Толкова много искахме и чакахме мачовете на „Дунав“ да се играят в Русе, а сега треперим ще издържи ли теренът. И това става на прага на първия европейски мач у дома след 42 години пауза.
Тази снимка е от обедните часове на 3 юли. Колкото и да изглежда мъглива заради пелената от дъжд, ясно се виждат две, меко казано, стряскащи картинки - „нацъфтелите“ жълти петна по тревата и множеството локви. Ако в този момент трябваше да се играе мач, съдията просто щеше да прибере двата отбора в съблекалнята. Щото игрището не става. 
Как е направена реконструкцията на терена се вижда с просто око. Когато задавахме въпроси защо някои си оставиха ръчичките и майсторлъка, ни отговаряха, че ще е нужно време за укрепване на тревата и че този процес е много сложна и тънка работа. Хубаво де, ама вече сме във втората половина на годината, а теренът прилича на пасище, похабено от силното слънце. 
Къде се крие проблемът? В дренажа ли, в тревата ли, в методиката на поливане и поддържане на игрището ли?
Питаме сега и за кой ли път, защото когато мине мачът с „Иртиш“ и, дай Боже, „Дунав“ се срещне с „Цървена звезда“, пак ли ще се молим да няма дъжд и теренът да изглежда по-свеж. После пък идват мачовете от Първа лига - пак ли ще сме пред иконата преди всеки домакински двубой? 
И накрая да попитаме - кой ще поеме най-сетне отговорност, че платеният от държавата толкова грандиозен ремонт подари на Русе една крива нива, която въобще не може да бъде наречена модерен терен за стотици хиляди левове?