Във времената, когато обединена Европа загуби своята привлекателност, Борут Пахор смята, че Европейският съюз трябва да провежда по-настъпателна външна политика и по-решително да влияе на обстановката на Балканите.

В противен случай, както смята словенският президент /същата мисъл изрази пред „Файненшъл таймс“ председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер/, този регион може да се върне с две десетилетия назад, т.е. във военните години.

“Винаги казвам на своите колеги от Брюксел, че е необходимо да се придава голямо значение на това, което се случва на Балканите, да се върви напред и да се решават проблемите. В противен случай съществува опасността да се върнем в 90-те години. А вие навярно си спомняте, колко кървави бяха тези години“, заяви Пахор пред „Ел Паис“ по време на разговор в Мадрид.

Словенският президент - снажен и висок човек - убеден, че европейският импулс има ключово значение за осъществяването на демократичните реформи, необходими на съседните страни, стремящи се към върховенството на закона и борбата с корупцията. Без подкрепата на тези, които той нарича колеги, тази задача трудно може да бъде решена.

Това пространство може да премине под влиянието на Москва, което все по-силно се чувства в региона. „И това ще бъде лошо за бъдещето на Балканите“, добавя той, макар и да признава неотдавнашното поражение на Владимир Путин по повод на влизането на Черна гора в НАТО. Това става официално на 5 юни. Русия с всички сили се опитваше да запази Черна гора като неутрална държава. Но без успех. Черногорците дори съобщиха за опит за руско-сръбски заговор с цел убийството на техния премиер.

Пахор неочаквано произнася фразата, погрешно преписвана на Уинстън Чърчил, но която продължава да бъде изключително точна, независимо от това кой е нейният автор: „Балканите произвеждат повече история, отколкото са способни да консумират“.

Словения получи излаз на море за сметка на Хърватия

Арбитражът в Хага подкрепи миналата седмица Словения в спора й със съседна Хърватия заради морската граница. Спорната територията трябваше в близките месеци да премине към Любляна, но Загреб не е съгласен със съдебното решение.

„С голямо уважение се отнасям към международното законодателство и призовавам останалите правителства да се подчиняват на решенията на международните съдилища“, каза Пахор във връзка с териториалния спор.

Пиранският залив – основната спорна територия, тъй като тази акватория е принадлежала на бивша Югославия.

В резултат на войните от 90-те години Федеративна република Югославия се разпадна – Словения беше първата република, която излезе от нейния състав – след това започна процес на създаване на нови държави, и някои се оказаха разпокъсани и несъстояли се, като Босна и нейните почти независими един от друг субекта. Към това трябва да добавим другите проблеми, по-конкретно ситуацията в Косово. Управляващите кръгове прибягват към взаимни заплахи и използват войнстващ тон в духа на най-лошите традиции от миналото. Това дава основание да се смята, че обстановката в региона е изключително нестабилна и е достатъчно само една искра, за да я взриви и да се върнем в миналото.

Пахор е последователен привърженик на това страните, водещи преговори за присъединяване към ЕС – Сърбия и Черна гора – да станат част от него. „Населението на всички наши страни взети заедно е 20 милиона души. Евросъюзът е способен да приеме всички“.

Ако говорим за Словения, независимостта обедини обществото, защото пред него стоеше обща цел. Но веднага след като тя бе постигната, противоречията между десни и леви нараснаха. Как гледа на миналото след 50 години отсъствие на демокрация и при такава наследствена неприязън? Пахор, който заемаше поста премиер от 2008 до 2012 г., когато стана президент, е социалдемократ. В своята родина той е смятан за политик, който се стреми към национално помирение:

„Трябва да вървим заедно. Именно за това обожавам Испания и лично Адолфо Суаерс. На вас ви се получи, това е потресаващ успех. Дай Боже, да се получи и при нас“.