Уникална операция 2 в 1 извърши екип ортопеди от Университетска болница-Русе на 20 юни. Под ръководството на началника на ортопедичното отделение проф.д-р Пенчо Косев лекарите Цветан Соколов, Димитър Александров и Любомир Узунов спасиха 69-годишна русенка от дългогодишна тежка коксартроза и излекуваха счупения й крак.
Венетка Дянкова, която е трудно подвижна заради адските болки, се подхлъзнала в банята на 15 юни. Жената е и с остеопороза, което способствало инцидентът да завърши фатално за нея - счупена в горната си част бедрена кост на левия крак. Веднага била докарана в Спешно приемно и настанена в Ортопедия за лечение.
На другия ден на сутрешната визитация проф.Косев ми каза: За вас, госпожо, е най-добре да сменим тазобедрената става и след това да оправим счупеното. Аз отдавна ходя с бастун, болките са много големи, но все не ми достигаше кураж да се оперирам, разказа вчера Венетка Дянкова.
Операцията е уникална заради тежката коксартроза и остеопороза на пациентката. Екипът ортопеди бил изправен пред два варианта. Единият е стандартна процедура - метален имплант в счупената кост. Но това означава нова операция за смяна на ставата след 6-8 месеца, когато счупеното зарасне. 
Ако въобще зарасне, защото когато има коксартроза по неясни причини фрактурите трудно зарастват, обясни проф.Косев. 
Затова с нейно съгласие специалистите се спират на по-трудния вариант, но който ще спести на Венетка следващи проблеми и изпитания.
Направихме първично ендопротезиране на коксартрозата със специален тип протеза, с която лекуваме същевременно и счупеното. Сменихме износената бедрена глава, а надолу сложихме протеза, която се прикрепва под счупването, където е другата й опорна точка. А счупеното хванахме с други метални системи, за да срасне, тоест - няма да има втора операция. Три такива интервенции сме направили в продължение на 1-2 месеца и всичките са успешни благодарение на нашия опит в ендопротезирането на различни стави, разказа проф. Пенчо Косев.
Не мога да опиша колко съм благодарна на професора. Нито съм настоявала той да ме оперира, нито за другите лекари, но това, което направиха, е загриженост за пациентите, за човека. Благодарна съм на сестрите, на санитарките, които непрекъснато се грижат за мен, развълнувано нареждаше признателността си вчера Венетка Дянкова.