Охридското земетръсно огнище не замлъква. Това съобщава Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).
След земетресението с магнитуд 5 от вчера-понеделник, почувствано из цяла Македония и в съседните земи на Албания и Гърция, в района на Югозападна Македония са усетени поне 35 труса с интензивност от III до V степен (около 65 от 18 юни, когато е началото. Сега сеизмичната активност е на по-високо енергийно ниво. Дванадесет от следващите земетресението с магнитуд 5.0 са с магнитуди между 3.0 и 3.7 и две от събитията (снощи в 20:03 и 20:30 местно време) са с магнитуди 4.2 и 4.1. Епицентрите са на не повече от 10 км източно от Охрид. Сведенията дотук са от Европейския сеизмологичен център. 
Земетръсната серия в района на планинския масив Галичица продължава вече 17-ти ден. Започнала на 18 юни с магнитуд 3.4, серията се прояви с първото си умереносилно земетресение – магнитуд 3.9 – след 2 денонощия и половина. За времето от началото на повишена активност над 65 труса са с магнитуд 2 и по-голям. Повече от половината от тях са усетени от жители по домовете им. Не е изненадващо числото трусчета – 500 или дори 800 –, регистрирани в сеизмичната станция в Охрид. При съвременните сеизмологични регистрации, където информацията се получава и разпространява в цифров вид, чувствителността за “улавяне” на сеизмични събития е много висока; огромна част от тях имат смисъл само в науката. 
Ето какви сведения за последствията от земетресенията се извличат от локалната преса, източник Центърът за управление на кризи. Охрид – паднали балкони, напукани стени и тавани в стари сгради и нападали стоки в магазините, съборени огнища, ощетени автомобили. Във вътрешността на домовете под въздействие на земетресението с магнитуд 5 има паднали телевизори, бойлери и по-леки предмети. Въпреки че интензивността в Охрид не надминава VI степен, гражданите са силно обезпокоени, страхуват се от по-силен трус и не влизат в домовете си. Охридчани пишат след разбуждащото земетресение с магнитуд 3.7, станало вчера сутринта около 4 часа: ”Никой не взима защитни мерки – забравени от държавата!”, “А Македонските сеизмолози мълчат”, „Шоуто продължава и става все по-сериозно” и др. подобни.
Ето какво е записано в wikipedia за вулкана над село Косел (близо до епицентрите): “Косел — село во Општина Охрид: На прв поглед, охридското село Косел ќе ви изгледа како едно обично македонско крајпатно село ... Така е сe додека да стигнете некаде до средината на селото, кога ќе почувствувате чуден мирис. Но, не брзајте да им испратите чуден поглед на луѓето со кои се возите. Мирисот што ве збунил го испуштаат неколкуте дупки над селото, познати како единствениот жив вулкан на Балканот.” Цитираното свидетелства за отдавна известен феномен в района. Д-р Драган Калчаковски, професор на Географския институт при Природо-математическия факултет в Скопие, твърди, че става дума за разседна пукнатина, от която на земната повърхност избиват газове от по-дълбоки слоеве. “Това е следствие от вулканска активност от преди един до 5 милиона години, за която свидетелстват геоложки проучвания из ридове в Македония. Става дума за уникална проява ... От научен аспект, това не е вулкан, а пукнатина, от която излизат газове. Тук не е имало изливане на магма на земната повърхност.”
Интересни сведения за сеизмичното миналото на Охридския басейн предлага Амбрасейз (2009). С исторически документи той доказва наличие на значителни земетресения в района през 527 (526 година според други изследователи преди него), 1673, три земетресения през втората половина на XIX век и през 1911 година. Най-силното земетресение по тези места от времето с инструментална регистрация е станало на 18 февруари 1911 г. То се е случило в района между Охрид и Корча, магнитудът му е оценяван от македонски, сръбски и албански учени на 6.6, епицентралната интензивност - от X степен при дълбочина на източника 15 км. По мое лично мнение, или максималното въздействие е надценено поради наличие на вторични ефекти (срутища, свлачища), или огнището е по-близо до земната повърхност. Най-ранното сведение за земетресение в района е от древния историк Прокопий. Локално земетресение, най-вероятно станало през 526 година, разрушава напълно града Лихнидус (древно име на Охрид) и лишава от живот голяма част от населението му. Смята се, че трус с такива последствия трябва да е бил с магнитуд над 6, дори при наличие на слаби постройки. Интересен исторически факт е, че Юстиниян изгражда селището отново и го нарича Юстинияна Първа. Силните земетресения в активирания район стават по границите на Охридския басейн.