до светите места в Израел датира отдавна. Най-голямото й изживяване там е в църквата „Рождество Христово“. На Божи гроб има много туристи, не можеш да се съсредоточиш, а в храма имаше голяма литургия за кончината на арменския католикос. Отидох в пещерата до храма, седнах долу и слушах службата - тя беше толкова вълнуваща и тъкмо в този момент 
усетих светостта на тези места
разказва русенката. 
В Йордания сред ярките й спомени е останала разходката с магаре. По едно време установила, че е сама - тя на магарето, и нейният водач, йордански младеж. Само за миг ми мина през ума, че съм сама, на непознато място, сред абсолютно непознати хора - но това беше наистина само за миг, след това се отдадох на удоволствието да пия чай с бедуините, после спряхме при майката и сестричката на моя водач, пак пихме чай, аз събирах камъчета...“, продължава Анна. 
През 2013 година е първото й пътуване до Индия, организирано от пиарката на митницата и бивша журналистка в „Утро“ Руслина Александрова. Делхи, Джайпур, Агра, Ришикеш - две седмици омагьосващо вълшебство, с аромат на подправки, типично индийска шумотевица и многотия, с багри, мириси и звуци на приказка. Година по-късно следва второ пътуване до Индия - този път по Южна Индия, като тогава Анна осъществява и друга отдавнашна мечта - да посети удивителния град Ауровил. 
А през есента на 2014 година неустоимата тръпка я отвежда в... Перу! „Открих тази екскурзия случайно, навих се, после се оказа, че част от групата са се отказали и в крайна сметка заминахме само трима души! Но това, което видяхме, беше наистина невероятно! 
Лима, Куско, хората, ламите, просторите, върховете, езерата
овеяни с толкова много история...“, спомня си Анна. Преди да тръгне към Лима, тя открила във Фейсбук една перуанка, която прекрасно говори български - Сандра, завършила медицина в София. Свързали се, сприятелили се и Сандра станала техният първи водач по столицата на Перу. Преди година пък перуанката пристигнала в България за среща на випуска - тогава Ани върнала жеста, поканила я в Русе и я развела из всички красиви и интересни кътчета на града и околностите. 
Казват, че апетитът идва с яденето. Очевидно това важи и за пътешествията. Защото през 2015-а Ани заминава за Непал, оттам се спуска и до Северна Индия, а през 2016-а, докато се гласи за пътуване до Тибет, се отваря възможност, която не е за подминаване - екскурзия из Централна Америка заедно с прочутия пътешественик и тв водещ Симеон Идакиев! Така преди Тибет 
русенката обикаля Гватемала, Хондурас, Салвадор, Никарагуа
като групата успява дори за ден да спре и в Панама и да види Панамския канал! Много е красиво - вулкани, джунгли, зеленина, история, маите - трябва да се види, казва Анна. 
И казва, че тя самата се чувства прекрасно, когато е на път. Това е едно от най-равновесните й състояния. Преди да тръгне нанякъде, първо се подготвя - изчита де що намери за местата, където предстои да обикаля. И затова понякога се оказва по-подготвена от местните водачи. В Хондурас смаяла гида, като му обяснила, че в страната има река България, а в Ел Салвадор показала на гида и на групата улица с изрисувани от художници къщи... 
Писането, което е нейна втора природа, я води на пътешествия винаги с бележник в джоба. Първата книга с пътеписи за Индия, Непал и Тибет, вече е готова - скоро ще бъде предадена за печат. Латиноамериканските приключения също вероятно ще бъдат събрани в книга. Но преди това на Анна й предстои поредното пътуване тази година. Маршрутът е Мианмар и Лаос. А и има още толкова много места, където още не съм била, мечтателно казва русенската пътешественичка.