„Едно време румънците идваха от Гюргево и от други градове в Русе на битака - ставаше страхотна търговия, а сега какво стана? Нашите се дигат от тука и минават границата, за да отидат на гюргевския битак, други пък ходят на битаците в Търговище и в Кубрат! В цялата държава има битаци, само в Русе нямаме! Работа ли е това?!“. С тези изречения ни посреща русенецът Васил Балкански, фен и по стечение на обстоятелствата нещо като говорител на всички, за които битпазарът е елемент от начина на живот. 
След като през декември миналата година от общината ни вдигнаха от мястото срещу „Търговията“, къдeто правехме битак близо двадесет и пет години, пробвахме да направим на друго място, разказва Васил Балкански. Първото преместване беше покрай жп линията до задния портал на Русенския университет. „Два-три пъти го направихме там, но мястото наистина не е подходящо - че е и опасно. Пробвахме да го правим в „Чародейка“ - и там не става. И тогава открихме ето това - направо е идеално за тази работа“, казва русенецът и сочи павираното пространство между сградата на някогашната Товарна гара и зарязаните поне отпреди четвърт век стари жп коловози, обрасли с високи храсталаци, скриващи няколко вагона, спрени там незнайно откога. 
Мястото е хем достъпно, хем е сравнително изолирано, далече е от жилищни сгради, така че на никого няма да пречим, най-важното: не се използва от години - обяснява мъжът. И посочва с ръка наоколо: „Само да ни го дадат - ние ще го почистим, ще окосим тревата, ще подрежем храстите. От общината да ни дадат две химически тоалетни и два контейнера, за да събираме отпадъците. Ще сложим и една бариера. Друго не ни трябва“. 
Балкански се обадил на кмета Пламен Стоилов и поискал среща с него, като му обяснил какъв вариант предлагат привържениците на търговията със стари вещи. Кметът написал писмо до ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Но отговорът оттам от 20 февруари тази година гласи, че „Железопътна гара Русе товарна е действаща, с предназначение за товаро-разтоварна дейност и в същата се извършва маневрена дейност“. Поради това ДП „НКЖИ“ смята за неприемливо да се допуска организиране на пазар в района. 
Васил Балкански и неговите съмишленици обаче са на мнение, че на шефа на железниците не е било обяснено за кой точно участък става дума. Те искат да се направи втори опит да бъде поискан запуснатият терен, като при това да се приложат и снимки с избуелите диви орехи и високи репеи. 
„Циганите /щото, ясна работа - повечето от търговците на битака са цигани!/ искат да вземат легени и тигани и да вървят пред общината да протестират. Казвам им: изчакайте малко, първо да пробваме цивилизовано да решим проблема“, казва Васко. И обяснява: „Битакът не е просто пазар, то е тръпка. Аз отначало само ходех да гледам, много е колоритно. После взех да си купувам това-онова, случва се и да продам нещо, което вече ми е излишно. Така съм си намерил печка с керамичен плот за 60 лева, телевизор голяма плазма за 80 лева... Кметът вика - много кражби стават. Пък аз му казвам: „Кмете, точно битакът е мястото, където могат да се хващат кражбите!“. На битака хората могат да си намерят крадените неща...“. 
Васил Балкански не губи надежда, че в Русе ще се намери прилично място за битак. И припомня, че във всички големи градове има такива пазарища. Така е. В София му викат „див битак“, известен е още като Орландовския мол. Във Варна е на метри от автогарата и близо до циганския квартал Максуда. В Пловдив битакът се е разпрострял на огромна площ - можеш да си намериш от ръждясал боен щик през грамофон за 50 лева до  бинокъл от Руско-турската война и живи патенца по 5 лева парчето. 
В общи линии, всички привърженици на битака са единодушни: тези места обичайно представляват смрадливо сметище, но заедно с това и очарователно място за екзотичен алъш-вериш. А това гъделичка и доставя своеобразна радост на мнозина.